Галерия от лицемери
В края на май т.г. Пентагонът показа пред медиите една зловеща находка, намерена в къща на „Ал Кайда” в Багдад. Комплект от уреди за мъчения (клещи, бичове, ножици за рязане на тел, бръсначи, шила) и нарисувано ръководство за изтезания – „изваждане на очи”, „изгаряне на кожа”, „рязане на пръсти”. Открит беше и албум от 12 страници със снимки на измъчвани хора. Световните медии не обърнаха почти никакво внимание на уредите и ръководството, а българските медии – никакво. Вместо това „Международна амнистия” публикува доклад за човешките права в света и рязко разкритикува САЩ заради лагера в Гуантанамо, без изобщо да спомене за наръчника за изтезания на „Ал Кайда”. Очевидно за „Международна амнистия”, която притежава недвижима собственост и действа свободно в Ню Йорк и другаде в САЩ, терористичната организация не нарушава човешките права.
Преди няколко седмици известните водещи на сутрешния блок на NBC Андреа Мичъл и Мат Лауър рекламираха туристическия рай в Хавана сред засмени и танцуващи туристи. Журналистите добре се постараха и разхвалиха диктаторския режим на Кастро уж заради туризма, като раздаваха съвети на зрителите как да заобикалят ембаргото и да почиват на острова. За двамата няма значение, че 90% от американците от кубински произход категорично се противопоставят на кубинския тоталитарния режим.
Няколко седмици преди това в същото предаване на NBC беше излъчен поклоннически филм за южноафриканския затвор по времето на апартейда „Рубен Айлънд” и за най-известния затворник Нелсън Мандела. Според противниците на апартейда в „Рубен Айлънд” за 30 години са били затворени около 3000 души при население от 40 милиона в Южна Африка. През годините расисткият режим беше подложен на безмилостни, непрестанни атаки от почти всички страни в света, докато накрая рухна в началото на 90-те.
Според „Фрийдъм хаус” не по-малко от 500 хиляди души са минали през сталинистките затвори и лагери на Куба за времето след 1960. В 1961 в Куба е имало 300 хиляди политически затворници при население тогава от 6.4 млн. души. Сред тях е политическият затворник с най-голям „стаж” в света – Еусебио Пеналвер, който е лежал по-дълго от Мандела. Но защо ли Мандела е несравнимо по-известен?
NBC не намери ефирно време за стотиците хиляди кубински политически затворници, но с удоволствие рекламира кубинския туристически рай. Според УНИЦЕФ при режима на апартейд в Южна Африка детската смъртност е била много по-ниска, а продължителността на живота – много по-дълга от сега. Днес, при управлението на Африканският национален конгрес, корупцията е огромна, престъпността ужасяваща (всеки ден в Южна Африка загиват от насилствена смърт около 90 души!), бедността – широко разпространена. Но това няма да го видите по NBC или другите големи световни медии. Все пак очаквам Майкъл Мур след хвалебствения филм за кубинската здравна система да направи и филм за здравеопазването в Южна Африка, преди и сега.
И така: расисткият южноафрикански режим отдавна е далечен спомен, но сталинисткият кубински режим, причинил смъртта на десетки хиляди хора само заради политическите им убеждения, сега се радва на почти всеобща любов и уважение.
След свалянето на Садам Хюсеин баатистките и сунитските групи прегърнаха тероризма, защото се страхуваха, че новото демократично правителство ще им отнеме привилегиите. За да постигнат целта си, те изпращаха на смърт терористи-самоубийци, взривяваха крайпътни мини, отвличаха заложници и дори се съюзиха с „Ал Кайда”. Но за да предизвикат гражданска война, ислямистките терористи започнаха да избиват самите сунити и баатисти и да унищожават водопровода, канализацията и електрическата мрежа на сунитските области. В резултат сега сунитската част на Ирак е в развалини, където безнаказано вилнеят терористи. Едва наскоро сунитските племена осъзнаха огромната си грешка и потърсиха помощ от американската армия и законното иракско правителство. Сега сунитските племена искат от властите да възстановят законността и реда в областите, които те самите в съюз с „Ал Кайда” разрушиха.
Преди дни говорителят на палестинската власт Абдел Рахман емоционално възкликна: „Палестинците никога няма да простят на бандите на „Хамас”, че ограбиха дома на великия водач на Палестина Ясер Арафат. Това престъпление завинаги ще остане като позорно петно върху презрените банди на „Хамас”.
