За преображенията човешки
Не само времената се менят, но и хората: българският преход даде стотици доказателства за тази проста истина. Последното такова: на второ място в евролистата на НДСВ се мъдри позабравеният вече Аспарух Панов, бивш радикалдемократ и виден антикомунист с десетгодишна давност. Исторически погледнато, българските радикалдемократи са убедени републиканци – прочее как ли е попаднал Пухи, както всички го наричаха, в листите на личната на Негово Величество партия, управляваща България заедно с бившите комунисти? Сигурно си има свои си и съответно пухкави мотиви, но за нас в случая са по-важни народопсихологическите такива – които са сложна кръстоска между прабългарския номадизъм, пришпорващ политическите мъже да препускат от партия в партия, и сакралното Откровение Бай Ганьово: „Бай Ганьо и опозиция – ама де, де!”
Трябва да признаем все пак, че на фона на други някои главоломни кариери превъплъщението Пухчово е просто умилително невинно и безобидно. Под червените флагове в борба за евродепутатско кресло се нареди не друг, а сам Коце Тренчев, автор на лозунга: „За да има мир – БКП в Сибир!” Николай Младенов, дясната ръка на Надежда Михайлова и олицетворение на подмладения и крепнещ с нова многоликост седесариат, пое на крехките си плещи тежки отговорности пред родината и нейното живо въплъщение в лицето на народния Генерал. Нему впрочем пристана и г-жа Мозер, което за почтената й възраст е белег на наистина забележителна шавливост.
Илия Бешков,
Бай Ганьо убива своя автор
Да се връщаме ли към недавното си минало? Да си припомняме ли как депутати от СДС като Георги Аврамов, Стефан Гайтанджиев, че и сам Петър Слабаков, станаха депутати от БСП, а сетне, след провала Виденов, се оказаха по-леви и от нея? Как Ахмед Доган, най-стратегическия днес партньор на социалистите, призова от трибуната на парламента да се забрани БСП, та да можели бившите комунисти да се покаят на спокойствие и извън политиката за греховете си? Как Христо Бисеров, главен секретар и главен брокер на СДС, и неговият авер Данчо Ментата, призван като шеф на бюджетната комисия да контролира парите на държавата поради голямата си обич към същите, днес въртят фирмените обръчи на ДПС по-умело от ханъми в султански харем? Как един вицепрезидент на „Подкрепа”, Радослав Ненов, мигновено се преобрази пак на вицепрезидент, само че на Мултигруп? Как чукоподобният Асен Мичковски проклинаше под път и над път покойния Луканов и оглавяваше даже комисия за разкриване на престъпленията на бившата власт, а после отказа да подпише документите на същата тази комисия и се пооблажи с доста от натрупаните от тези престъпления материални и нематериални активи? Как Иван Костов заклейми доста наивния граждански комитет „14 декември”, защото вредял на СДС, а после си направи цяла партия и обяви същото това СДС за труп, чийто дух се бил преселил в нея?
Примери много, поуки малко. Липсата им впрочем е отколе известна: тя навярно е причина за често повтаряните от Щастливеца горчиви слова: „Нейсе, запуши я!”
Тях е използвал и Илия Бешков в прочутата си карикатура – навярно най-тъжната в историята на присмехулството българско, озаглавена „Бай Ганьо убива своя автор”. Там думите на смъртно ранения Алеко към надвесения над него мрачен лик на балканския герой са следните: „Бай Ганьо, ти ли я свърши? Нейсе, запуши я…”
Същото можем да кажем и ние, имайки предвид менливия, но все тъй надвиснал отгоре ни лик на политическата ни класа.