3 май 2007

Колко дивизии има Каспаров?

Лидери на Велика Европа,
Нима нищо не научихте? Нима намирате за разумно да бъдат унищожени всички вътрешни огнища на съпротива, които могат да ограничат едноличната власт, способна – умишлено или случайно – да взриви планетата?

Настана време Европейският съюз да заяви, че поривът към свобода живее в сърцата на европейците от времето на Древна Гърция. Че тази страст е основната причина за създаването на ЕС. Че тази идея вдъхновяваше въстанието срещу тоталитаризма в Берлин 1953, пробуждането на Полша 1956, въстанието в Будапеща 1956, следващите въстания в Прага и Варшава, до падането на Берлинската стена. И още: въстанието на студентите в Белград срещу Милошевич, “революцията на розите” в Тбилиси и “оранжевия декември” в Киев. Време е с пълен глас ясно да се каже, че “Другата Русия” и Гари Каспаров са нещо повече от няколко дивизии – те са душата на Европа.

Андре Глюксман,
Фигаро

Като политик Елцин отдавна умря за Русия. В момент, когато се пишат некролози, аз, разчитайки на тяхното великодушие, ще оставя на историците да създадат портрета на тази противоречива личност, апаратчика, въстанал срещу апарата. Нека по-добре разгледаме постсталинска Русия и илюзиите за нея.

Когато танковете на Варшавския договор смазаха Пражката пролет, девет души демонстрираха на Червения площад – девет дисиденти, девет мъже и жени, дръзнали да се изправят срещу съветската диктатура. Това потресе само няколко европейски интелектуалци и те успяха да спасят тези самотни герои от психиатричните болници, в които ги затвори политическата полиция.

Но 21 години по-късно правителствата и генералните щабове на западните страни изумени откриха, че Солженицин, Сахаров, Буковски и деветимата дисиденти от август 1968 са победили комунистическата империя.

Всички държавници бяха станали жертви на сталинския синдром: “Колко дивизии има римския папа?”. За съжаление, деспотите много по-бързо от демократите поправят грешките си в пресмятането. Секретните служби, в които е школуван Путин (оглавил по-късно КГБ, прекръстено на ФСБ, а след това – и руската държава), се опитаха да убият Йоан Павел II много преди правителствата на демократичните държави да се решат на борба с тоталитаризма, символ на която борба стана Войтила.

Днес, изправени пред новото дисидентско движение, което излезе на демонстрация в Москва, западните нравствени и политически авторитети остават безразлични. Париж, Рим, Лондон, Берлин се правят, че не го забелязват и пресмятат: Путин, неговият нефт, неговият газ, неговите оръжия за масово поразяване и оръжията, които продава по целия свят, са по-важни, отколкото тези няколко хиляди демонстранти, пребивани, разгонвани и арестувани от репресивните сили, които числено ги превъзхождат десетки пъти. Шрьодер продължава да получава заплата от Газпром. Ширак с чиста съвест се пенсионира, без да съжалява, че е окачил на гърдите на руския лидер Големия кръст на Почетния легион. А Романо Проди си припомня книгите от младостта и изглежда бърка Путин с Пушкин.

Анна Политковска е убита и вече забравена, както и десетки други журналисти, станали жертва на поръчкови убийства. Убити са тези, които разследваха взривовете в жилищни блокове в Москва (в които загинаха 300 души), послужили като повод Кремъл да започне чеченската война. Литвиненко беше отровен с полоний.

Ходорковски и Трепашкин са в затвора, някъде в Сибир. Всеки четвърти или пети чеченец е убит. Днес заплашват Гари Каспаров и не му разрешават да излезе със съмишлениците си на демонстрация с роза в едната ръка и с руската конституция в другата. Колко глави трябва да паднат, колко съдби трябва да бъдат унищожени, за да дочакаме реакция от европейските приятели на човешките права?

“За европейците 5 хиляди души на улицата не са твърде значимо събитие. Но в страна, където участието в демонстрация може да има сериозни последствия, даже хиляда манифестанти са подвиг”, справедливо отбеляза бившият световен шампион по шах. Скъпи читатели, забележете евфемизма, тези смели манифестанти живеят в страна, в която “куршум в главата е най-естественият и лесен начин за разрешаване на всякакви конфликти”, предупреждаваше още през 2003 Анна Политковска.

Внимание! Не мислете, че става дума само за идеализъм, морал и ценности. Не противопоставяйте идеализма на реализма, етиката на идеите на етиката на отговорността.

Откога се смята за “реалистично” и “отговорно” да се допусне на прага на Европейския съюз на една шеста част от сушата да се възроди една авторитарна държава, контролирана единствено от господаря на Кремъл, от неговите спецслужби, от неговата армия и от неговата полиция? Нима забравихме, че Русия притежава втория по големина ядрен арсенал и фантастични средства за шантаж – нефта и газа?

Ако с цензура, корупция, насилие, заплахи и убийства е потискана всяка критика, парализирана всяка опозиция, никой в руското общество няма да отстоява демокрацията, здравия смисъл, отговорността, благоразумието и уважението към човека.

Лидери на Велика Европа, нима нищо не научихте? Нима намирате за разумно да бъдат унищожени всички вътрешни огнища на съпротива, които могат да ограничат едноличната власт, способна – умишлено или случайно – да взриви планетата?

Трябва ли да напомняме, че в обръщението си към Федералното събрание през април 2005 Владимир Путин заяви своята историческа оценка: “Разпадът на Съветския съюз беше най-голямата геополитическа катастрофа на века”. През XX век Хирошима и Освиенцим, двете световни войни и милионите жертви на ГУЛАГ не заслужават според нашия лидер званието “най-голяма катастрофа”. Не! Такава катастрофа е краят на съветската империя, който през 1991 беше отпразнуван от всички демократи по света като освобождение. Разрушаването на Грозни, убийството на стотици хиляди мирни чеченци, унищожаването на кълновете на свободата на словото в Русия – всичко свидетелства за манията на Кремъл, за паническия страх от всяка форма на протест.