Излизат гимнастиците
От историята на БКП е известно, че когато столетницата го закъса, минава в нелегалност. Но не се отказва от борбата, като започва да използва така наречените легални форми. Например кръжоци, въздържателни клубове и гимнастически дружества. Представете си читалищна вечер. Лектор приглушено говори за научните достижения на Лепешинская и Лисенко, за експедицията на папанинци, а младежи го слушат с грейнали очи. След него на сцената излизат гимнастиците. Правят жива пирамида, а буен ремсист от върха на пирамидата не издържа и звънко се провиква: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”
Всичко може да се промени в тази партия – названието, емблемата, дори светлото й бъдеще да стане сенчесто, но конспиративната й тръпка остава една и съща. Когато няма срещу кого, партията започва да конспирира вътре в себе си. Речта на Сергей Станишев пред 46-тия конгрес бе образец на открита и честна поверителност. Онези, които трябваше, се сетиха за какво става дума. На тях им е известно, че в историята на БСП за разлика от другите истории става обратното – фарсът се повтаря като драма. Затова и когато е на власт, столетницата си има в резерв гимнастически дружества. В наши дни тази роля изпълняват цели партии.
Със своите първи стъпки ДПС не беше ли партията, която помогна на БСП да направи серия от патриотични шпагати? Оттогава бе крилатата фраза на Велко Вълканов: „Желю, ти си турчин с фес!” Така споменът за националните предателства на столетната партия бе заглушен от антитурски крясъци. По-нататъшната роля на лидерите на ДПС като „поразяващи балансьори” доказва специалната им мисия в нашия политически живот.В този смисъл коалиционната прегръдка с БСП е логично продължение на гимнастиката, която уж ги противопоставяше. И изведнъж – намръщената оперета, наречена „Атака”. Колко удобно е за БСП да я щурмуват фашизоидни момченца! По-добра реклама за нейната етническа търпимост едва ли би могла да се измисли. И то в периода на присъединяването ни към Европейския съюз. Ето как „Атака” освободи БСП от шовинистичните петна, избили по образа й. Вероятно когато говориха за плавен преход, социалистическите стратези са имали предвид баталните сцени между Доган и Сидеров като фон за своето приплъзване към Европа.
Та нима споровете около царските имоти не се оказаха удобен параван на далавери вляво? Особено когато се е изприказвало толкова за незаконното им придобиване, а резултат няма. Впрочем, има резултат. Сакскобургготски си поиска резиденцията в Кричим, когато откъм редиците на БСП силно замириса. Колко удобна новина, щом някой е решил да забравим вчерашната! Как да не наградиш такъв майстор на съчетаните интереси с орден „Стара планина”? След като вече е получил Рила... Планина при планина отива.
Стана ясно, че цялата работа, която трябваше да свърши царският гимнастически клуб, бе свършена само от царя. Може би затова неговата партия очаква да бъде закрита, а членовете й да си потърсят друго величество. Колкото словата на Станишев са гладки и обтекаеми, а на Симеон – загадъчни, толкова двамата постигат един и същ ефект – пълна неразбираемост. Ако двамата държавници не са подозирали каква крепка дружба ще ги свърже, то един голям северен брат отдавна е отигравал прегръдки и влажни погледи. В името на монархо-комунизма.
Някой би възразил, че е невъзможно между БСП и горепосочените партии да съществува такава услужливост.В подкрепа на това би посочил постоянното им боричкане за постове, прехвърляне на отговорности и подмолни удари. Но нима едното пречи на другото? Не се ли наблюдават подобни битки в рамките на самата БСП? И то не от вчера? Ако за някои политически образувания това е фатално, междуособиците в БСП я укрепват. Те са като тренировъчни действия в непрестанния й стремеж към власт. Интригите в тази партия са вирус, който поваля предимно хора отвън. Вътрешните лица само леко поруменяват (не от срам!) и продължават своя победен марш. Доказателство за това са пораженията в редовете на десницата. Вътрешнопартийните конфликти, от които БСП излита възродена като птицата феникс, изпепеляват нормалните партии. Но какво да прави горката десница, след като петдесет години гледа само една партия, от кого да се учи? Е, поогледа се и навън, но да прилагаш партийно строителство от свободен свят към оцеляващ, е като мичуринската илюзия да отглеждаш ягоди в Сибир.
При това положение никак не е чудно, ако на следващите избори дясно настроените хора у нас гласуват за поредното гимнастическо дружество. Но не бива след това да роптаят, ако пред очите им се вдигне жива пирамида, а от върха й атлетичен лидер звънко се провикне: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”
Всъщност, ако не сте забелязали, те вече призовават, но не с тези думи и не в спортни екипи.