Алек Попов
26 April 2007

Цената на боклука

Алек Попов

Двама мъже с пяна на уста се обясняват нещо. Между тях стоят две горили, готови да ги разтърват. Водещият ги наблюдава с нездрав интерес, а публиката реве: “Джери, Джери!…” Оказва се, че мъжете са братя. Единият чукал гаджето на другия, докато онзи ходел да блъска по десет часа във фирмата. Защо ми правиш това, аз я обичам! Защото те мразя! Винаги си се мислил за нещо повече от мен! Ето че цъфва и въпросната женска, някаква повлекана, която хленчи, че била пренебрегната. Публиката: ууууу! Купувам ти толкова неща, пени се работягата, а ти да се биип… със собствения ми брат! Джери, Джери! Не ти ли е неудобно да го правиш наистина с брат му, намесва се самият Джери с почти пасторско излъчване? Аз имам душа, обажда се другият брат, обръщам й внимание, а на него не му става! Пу, да ти биип… майката! А ти с кого искаш да бъдеш, интересува се Джери? Ами аз искам… ако може да се таковам с него и да живея с моя си. Уууууу!

Шоуто на Джери Спрингър се смята, навярно с основание, за едно от най-долните зрелища в Щатите. В сравнение с него представленията на Летерман, Джей Лено или Опра Уинфри могат да минат за интелектуална игра. “Аз те излъгах…”, “Твоят любовник е мой!”, “Експлозивни предателства”, “Тайни и изненади”, “Лоши момчета и неприлични момичета” – сюжетите на Джери са удивително прости, базирани на фундаменталните принципи на човешката природа и безпогрешно напомпват адреналина както на гостите, така и на тълпата от воайори, наречена публика. Само няколко часа след излъчването на епизода “Да срещнеш тайната любовница” един от гостите пребива до смърт бившата си жена и бива арестуван. Шоуменът, разбира се, отрича всякаква отговорност за случилото се. Всъщност гостите на Джери знаят много добре или поне се досещат какво ги очаква на сцената. Тяхното участие далеч не е безкористно. Както в прочутата приказка “Сливи за смет”, Джери Спрингър скита със своята телевизионна каруца от град на град, от село на село и предлага на хората да изкупи боклука на живота им. Желаещите, естествено, напират от всички страни. Имам любовница травестит – браво! Отмъкнах гаджето на дъщеря ми – давай го насам! Спах със сестра си – супер! В края на краищата боклукът си е на хората и дали ще си го пазят под сърцето или ще го изтърсят пред камерата, зависи само от тях. Индустриалните отпадъци отдавна са се превърнали в стока и се търгуват на международните борси, а брокерите на отровни емисии печелят милиони. Какво пречи душевни отпадъци да имат същата съдба? Нищо, поне в Америка. На практика повечето популярни водещи, от рошавия Хауърд Стърн до благообразния Летерман, правят именно това – търгуват с житейски шкарт. Шкартът изгаря в емоции, емоциите се превръщат в зрелища, а зрелищата, както знаем, са пари. Джери Спрингър просто е най-откровен, за което съответно си плаща. Шоуто е обект на неспирни атаки от страна на клерикали и консерватори, а ножицата на цензурата виси като дамоклев меч над всяко предаване. Никой обаче не смее да заколи кокошката, която снася златни яйца. На финала на всяка серия Джери Спрингър обобщава ефектно горчивата истина за човешката природа и отправя апел към традиционните ценности. Заставката на шоуто е красноречива: уличка, задръстена от боклукчийски кофи, която не води за никъде. На този фон звучи любезна покана: ако има какво да разкажеш, обади се на следния телефон…

Тая работа, мисля си, няма как да стане в нашата малка клета родина. Ако се изтъпаниш по телевизора и заявиш на всеослушание, че клатиш сестра си под носа на гаджето й, ще те сочат с пръст до края на живота ти. В обществата, застинали пред прага на модерността, твоят живот не ти принадлежи напълно, включително боклука му. Оказва се, че всеки има претенции към някаква част от него: родители, роднини, приятели, дори непознати. Твоят живот е техен, техният е и твой. Не се знае кой пие, кой плаща. Социумът се идентифицира чрез теб. Затова няма пазар на боклука. Той е общ.

Докато там – просто изчезваш. Да продадеш, значи да се освободиш. Взимаш няколко хилядарки и отплуваш в тоталната анонимност, откъдето си изпълзял. Когато си никой, можеш да правиш всичко.

От книгата "Спътник на радикалния мислител"