Имаше едно юлско утро…
Любо Данчев с бакенбарди и коса,
както ги изискваше времето…
Така започваше оная песен, дала името на сиромашкия романтичен протест на младите от 70-те у нас против диващината на комунизма, за които споменава Иво Беров. Джулая бе символът на освободените от задуха на тоталната лъжа, здравият саунд на поколението. Парадоксално бе, че хипи движението на Запад обрасна с лява демагогия, докато в страните от другата страна на Желязната завеса то придоби измерения на нежна революция. У нас тя не се случи по причини, които продължават и днес. Същите причини, които не позволиха на България да избере по-добрите модели, по-умните хора, по-перспективните пътища. Причините, докарали простащината и въпиющата политическа демагогия в ранг на институции, чалгата – в избора на новото поколение, а невежеството – в „съпротива” срещу статуквото.
Юрая Хийп — една емблема на здравия саунд
На 1 юли 2002, първия ден, в който в. „Демокрация” не се появи по сергиите, Любо Данчев стартира сайта „Още инфо”. Той бе от старото поколение бунтари с китари, които обаче четяха книжки и бяха любопитни да знаят всичко. Научи и това как да направи и поддържа сайт. Направи го сам, с малко помощ от приятели.
Първоначалната идея бе да се превърне в трибуна на журналистите от закритата медия. Но беше повече от това. (Откакто преди четири месеца Любо внезапно ни напусна, се мъчим да поддържаме интернет изданието и вестника, също един от неговите многобройни проекти, повечето от които останаха на хартия. Дано успеем да възстановим неспокойния дух на сайта, който много приличаше на своя създател.)
„Това беше първата медия, която се осмели да назове проблемите на десницата с истинските им имена и да предостави трибуна на всички възможни гледни точки”, написа Борис Станимиров по повод втората годишнина.
„Още инфо” е еклектична, хаотична и съдържателна медия. Защото съдържа онези банални или върховни елементи, които правят живота такъв, какъвто е. Животът, който не се съобразява с жанровете. Изданието си има всичко – политически драми, икономически комедии, пейзажи от родината и извън нея, стихове, текстове на песни, разследвания, вицове за политици и блондинки, въпроси и отговори, върхове на науката и падения на техниката.
Но „Още инфо” има и една специфична характеристика – да съобщава неща, които всички знаят, но поради определени особености на нашето медийно пространство, предпочитат да премълчават. „Още инфо” е плуралистична и свободна медия, но все пак се опитва да коригира с аргументи един особен поток на съзнанието – комунистическата напаст и нейните рецидиви, които са навсякъде – във вицовете, политиката, икономиката, пейзажите от родината, текстовете на песни, поезията и прозата, въпросите и отговорите. Най-вече във въпросите и отговорите от всички жанрове.”, написа друг участник от сайта.
Любо Данчев пееше Джулая пред приятели не само през лятото и не по изгрев слънце на морето, а обикновено късно след залез някъде из София. Тя си беше обичайният завършек на бурните сбирки и неизбежни спорове за нещата, които вълнуваха онова поколение.
И понеже сме сигурни, че Любо е с нас, му благодарим за себеотрицанието да поддържа това място почти всеки ден през тези пет години, дори когато физически това не бе възможно!