27 юни 2007

В защита на Салман Рушди

Нападението срещу Салман Рушди е нападение срещу всички нас

Салман Рушди представя
книгата си „Шалимар–клоуна”,
Маунтин Вю, САЩ, октомври 2005

Милен Радев

Неотдавна кралица Елизабет II удостои писателя Салман Рушди с едно от най-високите почтени звания на Великобритания – рицар, съпроводено с титлата „Сър”. Авторът получи отличието за своите постижения на литературното поприще, но последствията както за него, така и за страната, дала му убежище след произнесената преди 18 години от аятолах Хомейни смъртна присъда, излизат далеч от рамките на литературния дебат.

За броени дни реакциите в ислямския свят и преди всичко в Пакистан и Иран излязоха от сферата на рационалното и придобиват всички признаци на нова истерична антизападна кампания. Официални говорители в Техеран заявиха, че посвещаването в рицарско звание на „изменника” Рушди е ярък пример за антиислямската ориентация на британската администрация. Коментарите на министъра за религия на Пакистан Еяз ул Хак се оценяват в Лондон като нескрито окуражаване на потенциални атентатори-самоубийци, готови отново да вземат Рушди на прицел. Пакистанският парламент гласува резолюция, осъждаща наградата за сър Салман. Рицарската титла вече изкарва улични тълпи в арабските метрополии и Техеран на масови, изпълнени с ненавист към Запада, протести.

В днешния си брой влиятелният датският вестник „Берлингске тиденде” публикува коментар за кампанията. Представяме текста като пример за по-консервативната и решителна позиция на част от интелектуалния и политически елит на Запад.

Не би било лошо да се знае, колко от възбудените мюсюлмани, които настояват да им се поднесе незабавно главата на Салман Рушди на тепсия, са чели наистина книгите му.

От друга страна, този въпрос е без значение. Новите смъртни заплахи срещу родения в Индия автор нямат нищо общо с литературата, а са обусловени само от един фактор – властта. Става дума за властта да бъде ликвидиран един мюсюлманин, отпаднал от правата вяра, който в своя роман „Сатанински строфи” бе дръзнал да твори проза, предизвикала гнева на аятолах Хомейни. След неговата „фатва” ренегатът от вярата бе обявен за слуга на декандентството и духовния разврат. Вероотстъпникът трябваше да заплати с живота си за това, че е продал душата си на Запада.

В този дух са и днешните реакции в Иран и – неочаквано за мнозина – в Пакистан, където агресивните депутати изпратиха официално оплакване до английското правителство за официалното признание, което Елизабет II даде на неговия литературен талант. Пакистанският министър по религиозните въпроси заяви на парламентарно заседание, предавано по телевизията из цялата страна, че „ако някой взриви Салман Рушди, той би бил напълно прав да стори това”. Ислямистите настояват кралицата да оттегли рицарското звание на Рушди и да се извини за обидата, нанесена на религиозните чувства на мюсюлманите по света.

Този ход на събитията напомня лош филм, който сме гледали много пъти отново и отново. Скоро няма да мине и седмица без изгаряне на флагове и все по-страшни ексцесии. Става все по-ясно, че религиозните фундаменталисти ще се възползват от всяка възможност, за да разпространяват омраза, смърт и насилие. Агресивният ислямизъм е чумата на нашия век. Ето защо защитата на Салман Рушди е нещо, което засяга всекиго от нас. Нападението срещу него е нападение срещу всекиго, който вярва в свободата. Или както бе казал веднъж самият главен герой на тази драма – който вярва в правото да се целуваш на улицата.