20 юли 2007

Безобразията на нов етап – строежи в кампуса на БАН

И ядреният реактор в София не уплаши застроителите
Лили Границка
публикувано в Дневник.bg на 15 юли 2007

Фотограф: Георги Кожухаров [Дневник]

 

Зелените площи в Научния комплекс на Българската академия на науките (БАН) при 8-и километър на бул. „Цариградско шосе” в София са заплашени от застрояване, нищо, че по Закона за БАН земята там е държавна. Оказва се, че част от терените вече са реституирани от съда, а Столичната община е побързала да изготви и подробен устройствен план за застрояването им.

За това съобщиха научни работници, които са създали инициативен комитет срещу застрояването на академичния комплекс. Под възраженията им вече са се подписали над 300 души. Уведомени са седем държавни и общински институции – засега без резултат.

 

„Административен научноизследователски, хотелски, развлекателен и жилищен комплекс”

В началото на май работещите в комплекса с изненада научават, че в рамките на кампуса ще се строи. Представител на фирмата инвеститор „Трифонов – СД” (В „Апис” такава фирма няма) дошъл при директора на Института по електроника, за да го уведоми, че фирмата има разрешение за изграждането на „Административен научноизследователски, хотелски, развлекателен и жилищен комплекс”, разказа ст.н.с. по физика Маргарита Грозева. Предприемачът представил документи, според които е станал собственик на реституиран парцел, намиращ се между Института по електроника, станцията за втечнени газове и мощна инсталация за електроннолъчево топене.

Нещо повече, според показаната скица, ако бъде започнат, бъдещият строеж ще засегне и част от сградите на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.

Научните работници възразяват, че в Закона за БАН, приет още през 1991, тези земи са изрично посочени като държавни. В закона е записано, че Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини и съоръжения. Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на парламента, пише също изрично в закона.

Територията на кампуса е обособена през 1951 с решение на Министерския съвет. Не е ясно на какво основание съдът е реституирал вътрешните територии на изследователските центрове на БАН. Не е ясно и дали ръководството на БАН е реагирало с обжалване и ако не е, защо.

Проверката

В началото на юни Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) извършва проверка по случая. Поводът е парламентарно питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов от депутата от ДСБ Иван Иванов. На проверяващите от ДНСК е представено копие на част от вероятно изготвен проект за подробен устройствен план. Не са били предоставени документи за започнати процедури по одобряването му. Няма и данни за издадено разрешение за строеж на „Трифонов – СД”, констатират проверяващите.

След направена справка в дирекция „Архитектура и градоустройство” на Столичната община за реституирания имот е установено, че за част от парцела има одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, като вече е започната процедура за неговото изменение. „Четири пъти връщам частичното изменение на плана на тази територия”, каза главният архитект на София Петър Диков. Той определи случващото се като безобразие, защото се нарушава целостта на академичния комплекс. Диков уточни, че не е одобрявал никакъв план за територията, нито е подписвал разрешение за строеж. Според него собствениците на тези имоти трябва да се обезщетят и да нямат претенции към кампуса.

Планът

Планът на територията на кампуса, изтеглен от страницата на „ГИС – София” в интернет, предвижда обаче строителство на още нови сгради вътре в академичното градче. Нещо повече, според него ще трябва да се съборят няколко от съществуващите лаборатории, за да се построят два нови обекта. Върху паметника на акад. Георги Наджаков – създател на Института по физика (в центъра на кампуса), също е предвидено строителството на нова сграда. Не е ясно каква съдба се предвижда за паметника.

В западната част на кампуса се намира експерименталният ядрен реактор. Съгласно Закона за използването на ядрената енергия около него задължително трябва да има защитена зона, в която не се допуска никакво строителство, каза акад. Йордан Стаменов, директор на ядрения институт. Научните работници недоумяват как ще бъдат строени жилищни, развлекателни и каквито и да било други сгради около реактора.

„Недопустимо е навлизането на частни строежи в един от малкото оцелели научни комплекси на държавата. В света няма случай на нарушаване на целостта на научните комплекси. Такова съжителство е недопустимо, тай като то неминуемо ще доведе до спиране на изследователската дейност на академичните институти. Надяваме се да не станем пионери в тази област”, пишат в писмото си до президента, председателя на парламента, премиера, главния прокурор, областния управител, кмета и главния архитект директорите на научните институти.

Досега са получили отговор от три ведомства, които препращат сигнала им към други инстанции. Отговорът от президентството гласи БАН да разпореди извършването на проверка на случая. Председателят на парламента Георги Пирински пък е препратил сигнала към кмета Борисов, а главният прокурор – към районната прокуратура. Неотдавна от районната прокуратура са разпоредили на МВР да започне проверка на случая, като някои от професорите от БАН вече са разпитани, съобщиха от инициативния комитет.

Притесненията ни са, че прецедентът с първия заявен строеж може да стане практика, защото апетитите към територията са огромни, каза Маргарита Грозева. Тя допълни, че институтите работят по много международни проекти и имат авторитет в света. Ако държавната власт не ни помогне да опазим кампуса, ще търсим и международна подкрепа, обявиха от инициативния комитет.