Алек Попов
8 юни 2007

Какво играят симсовете?

Алек Попов

Портокалови са хармонично, проспериращо семейство. Портокал Портокалов отива всяка сутрин на работа и печели близо 300 долара на ден. Дороти Портокалова също ходи на работа и вади по 280 долара. През свободното си време двамата майсторят градински джуджета, чиято цена с течение на времето се увеличава от $16 до $100. Освен това доходно хоби Портокал рисува картини, които също продава, макар и не толкова успешно, колкото градинските гномове. Цената им засега е само $30, но перспективите са обещаващи, тъй като дарбата му постоянно се развива. Портокалови имат две деца и огромна къща, която постепенно набъбва с нови стаи и вещи. Най-екзотичната придобивка е комплект от колби и минерали, нещо от сорта на играта „Млад химик”, чрез който се генерират магически субстанции. Изпивайки ги, Портокал може да става невидим или да си създава клонинги. Понякога обаче, зависи от цвета на субстанцията, клонингът е зъл: започва да троши джуджетата и да твори хаос. Налага се да се изтрие. От време на време в къщата прониква крадец, но благодарение на алармата почти винаги бива заловен. Тогава семейството получава бонус от $1000. Портокалови живеят в Симсити и те самите са симсове – нова порода компютърни същества, предназначени не за епични битки със зомбита, извънземни и мутанти, а за спокоен, тих everyday life в лоното на най-консервативната човешка институция, семейството.



Само три години след създаването си The Sims се превръща в една от най-популярните компютърни игри на всички времена. Успехът й се дължи не толкова на някакви смайващи 3D графики и ефекти, колкото на почти перфектната симулация на обикновения живот. Човек винаги е мечтал да си играе на Бог: да моделира други човешки същества и да ръководи съдбата им. Това не значи непременно да твориш история. Стратегията на ежедневието – да създадеш семейство и дом, може да се окаже по-голямо предизвикателство, отколкото да изградиш империя.

На пръв поглед светът на симсовете предлага широко поле за либерални експерименти. Можеш да създадеш семейство от двама мъже с една жена или от един мъж с три жени, каквото впрочем е моето – семейство Мурато. Важното е човечетата да изкарват достатъчно пари, да се хранят, да ходят редовно по нужда (bladder), да развиват интересите си и да поддържат хигиената си. Този баланс обаче съвсем не е толкова прост, колкото изглежда, а шансовете на авангардните семейства определено не са големи. Съдбата на фамилията Мурато ясно го доказва: щурат се без работа, спестяванията им възлизат на $78, къщата им – тясна, обзаведена с най-евтини вещи, подредени безвкусно и ирационално (от мен!), нямат си дори под, а ходят направо по тревата. Семействата на дъщеря ми също нямат по-добра участ. Те загиват обикновено от пожар, електрически удар или глад. Тогава идва смъртта и ги превръща в зомбита. Такова е семейство Минг. С него никой не иска да дружи. По принцип симсовете трудно установяват контакти и графата приятели най-често остава празна. Най-проспериращо, излишно е дори да го споменавам, е семейството на жена ми – небезизвестните Портокалови. Тя искрено жали бедните Мурато и останалите безперспективни конкубинати, основани от дъщеря ни в пристъп на тийнейджърски бяс. За съжаление опцията взаимопомощ не е предвидена в менюто на играта и тя не е в състояние да направи нищо за тях. Може само да продължава да купува нови, все по-скъпи вещи, да строи нови помещения, да ремонтира, боядисва и разкрасява дома им под звуците на лека, ободряваща музика. Това и прави – часове наред, сутрин и вечер като зомбирана.

Животът на Портокалови е мечта за повечето средностатистически български семейства. На пръв поглед може би изглежда скучен, практиката обаче сочи точно обратното. Милиони семейства в така наречения цивилизован свят водят аналогично съществуване и през ум не им минава да се оплакват. Особено когато са запознати с алтернативите, за което медиите най-усърдно се грижат…

Но каква е цената да бъдеш симс?

Трябва да влезеш в „матрицата” и да приемеш правилата на играта. Ексцентричното поведение и социалните експерименти определено не се насърчават. Симсовете нямат политически живот. Остава им надеждата, че на този, който дърпа конците на съдбата им, поне малко му пука за тях. Симсовете, разбира се, разполагат с компютри и може да се предположи, че понякога също играят на симсове. В края на краищата, това е популярна игра.

От книгата "Спътник на радикалния мислител"