През кривата нива до кривата круша
Управляващите са неприлично разкрачени между ангажиментите към ЕС и греховната любов към “матушка Рус”
Поведението на правителството напомня браздата на пиян социалистически тракторист. На него все нивата му беше крива, но гонеше с пламнал поглед начертаната цел – да стигне до кривата круша. И успя!
На 5 април, четвъртък, за няколко часа в София беше всемогъщият бос на “Газпром” Алексей Милер, известен като дясна ръка на руския президент Владимир Путин. Посещението му не беше анонсирано предварително, информация за срещите му в София на практика не се появи в медиите. На правителствената интернет-страница лаконично беше обявено, че острието на икономизираната руска външна политика се е срещнало с българския премиер Сергей Станишев и с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Следват две общи изречения в стил “Брежнев – Живков”, отнесени към “технически въпроси” по разни споразумения. Толкова.
Поглед зад завесата
Нека отминем питанката, как и защо един генерален директор, пък бил той и на “Газпром”, урежда “технически въпроси” директно с премиера на България. Нека отминем и пълното информационно затъмнение около визитата. Ще поразсъждаваме само по темата какво се крие зад формулировката “технически въпроси”.
Крие се политика, естествено. И то политика на най-високо равнище. Според експерти, най-вероятно Милер е поискал ускоряване на ратификацията от страна на българския парламент на тристранния договор между Русия, Гърция и България за построяването на тръбата “Бургас – Александруполис”. (В Атина документът беше внесен в парламента на 27 март, б.а.) Тревогите на Кремъл за забавянето тук са в две посоки. Първата е свързана с неясните договорености на българското правителство с крупни американски петролни фирми, за които се чу след посещението на министър Румен Овчаров в САЩ. Втората е по повод острата реакция на десните опозиционни партии в София срещу тристранния договор, които срещат все по-силна обществена подкрепа. Не само заради смехотворните финансови изгоди за България, възлизащи на едва 35 до 50 млн. долара годишно, но и заради реалните екологични рискове, които могат да доведат до милиардни загуби за туризма. Има ясни симптоми, че и партньорите на БСП в управляващата коалиция са силно разколебани за ползата и целесъобразността на подписаните в Атина документи. Самият факт на посещението подсказва, че в Кремъл са гневни и Путин ръмжи сплашващо преди предстоящото посещение на Сергей Станишев в Москва.
Неприличният шпагат
Посещението на Милер е показателно за цялостното безгръбначно поведение на управляващата в София коалиция, в частност на БСП, към Москва и все по-агресивните руски претенции. За разлика от правителствата на Полша, на Чехия или на Балтийските републики, единствено управляващите в България и Унгария социалисти танцуват под руски акомпанимент и забиват нож след нож в гърба на партньорите ни от НАТО и ЕС. С всеки изминат ден българските президент и премиер изпълват със съдържание метафората на руския посланик в ЕС Владимир Чижов, че България ще бъде “троянски кон на Русия в ЕС”. Наистина, да се чуди човек къде членува страната ни – в елитните демократични клубове или в неясната, обслужваща Кремъл “ОНД”. Да сте чули нещо за българска подкрепа към реакциите на ЕС и САЩ срещу създаването на газов ОПЕК от страна на Русия? Не сте. Няма и да чуете. Както няма да чуете и подробности за непреставащите преговори между България и Русия във военната сфера, където извиването на ръце за ремонти на изтребители и хеликоптери, за регламентиране на лицензи и най-вече за американските бази продължава с неотслабваща сила.
За сметка на казаното дотук изпълнението на задълженията ни по договора за присъединяване към ЕС не са стигнали и до кривата круша. Изглежда, самата европейска нива е крива за нашите политици и магистрати. В която и област да надзърнете – икономика, екология, правна система, борба с корупцията и престъпността, здравеопазване, образование – навсякъде ще видите едно и също – шпагатна политика, разкрачена между носталгията по живковия социализъм и Русия от едната страна, и модерното демократично мислене и ЕС от другата. Ако ДПС не лобираше толкова нахално за Турция и турските интереси, би трябвало и на Доган да сторим темане.
В крайна сметка, кучето скача според тоягата. Ако изхождаме от конституцията, тоягата трябва да е в ръцете на суверена – българският народ. Той гласува на избори, той дава доверието си на една или друга партия, на един или друг политик, да оре нивата на бъдещето. Когато народът не вижда, че тракторът е “Беларус”, а трактористът - пиян, никой не му е крив. Най-малко европейската нива. Що ли барем не вземем да отсечем крушата?