Огнян Дъскарев
6 юни 2007

Слабостта на силните

Огнян Дъскарев

Ислямистите винаги са вярвали, че Америка е слаба, въпреки събитията от последните години. По време на Студената война, политиката на двете свръхсили се определяше и от това: ако ядосаш руснаците, наказанието ще бъде жестоко и бързо. Ако направиш нещо срещу американците, наказание почти винаги не следва. Вместо това се появяваше дълга процесия от извинителни американски политици, дипломати, журналисти, които жалостиво се извиняваха на нападателите.

Примери: по време на гражданската война в Ливан, през април 1983 терористи взривиха посолството на САЩ в Бейрут. Загинаха 50 души. През октомври с.г. при терористично нападение срещу казармите на многонационалните сили в Бейрут загинаха 241 американски и 58 френски войници. През септември 1984 беше отново взривено посолството на САЩ в източен Бейрут. Жертви – 20 души. Извършител на нападенията беше терористичната организация “Хизбула”. В резултат американските войски бързо се изтеглиха от Ливан, без никакви последствия за терористите.

През септември 1985 четирима съветски дипломати бяха отвлечени в Бейрут, един от тях беше убит. В тази малко известна случка отговорът на руснаците беше безмилостен и светкавичен. Те използваха местните си агенти и удариха семейството на водача на терористичната група, отвлекла дипломатите, които бяха веднага освободени. До края на гражданската война в Ливан повече нямаше нападения срещу съветски дипломати.

Различните реакции спрямо тероризма през студената война предизвикаха различно отношение. Америка беше подложена от ислямските терористи на безкраен терор, на който рядко отговаряше, а между СССР и мюсюлманския свят започна дълга любовна история. Нито един от мюсюлманските управници в Близкия изток, Азия и Африка не обърна внимание на антислямската пропаганда на Кремъл в огромната съветска империя, включваща няколко ислямски държави. За тези управници най-важното беше, че Кремъл бe най-злия враг на Израел. Тук е мястото да отбележа, че именно СССР беше най-голямата колониална империя в историята, въпреки всичките антиколониални и антиимпериалистически заклинания на комунистите.

Забележителна беше реакцията на ислямския свят след окупацията на Афганистан от червената армия през декември 1979. Руснаците нападнаха една ислямска страна, Афганистан, защото отлично знаеха, че Картър (най-слабият американски президент през миналия век) не е в състояние да им попречи. Те знаеха и че ислямският свят няма да им се противопостави. Така и стана – след една седмица обсъждания в ООН беше приета резолюция, в която се критикуваше “въоръжената намеса в Афганистан”. Думите “заклеймявам” и “агресия” бяха отхвърлени, и източникът на намесата дори не беше назован! Но тази неопределена и мека резолюция беше твърде силна за някои арабски страни. Южен Йемен, Алжир и Сирия се въздържаха, либийският представител отсъстваше, представителят на ООП, който нямаше право на глас, държа реч и похвали съветското нападение срещу мюсюлманската страна. Съюзът на ислямските държави („Организация ислямска конференция”) също не осъди съветската окупация на Афганистан. След месец на преговори, в Пакистан беше проведена среща на тази организация, която беше бойкотирана от Южен Йемен и Сирия, а представителите на Либия и ООП заклеймиха… САЩ.

През вековете, както и сега мнозинството от мюсюлманите винаги са считали за свой най-голям враг, декадентската, западна юдео-християнска цивилизация. Точно заради това, мюсюлманите подкрепяха нацистка Германия и СССР, които бяха най-големия противник на Запада и еврейската държава/еврейството. В Босна, през Втората световна война на страната на нацистите се е сражавала арабска дивизия с име “Ханджар”. Главният мюфтия на Йерусалим по време на войната и чичо на Ясер Арафат е бил изявен хитлерист.

Но нещата след окупацията на Афганистан се промениха – мюсюлманите се обърнаха за помощ именно към “Големият Сатана”, Америка. В условията на студената война и противопоставянето на двете свръхсили, САЩ и новите им ислямски съюзници прогониха червената армия от размирната страна.

След съветската катастрофа, ислямските екстремисти отново се изправиха срещу стария си враг – Америка. Последваха терористични нападения, отново без никакви последствия за терористите, освен гневни думи, заплахи и неефективни въздушни удари – първата акция срещу Световния търговски център и избиването на американските войници в Могадишу (1993), терористичните атаки против американското военно представителство в Рияд (1995), против американските посолства в Кения и Танзания (1998) и американския крайцер “Коул” в Аден (2000).

На 11 септември 2001 ислямистите удариха Америка в сърцето. Целта им беше очевидна – да пренесат битката на терена на врага. От писанията и изявленията на Бин Ладен и другите терористи, е видно, че те са считали тази задача за лесна. Те са били убедени, че САЩ отново ще няма да реагират! Поради една световно известна причина – слабостта на силния, проявявана в продължение на десетки години дотогава.

Това, което последва беше огромен шок за терористите – неочакваният отговор на сегашното американско правителство, което унищожи два терористични режима и хиляди терористи и вече шест години не допуска вражеско нападение в САЩ.

За съжаление, ислямските екстремисти намират други начини да създават проблеми в Запада. Днес в Европа живеят не по-малко от 20 милиона мюсюлмани, които много трудно се интегрират в западния начин на живот, въпреки, че мнозинството от тях са мирни хора. Доказателства – мащабната ислямска анархия в края на 2005 във Франция, убийството на Тео Ван Гог, холандски режисьор, осмелил се да направи критичен филм за мюсюлманите, датските карикатури. В същото време слабостта на силните продължава – в много британски училища вече е забранено да се преподава за Холокоста, за да не бъдат оскърбени чувствата на ислямските имигранти.

Днес най-големия коз на ислямските терористи е войната в Ирак. Тази война се превърна във взаимни, релиогиозни сблъсъци между терористите. Други екстремисти идват от Иран и Сирия, за да се сражават с американската армия и законното правителство на Ирак. От огромно значение е, демократичното иракско правителство, с помощта на Америка да победи в тази кръвопролитна битка. Защото сега в Ирак цивилизацията е в смъртна схватка с варварите.

Изумителното е, че стотици милиони хора не разбират това. Поради различни причини те считат, че не терористите са виновни за десетките хиляди жертви в Ирак, а Америка!

Преди няколко дни на концерта на Джордж Майкъл в София, като част от шоуто се появиха две гротескни кукли – на Бин Ладен и Кадафи. Известният изпълнител искаше да покаже на зрителите своята съпричастност към борбата с тероризма и кампанията за освобождаване на несправедливо осъдените български медици в Либия. Джордж Майкъл направи това, защото искаше да помогне на българската кауза “Не сте сами!” Нали за това беше пристигнал в България.

Двадесет хиляди българи изреваха одобрително на стадиона и приветстваха оригиналната идея на Джордж Майкъл. Те му бяха благодарни за подкрепата за затворените медици.

Пошегувах се – певецът се подигра не с Бин Ладен и Кадафи, а с Буш и Блеър.

И българите го аплодираха.