Любомир Канов
31 май 2007

Страх

Любомир Канов

Две неща се хвърлят в окото на наблюдателя на тези процеси, подобно тигри, готови да го издерат до ослепяване:

  1. Външното на пръв поглед, но метафизически фатално съвпадение на името СДС с името ДС. Това не е случайност, нито грешка по Фройд. Това е дегизация на очевидното, лист, откъснат от смокиновото дърво на „фасадната” демокрация и положен върху огромните срамотии на репресурата. Събитията и имената вие ги знаете, последствията през годините – също.
  2. Пълната безплодност на дясното да обясни и артикулира себе си ясно и даровито. Фъфлежът в този случай не може да мине за „дискурс”. В това, разбира се, влиза и неспособността да се направи една читава медийна единица, ако не телевизионна, поне радио. Както и по време на властово присъствие изобщо да не се обяснява всеки ден какво се прави в тази власт и защо.

За характерите, разприте, психологическата кекавост да се подберат наистина свестни кадри, както и за страха от убийците от тайните служби, не ми се говори.

Смешното е, че дори да те е страх, че ще те убият, те пак ще те убият.Те нямат милост към никого и към нищо и ги е страх само от собственото им страдание.

Те се хранят и се угояват от страха на другите. Ето защо причината за гибелта на дясното може да се сведе до една дума:

СТРАХ!

Страх на СДС от ДС.

Освен това, разбира се, инцестни взаимоотношения между двете под масата.

Секс под Кръглата Маса.

Хонекер впива устни в Брежнев… 

Разбира се, и кикот на ДС спрямо СДС. През цялото време. И с Доган, и с Коце Тренчев стачника (защо ли не празнува Първи май, ами е решил да става европеец?

И със Соколов, и с Филчев, и с Татарчев, и с Ментата, и с Бакърджиев, и с целия този грозд от ченгета, който някога се беше качил на балконите с микрофон в ръка, за да поведе народа срещу „комунизма”.

И прочие…