Огнян Дъскарев
19 юли 2007

Вафлата и Иван Костов

Огнян Дъскарев

На автобусната спирка пред хотел „Плиска”, сред потоците от коли и минувачи, едно дете неутешимо плачеше. Хората, които искаха да се блъскат и мачкат в задушните рейсове, изоставиха неприятната монотонност на чакането и се скупчиха около детето.

„Кажи, момчето ми, какво има, някой обиди ли те?” – наведе се към малкия един мъж с тъмносиня риза.

„Преди малко оттук мина Иван Костов и ми взе вафлата от ръцете” – отговори през сълзи момченцето.

Мъжът се изправи с изненада, лицето му почервеня, отново се наведе и изкрещя в лицето на детето, като грубо го разтърси:

„Това не е вярно, лъжец такъв. Иван Костов никога не би направил такова нещо!”

Малкият с изумление го погледна и ревна още по-силно.

„Да, бе. За всичко лошо, което става в България, все Иван Костов ви е виновен! Нищо друго не можете да измислите! – язвително се обади буден младеж. – И откъде това малко дете може да знае, че точно Костов му е взел вафлата?”

„Това е абсолютна глупост! Г-н Костов е милионер, за какво му е тази вафла? – презрително каза човек с очила и с вестник „Труд” в ръка. – Детето сигурно се е припознало.”

„Аз съм от ДСБ – включи се една жена. – Но като се сетя за партийната секретарка, съпругата му, а и това, че Костов е преподавал социкономика и е учил в СССР, напълно е възможно да е взел вафлата.”

„Ха-ха-ха, съвсем ясно е, че не сте от ДСБ, хайде да не казвам каква сте!” – изсмя се младежът.

Жената се сви и го погледна с неприязън.

„За всичко са виновни царедворците и комунистите – авторитетно заяви друга чакаща автобусите. – Точно така мислят и колегите от болницата. Сега ще стачкуваме до дупка!”

„Нищо чудно Костов да е взел вафлата – каза самоуверено гладко избръснат мъж с черно яке и очила. – Откога го чакам да влезе в затвора. В друга страна отдавна да са го заключили, но тук нямате правосъдие.”

„Костов направи огромна грешка, като разцепи СДС и десницата. Така помогна на комунистите и царедворците да вземат властта” – с горчивина се обади руса дама със синьо шалче.

„Но това изобщо не е вярно! – възрази страстно друг мъж на средна възраст. – Най-виновни са десните избиратели. Те предадоха Костов преди години, въпреки успешното му управление, унищожиха го като политик и сега се чудят кого да обвиняват.”

„В дискусията все едно повтаряте: Костов и Костов. Никак не сте оригинални – артистично извика един известен журналист от голям вестник, който също чакаше автобуса. – На следващите избори Костов няма да влезе в парламента, защото няма достатъчна подкрепа.”

Журналистът беше свикнал да лъже и да получава пари за това. Но този път по изключение каза истината.

В този миг дойде автобусът, всички забравиха за детето и се втурнаха към вратите, като се блъскаха и викаха. Никой не искаше да стои прав.

Детето, което вече не плачеше, остана само на спирката. В ръката си инстинктивно стискаше трохи от вафла.