Десетки години „Фатах” и бащата на модерния терор Ясер Арафат рушаха реда и законността чрез изтезания, масови убийства и терористични нападения. За „Фатах” и Арафат законите на цивилизацията не бяха валидни. А и нямаше нужда – ако взривиш местната болница, не беше никакъв проблем да прескочиш до съседната ционистка държава, за да получиш квалифицирана лекарска помощ. Но, ето изненада – внезапно радикалите, да ги наречем така, от „Фатах” станаха жертва на други, още по-яростни радикали. Бандити и терористи, които дори откраднаха Нобеловата награда за мир на великия водач.
Какво варварство и беззаконие!
Изведнъж функционерите на „Фатах”, които се оказаха военно по-слаби от враговете си, започнаха да протестират срещу нецивилизовани прояви, като грабежи, безразборни убийства и палежи! Колко странно, че от всички хора на света, именно следовниците на Арафат сега призовават за спазване на международните норми, за да не бъдат унищожени в Газа от „Хамас”. Поради тази причина „Фатах” вече поиска и получи обещание за финансова помощ от САЩ и Израел.
Всяка година един милион бедни, необразовани мексиканци влизат незаконно в САЩ. Това е добре дошло за мексиканското правителство, което всяка година изнася милионна бедност и в хиляди случаи – престъпност. Незаконните имигранти изпращат в Мексико милиарди долари на близките си и така помагат на мексиканската икономика. В САЩ те създават приятелска на Мексико имигрантска група. В отплата мексиканското правителство не подкрепи съседа си преди войната в Ирак, недоволства, че американските власти не приемат достатъчно много мексикански имигранти (!), а външното министерство издаде официален наръчник за незаконните имигранти с упътване как най-безопасно да нарушават законите на САЩ при незаконното прекосяване на границата.
Мексико има подобен проблем при 1000-километровата си граница с Гватемала. Стотици хиляди още по-бедни латиноамериканци от Централна и Южна Америка влизат незаконно в Мексико, за да търсят препитание. Но отношението на мексиканските власти към тези имигранти е брутално и жестоко. Обикновено тези нещастни хора са обирани и пребивани от мексиканските гранични патрули, а често и убивани от престъпни групи, действащи по границата. И така мексиканското правителство, което не се колебае години наред да нарушава законите на САЩ, изведнъж се оказва много загрижено за спазването на собствените си закони от друга държава.
Холивудските леви активисти Анджелина Джоли и Брад Пит направиха филм с название „Могъщо сърце” за журналиста от „Уол стрийт джърнъл” Даниъл Пърл, убит преди няколко години от терористи в Пакистан. Във филма обаче вместо да бъде посочен истинският виновник за смъртта на журналиста – ислямистките терористи, се твърди, че Америка е виновна заради лошото отношение към затворниците в лагера в Гуантанамо! Но изумлението от такава войнстваща нелепост се сменя с разбиране, когато видим кой е режисьорът на филма. Той е небезизвестният Майкъл Уинтърботъм, автор на антиамериканския филм „Пътят за Гуантанамо”, отличен миналата година на фестивала в Кан и посрещнат възторжено от организаторите и публиката на „София филм фест”. Уинтърботъм и холивудците дори обвиняват редакторите на „Уол стрийт джърнъл”, че са виновни за смъртта на Даниъл Пърл, защото предоставили на ЦРУ касети с поверителна информация за терористите. Посланието на филма е: не осъждайте хората, които убиха Пърл, като го нарязаха на части, само защото беше евреин. Разберете ги.
Лицемерието тук е толкова нагло, оголено и яростно, че не се нуждае от опровержение.
Една е крачката, отделяща цивилизацията от варварството. Светът е пълен с примери, когато удивително лесно нормални хора, манипулирани от ловки лъжци и лицемери, се превръщат в животни, готови да разкъсат врага си. Най-големите злодеи в историята са и брутални лицемери – Сталин, Мао и Хитлер.
Описаните лицемери не са от такъв мащаб, но са много вредни, защото са богати, известни, влиятелни, облечени във власт. И най-вече защото помагат на световния тероризъм.
Най-доброто, което ние, обикновените хора, можем да направим, е да ги разобличаваме, за да не лъжат останалите.