В душата ми не остана повече надежда
Корупцията и криминалните връзки на кремълския елит, лицемерието на бюрократите, ужасите на чеченските войни. Това е книгата „Путинова Русия” на убитата журналистка Анна Политковска, която не видя бял свят в Русия. Мишената е самият Владимир Путин, бившият агент на КГБ, който управлява Русия, сякаш е самият император-самодържец.
В книгата „Защо?” са събрани нейни текстове, спомени на семейството и приятелите…
Първата книга, която излиза след смъртта й. Не е писана, за да достави удоволствие, напротив – изгаря като плесница.
Защо толкова не обичам Путин?
Защото той още тъгува по онези дни на 1991, когато се разпадна Съветския съюз, и е в процес на възстановяване на собствена версия на СССР.
Защото той е като Гоголевия Акакий Акакиевич. Той е дребно сиво човече, но така иска – да е сив. Историята даде шанс на Путин да бъде велик, а той все пак си остана сив и дребен. Той се интересува само от имиджа си, но когато остане без шинела си, ще открие, че душата му е пуста.
Завръщането към съветската система на консолидация на властта при Путин е очевидна. И трябва да кажем, че това стана възможно не само заради нашата небрежност, апатия и умора от революционни промени. Това се случи с одобрението на Запада, особено на Силвио Берлускони, който, изглежда, се е влюбил в Путин. Той е основният му поддръжник в Европа, но Путин получава подкрепата и на Блеър, Шрьодер и Ширак, а Буш не изразява никаква критика спрямо него.
Нищо не застана на пътя на хората от КГБ, които се върнаха в Кремъл: нито Западът, нито някаква сериозна опозиция в Русия. По време на така наречената предизборна кампания от 7 декември 2003 до 14 март 2004 Путин открито се присмиваше на електората. Главният признак за неговото презрение беше отказът му да участва в дебати. Той не говореше за своята политика, нито за начина, по който е управлявал четири години. Неговото неуважение се разпростираше не само върху представителите на опозицията, но и върху самата идея за опозиция. Той не даваше никакви обещания за бъдещия си политически курс и гледаше отвисоко на кампанията. Както по времето на съветския режим, телевизиите го показваха всеки ден, той приемаше високопоставени чиновници в Кремъл и им даваше указания как да ръководят своите министерства.
Хората, разбира се, се подсмихваха: той се държеше като Сталин. Путин поред ставаше ту „приятел на децата”, ту „първият фермер на страната”, „най-добрият миньор”, „приятелят на всички физкултурници” и „водещият кинорежисьор”.
Защо толкова не обичам Путин?
Защото годините минават. Това лято ще станат пет години от началото на втората чеченска война. Няма никакви признаци, че тя ще завърши някога. В същото време децата, на които е писано да станат шахиди, още не са се родили, но всички убийства на деца още от 1999, случили се по време на бомбардировки и ликвидации на бунтовници, още не са разкрити. Дори не се разследват. Путин, великият „приятел на децата” не поиска това. Армията ни все още действа в Чечения, така както и позволиха в началото на войната: все едно операциите се провеждат на полигон, където изобщо няма хора.
Това избиване на невинни не предизвиква в Русия буря. Нито една телевизия не показа петте убити чеченски деца. Министърът на отбраната не подаде оставка. Той е личен приятел на Путин и е възможно да го наследи през 2008. Началникът на ВВС не беше уволнен. Самият главнокомандващ Путин не изрази съболезнования. Всичко продължава да си върви така, както си е вървяло винаги.
Защо толкова не обичам Путин?
Именно заради това.
Не го обичам заради равнодушието му, което е по-лошо от престъпление, за цинизма, за расизма, за лъжата, за отровния газ, който използва в „Норд Ост”, заради избиването на невинни, което продължи през целия му първи мандат.
Защо толкова не обичам Путин?
Защото той презира обикновените руснаци и демокрацията. Той е опасен човек. Той унищожи демократичната опозиция, заблуждава народа и постоянно лъже за Чечения и социалните реформи. Казват, че ние живеем в щастлива страна, но това не е вярно. Русия е бедна. Путин не уважава народа и рано или късно ще започнат репресии, както по времето на Сталин.
Защо толкова не обичам Путин?
Защото докато Путин е президент, не е възможно в Русия да има демокрация и ние просто ще се връщаме в миналото. Кремъл връща страната ни в съветското минало. Героите на моите книги са хора, които искат да бъдат личности, но отново ги заставят да мамят.
В империята има само лъжци.