Логиката немее
Какви са целите на едно разследване, както ги описва законовата процедура?
Да разсее съмненията и да установи обективните факти, а ако това е невъзможно, да обясни всяко съмнение в следственото заключение. От тази гледна точка онова, което свърши военната прокуратура по повод намерения прострелян шеф на архива в Националната разузнавателна служба (НРС) Божидар Дойчев, е антиразследване. В него хем няма установен нито един обективен факт, който да потвърждава по несъмнен начин, че архиварят сам е натиснал спусъка на пистолета към себе си, нямало дори отпечатъци по оръжието, хем няма и никакво съмнение, че той се е самоубил! "Балансово самоубийство по екзистенциални причини." Това засукано словосъчетание прочетоха тримата депутати от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които миналата седмица посетиха прокуратурата. Двамата от тях, които са представители на управляващото мнозинство, сигурно са съжалявали, че са се съгласили въобще да ходят да четат делото. Защото сега трябва да увъртат пред медиите, тъй като с приключването на следствието съмненията около смъртта на Дойчев не само че не се разсеяха, а напротив, стократно се засилиха за всеки логично мислещ човек. А пък НРС е подчинена на президента, който досега не е изрекъл и дума по въпроса, все едно че нищо не се е случило. Неудобно е някак си да говорят близки до него политици (каквото и да било), когато президентът мълчи...
Обявяването на трагичния случай за самоубийство беше предизвестено. Едва ли може да се измисли по-страшен непукизмът на прокуратурата и политическата върхушка от драстичната липса на логика в обясненията. Първо, произшествието, станало на 15 ноември 2006 към 20.30 ч., беше укривано едно денонощие и кой знае колко още щеше да остане скрито, ако не беше съобщил на следващия ден лондонският интернет сайт kafene.net. При това случаят се разиграва точно когато предстоеше прехвърляне към държавния архив на голяма част от документацията на специалните служби и същевременно в парламента започваше гласуването на новия закон за архивите на ДС. В такъв точно момент самоубийство на архивар, който носи цялата отговорност за наличността на документите, е съмнително само по себе си. Затова и последва лавина от уверения, че шефът на архива се е самоубил по "лични семейни причини", въпреки липсата на предсмъртно писмо. И се заредиха противоречие след противоречие, при които властите или трябва да са полуграмотни, или да са завършени гьонсурати, за да не се почувстват неудобно от приказките си. Няма преувеличение: гафовете (за да не бъде употребена друга дума) на самата НРС, на нейния директор, на прокурори от най-висш ранг, на властта въобще, са толкова мащабни в конкретния случай, че не просто засилват съмненията, но правят случая безпрецедентен. Само да припомним:
Военният прокурор веднага след като се разчу за смъртта на Дойчев - преди да има някакви резултати от разследването, без никакви експертизи, без оставено предсмъртно писмо, обявява, че Дойчев се е самоубил по лични семейни причини; че това е станало със "служебно зачисленото му оръжие"; че той е открит с дулото на пистолета "в устната кухина"; че разследващият екип е бил на мястото на произшествието към 20.30 ч. Няколко дни по-късно, без никакво неудобство, същият военен прокурор отговаря на репортерските въпроси различно: че Военната прокуратура била уведомена от СДВР в 21.40 ч.; че дежурният екип отишъл на местопроизшествието "някъде около час, час и половина след това"; че Дойчев се е застрелял със служебно оръжие, само че не неговото, а на служителка от отдела му; че пистолетът е намерен на бюрото; и че "се чакат резултатите от четири експертизи".
Четири месеца по-късно чаканите експертизи са готови. И какво видяха в тях тримата депутати? Написано черно на бяло смайващо заключение, че "не са открити дактилоскопски следи по оръжието"! Как тогава разследващите военни следователи са направили извода, че Дойчев се е самоубил със собствените си ръце! И най-вече как независимата и реформирана прокуратура приема такова заключение! Ами човекът бил религиозен, намерили икона и жития на светци сред книжата му, това е последното анонимно откровение на разследващите пред избрани журналисти. Това не е заключение, не е дори подигравка с наказателната процедура, това е доведена до абсурд безотговорност, която не само не е обезпокоявана от никого, а явно е окуражена от най-високите върхове на държавата, друго обяснение няма.
Затова мълчанието на президента по случая е направо оглушително, както и медийният комфорт, осигурен за прокуратурата, което създава измамната картина за установена истина, за ред, спокойствие, стабилност. Другото име на тази измамна картина е общество (и държава) без коректив. Защото никой - нито институция, нито личност с власт, не посмя да стане гарант на истината за една смърт (последвана от втора смърт - на редови служител от разузнаването!), случила се не къде да е и не кога да е, а в светая светих на тайната власт в навечерието на нейното (предполагаемо) осветяване. Което очевидно няма да се състои. Само това е достатъчно, за да се разтресе една държава. Не и нашата, затънала до гуша в най-порочната възможна стабилност. Случаят Дойчев доказва именно това. И нищо друго.