Още едно световно лицемерие
Президентът на Световната банка Пол Волфовиц беше обвинен, че е помогнал на приятелката си Шаха Риза да получи повишение на заплатата в банката, след което е съдействал тя да бъде преместена на работа в Държавния департамент. Това предизвика лицемерна моралистична буря в световните медии, които, естествено, обичат такива пикантни скандали. Още повече че тук е намесен архитектът на войната в Ирак и близък приятел на президента Джордж Буш.
Г-жа Шаха Риза, британска гражданка, родена в Либия и израснала в Саудитска Арабия, е известна активистка за граждански права на жените в Близкия изток, била назначена на работа в Световната банка няколко години преди г-н Волфовиц да стане президент. Връзката им е известна от дълго време във Вашингтон (и двамата са разведени) и причини големи главоболия на критиците на г-н Волфовиц, които го обвиняват в произраелски симпатии.
На 13 април т.г., след като стана известно, че Управителният съвет на банката ще обсъжда обвиненията, г-н Волфовиц поиска да бъде разсекретен архивът от 109 страници във връзка със случая. На 27 май 2005 тогавашният главен юрист на банката Роберто Данино изпраща писмо до адвокатите на г-н Волфовиц:
“Бих искал да потвърдя, че г-н Волфовиц съобщи на Управителния съвет, че има връзка с дългогодишна служителка на банката… и предлага да разреши този проблем съгласно параграф 3.01 от вътрешните инструкции, като категорично се разграничи във всички лични и професионални въпроси от споменатата служителка.”
Това би трябвало да разреши проблема. Още повече че г-жа Шаха Риза няма никакви права за взимане на решения и е на четири нива в йерархията под президента на банката. Но Комисията по етични проблеми в Световната банка решава да разследва случая и стига до заключението, че това е конфликт на интереси, който може да бъде разрешен, само ако г-жа Риза напусне работата си. Поради отлична служба тогава тя подлежи на повишение, затова комисията решава като обезщетение да бъде преназначена на друго място и заплатата и да бъде повишена на новата позиция. В писма от 22 и 27 юли 2005 тогавашният председател на Комисията по етични проблеми Ад Мелкерт (холандски политик, сега на работа в ООН) съобщава на г-н Волфовиц, че “нарушаването на кариерата на служителката може да бъде компенсирано с назначението и на друга позиция” и препоръчва на отдела за човешки ресурси на банката заплатата на г-жа Шаха Риза да бъде увеличена.
Едва тогава г-н Волфовиц помага на приятелката си да бъде назначена в Държавния департамент с по-висока заплата!
На 24 октомври 2005 г-н Мелкерт в официално писмо до президента на банката го уведомява, че “резултатът задоволява Комисията (по етични проблеми) във връзка с разследванията, и Комисията е съгласна с вас и смята, че случаят е приключен”. На 25 ноември 2005 г-н Мелкерт изпраща бележка, написана на ръка до г-н Волфовиц със следното съдържание: “Бих искал да ви благодаря за откритите и конструктивни обсъждания, като знам, че това засяга Шаха. Надявам се, че тя е щастлива на новата си работа.”
Когато в началото на миналата година анонимни служители на банката разпространяват имейли с непочтени забележки и обвинения, г-н Мелкерт ги отхвърля в писмо до г-н Волфовиц от 28 февруари 2006, защото “те не съдържат нова информация, която да предизвика разследване на Комисията”.
Излишно е да споменавам, че почти всички световни и български медии лицемерно НЕ информираха за горната кореспонденция. “Ню йорк таймс” например побърза да публикува остра критична статия за г-н Волфовиц, която бе прилежно преведена и още по-бързо отпечатана във в. “Сега”. Бих искал да отбележа страхливото поведение на г-н Мелкерт, сега служител на ООН, който се опитва да се отрече от писмата си.
Разбираем е интересът на медиите поради пикантния характер на историята. Но неизбежно се налага сравнението с бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, който спокойно си изкара мандата, въпреки че беше уличен в дребно измамничество с мерцедеса на сина си. Автомобилът беше закупен на половин цена с помощта на световната организация.
Причините за опита да бъде отстранен президентът на Световната банка са следните:
- Антикорупционната кампания на г-н Волфовиц при отпускане на заеми за Третия свят. Хроничната корупция там е известна всекиму.
- Яростният антисемитизъм/антиционизъм (г-н Волфовиц е евреин) в по-голямата част от света и в Европа, където се намират страните-донори на банката.
- Предишната позиция на г-н Волфовиц в администрацията на президента Буш. Почти всички страни-донори на банката не одобряват войната в Ирак и външната политика на САЩ.
- Неприкритото желание на ЕС да сложи свой човек на ръководното място в Световната банка. Г-н Волфовиц вече беше разкритикуван от Европейската комисия и от членове на европейски правителства.
Най-непонятното в тази история са извиненията на г-н Волфовиц, защото няма за какво да бъде обвиняван, с изключение може би на това, че толкова късно реши да покаже документите. Но едва ли някой, вече с големи деца, би искал публично да се ровят в живота му. Най-доброто, което сега той може да направи, е категорично да отхвърли исканията за подаване на оставка.
И все пак, г-н Волфовиц има за какво да се извинява – за скъсаните си чорапи, които невъзмутимо показа в една турска джамия преди няколко месеца.