Живан Икономов
25 юли 2007

Докато си търсим лъжицата

Колкото повече отстъпваме,
толкова апетитът на сибирската мечка расте
Живан Икономов

Когато Мечо Пух и Прасчо намерили гърне с мед, Пух останал да го пази, а Прасчо отишъл за лъжица, след изричното обещание на Пух да не лапа сам. Когато доброто прасенце се върнало, мечето сито похърквало. На изразеното от Прасчо възмущение, че така не е по братски, Пух философски отговорил: „Изчезни бе, свиня!”

Все по-често изпитвам идиотското усещане, че част от управляващите в България живеят в някакво свое пространство и време, в някаква странна координатна система, доста встрани от представите ни за европейската. Мътят в тъмното някаква своя политика, сервират ни я на час по лъжичка, а при представянето на сметката се оказва, че и внуците ни ще има да плащат масрафа. Уж сме част от ЕС и НАТО, а се оказваме крепостници на Русия поне до 2030 според подписаните с „Газпром” дългосрочни договори. Нещо повече – с отдаването на АЕЦ „Белене” на руския „Атомстройекспорт”, в който отново решаваща дума има „Газпром”, хипотетичната ни независимост се оттегля още двайсетина години напред. Защото руските реактори в „Белене” са котва, хвърлена с перспектива поне до 2050. За сравнение ви предлагам пример отпреди две седмици. Трите Балтийски републики и Полша (всички членове на ЕС) започнаха преговори на най-високо равнище за изграждането на обща АЕЦ край Балтийско море. Първото решение, което взеха държавните им ръководители, беше, че реакторите няма да бъдат руски, а проектът ще бъде съобразен изцяло с общата енергийна политика на ЕС. Мисля, че коментарът е излишен.

Европеизъм по български

В началото на миналата седмица в София се проведе „кръгла маса” на тема „България – Русия – перспективи на търговско-икономическите отношения”. Тя беше предшествана от друга подобна дискусия, състояла се на 8 юни пак в София, под наслова „Българо-руските отношения в контекста на разширяването на ЕС”. Ще рече човек, какво по-хубаво от такава динамика на връзките между равностойни партньори. Наистина би било хубаво, ако партньорите бяха равностойни и което е още по-важно, ако и от българската страна, както от руската стояха хора, готови с цената на всичко да защитават националните интереси.

Би било, но не би. Кръгли маси можем да правим до второ пришествие, но при управление на БСП резултатът е винаги предопределен. Като финансово изражение за 2006 той е 3.7 милиарда долара отрицателно търговско салдо в търговията с Русия. Тези милиарди разбиват на пух и прах националния баланс по текущата сметка, заплашват да взривят и крехката икономическа стабилност, която кабинетът „Станишев” ни навира всеки ден под носа. И какво предприема правителството за решаване или поне за смекчаване на надвисващата криза – екстраполира проблема в неопределеното бъдеще, когато друг ще вади кестените от огъня. Това не е просто бягство от отговорност и прехвърлянето й на друг. Това е планирано, обмислено и методично изпълнявано закопаване на държавата. Превръщане на България в перманентен валутен донор на руската икономика, която притежава основното качество на известния от физиката феномен „черна дупка” – да поглъща всичко, което пърха около нея и нищо да не излиза извън обсега на гравитачната й сила. В този смисъл постулатът на ексминистъра Румен Овчаров за постигане на енергийна независимост чрез взаимна зависимост е не само тъп, но и циничен спрямо българските и европейските интереси.

От общото към частното

Руската делегация за софийския форум беше предвождана от печално известния с позициите и действията си за „българския преход” академик Евгений Примаков. Бивш висш кагебист, бивш премиер и външен министър на Русия, Примаков сега е председател на Руската търговско-промишлена палата. Постът, който заема, е най-доброто потвърждение на Путиновата теза за икономизиране на руската външна политика и налагането на енергийната зависимост като основно политическо оръжие на Кремъл. Височайшето присъствие беше зачетено лично от българския премиер Сергей Станишев по същия начин, по който преди година шефът на „Газпром” Алексей Милер беше посрещнат директно в премиерския кабинет на „Дондуков” 1. Но в случая интересното е друго. Докато българските бизнесмени си блъскаха главите как да постигнат подобряване на търговския баланс с Русия, как да убедят руската страна да премахне дискриминационните си мерки за български стоки и да третира България като пълноправен член на ЕС, в изказването си Станишев фиксира като проблем № 1 подобряването на транспортните връзки. Не че те не са важни, но преди да бъдат изчистени митническите и данъчните рестрикции и безбройните административни спънки, преди да се намери компенсационен механизъм на едностранното енергийно обвързване е, меко казано, нелогично транспортът да бъде основен акцент в мисловната схема на българския премиер.

В типично руски стил Евгений Примаков е попитал защо „бием негрите” под формата на пожелание да се създаде българска експортна компания. За Русия било трудно „да работи с разпокъсаните български фирми”.

Нужното самоопределение

Така стигаме до фундаменталната разлика между европейското и руското мислене, от една страна, и синдромът на личностното раздвоение на властващите български олигарси, от друга. При наличието на твърди междудържавни договори, при наличието на търговско-промишлени палати в двете страни и съответните споразумения между тях, които, като цяло, дават рамката на развитие на икономическите връзки и правилата за осъществяването им, за каква компания говори Примаков? За какъв нов паразитен икономически субект претендира академикът? Много просто – в Русия пазарът е силно държавно регулиран, а международните договори са изцяло под контрола на Кремъл. Без личното одобрение на президента Путин, особено в стратегическите отрасли, нищо съществено не може да се случи. Договарянето с една хипотетична експортна компания е на по-ниско равнище от държавните договори и това създава условия за всевъзможни шмекерии и спекулации, на които руснаците са царе. За държава, която с лекота анулира едностранно дългосрочни международни договори, някакви „дребни” търговски споразумения ще ги отнесе като бръмбар сламка. Не ще и дума, че сега българската страна ще приеме с благодарност руското предложение като лъжица, която сама трябва да донесе. През това време руският мечок пак ще се налапа здравата. Но аз се питам за друго – защо, дявол да го вземе, след като европейски „джуджета” като Холандия, Белгия или Дания примерно имат по-голям или поне съизмерим брутен вътрешен продукт с Русия, след като сме заедно с тях в ЕС и НАТО, нашите социалисти продължават със слугинажа към Кремъл? Защо поне не се огледат наоколо?

Не, не става дума за липса на самочувствие или на елементарна икономическа логика. Напротив. Българските властници много добре знаят, че в икономиката всичко се измерва в пари, но и банковите сметки не се пълнят с братска дружба. Генезисът на българската олигархия е свързан с Москва, а не с Брюксел. Просто старата пъпна връв е заменена с тръба.