Какви са действителните заплахи?
Първо трябва да уточним какви заплахи действително съществуват, каза “един високопоставен служител” на руското външно министерство по повод възможното руско участие в създаването на съвместна противоракетна отбрана с НАТО. Наблюдавайки развитието на конфликта около американските бази в Чехия и Полша, този въпрос е напълно уместен.
Трудно ще обясним руската съпротива срещу базите единствено с чувствителността на Русия към възможна заплаха от Запад. Руските политици много добре знаят, че американските ракети не представляват никаква заплаха за тяхната съвършена ракетна система.
Близкият до Кремъл вестник “Известия” пише за американски Drang nach Osten и почти хвали Чехия, че не слуша безпрекословно Вашингтон. Това предизвиква тревога – те са почувствали, че Чехия днес е слабото звено в западната общност. Русия е отслабена свръхдържава. Проблемът на нашата страна, ако говорим за строителството на американска база, е слабо правителство, което е принудено да прокарва непопулярни решения в парламента, където не разполага с подкрепата на мнозинството. При това по този въпрос правителството е разделено, зелените по принцип са настроени антиамерикански. Социал-комунистическата опозиция е единна, твърдо се обявява против и е подкрепена от мнозинството от населението.
А не е възможно да се търси подкрепа от европейските съюзници. Проектът за базите се натъкна на препятствия в ЕС, а е възможно трудности да има и в НАТО.
Против се изказаха големите страни в континентална Европа – Франция и Германия (с усилията на Чехия и Полша след 1990 ФРГ, традиционен съюзник на САЩ в Европа, постепенно беше изтикана в противоположния лагер).
Протестират европейските социалисти и зелените, комисарят Солана е разтревожен от това, че Полша и Чехия не спазват принципите на политиката за сигурност и на международната политика на ЕС.
Министърът на външните работи Шварценберг говори за проблема като за руско недоволство, предизвикано от това, че Русия вече не е свръхдържава. Това е опасна илюзия. Русия и сега остава свръхдържава, само малко отслабена. Тя притежава вторият модерен военен арсенал в света и държи Запада в напрежение със своите запаси от стратегически суровини. Щетите от разпадането на болшевишката империя бяха отстранени, а разпадът помогна на Русия, защото върна доверието към нея.
Русия понася тежко загубата на влияние в Източна Европа и с готовност би го възстановила под една или друга форма. Това е естествено и няма нужда да се възмущаваме. Но въпреки че в Кремъл вече не е Брежнев, възстановяването на руското влияние за нас би било изключително неизгодно. При това Русия сама по себе си не представлява опасност за Запада. Дори да насочи всичките си ракети към радара в Бърди, хората там могат да спят спокойно. Руснаците не използваха тези ракети дори в най-напрегнатите моменти на Студената война и съм убеден, че не са си го и помисляли (Сталин по-скоро използваше чувството за заплаха, за да засили терора над собственото си население).
Русия не обича и не търси конфликти със силни противници. Най-силните врагове й бяха натрапени (и руснаците много ефективно противостояха). Проблемите идват, когато нейният противник е очевидно отслабен – стадото е в паника, слабите и болните изостават. Тогава хищникът напада.
За съжаление, такова е положението на Запада. С краха на “съветския” проект САЩ останаха единствена сила. Това предизвика в Европа широко движение към еманципация от САЩ и позицията на Русия се подобри.
Руските ракети не представляват реална заплаха. Реална заплаха са иранските и севернокорейските ракети, които ще се окажат в ръцете на неопределени военно-политически субекти в Средна Азия. Няколко случайни удара могат да дестабилизират Европа и да поставят Русия пред неустоимо изкушение. Руската политика не може да бъде толкова наивна, че да пропусне такава възможност.
Не искам да демонизирам Русия, това е забележителна страна и трябва да имаме коректни и приятелски отношения. Но историческият опит ни съветва да бъдем предпазливи. По същата причина в Европа не бива да забравят, че умиротворението* все още на никого не е помогнало, а умиротворяваните го смятат за проява на слабост. И с право.
Преведе Борислав Скочев
* Пример на политика на умиротворяване с историческо значение за Чехия е политиката на отстъпки спрямо Хитлер, чиято кулминация е Мюнхенското споразумение. Б.Пр.