14 юли 2007
Криминале
На вниманието на Холивуд
Рени Нешкова

„Всичко започна с един фалшив подпис на зам.-министър.” Това е началото на рутинен материал във всекидневник под рубриката „България”. От него става чудесен сценарий за криминале. Но това е само незначителен епизод от събитията в страната.

Един бегъл поглед върху целия обществено-политическия живот от същата рубрика може да заинтригува всеки уважаващ се автор на психотрилъри. Предлагаме на любезните автори от Холивуд анотации от последните събития у нас, без претенции за изчерпателност и някаква художествена стойност. Суровият материал е почерпан от самия живот в България и затова на места звучи недостоверно.

Нестинарски танц

Както вече цитирахме медиите, всичко започва с един фалшив подпис на зам.-министър Йордан Дардов. Той е положен под разрешение за строителство на ваканционно селище в Странджа планина, която иначе притежава статут на национален парк, тоест има забрана за строителство. Фирма „Краш” (сценаристите могат да избягнат буквализма на думата „краш” – катастрофа, сгромолясване, от англ.) започва да трещи с булдозери и земекопни машини, а разни ведомства си прехвърлят някакви документи и реплики в ефир. Докато те си общуват епистоларно и вербално, селището „Златна перла” вдига снага насред магическата планина, известна с ендемитните си видове и нестинарски танци (последните могат да се използват като метафора примерно за предизвикателството на мафията над закона). Някакви еколози протестират и тия от Брюксел веднага надават ухо. И изведнъж се оказва, че въпросната фирма разполага с разрешение за строителство от г-н Дардов. Той твърди, че подписът не бил негов, графолозите също не припознават заврънкулките на зам.-министъра като положени от ръката му и в резултат полицията арестува… еколозите. При това придружава мярката и с малко пердах за назидание. Кметът на Царево Петко Арнаудов, в чийто район попадат защитените територии, изведнъж се сеща, че идат кметски избори и започва борба в защита на Странджа. Нищо че малко преди това именно той заедно с „Краш” завежда делото за отпадане защитата на територията. Съдията от ВАС Андрей Икономов, председател на тричленката, отменила статута на парка, се жалва пред медиите: „Получих имейл, че съм мутра.” Пак под негово ръководство миналата година бе отменена забраната за строителство в местността Камчийски пясъци.

Строителството продължава до второ нареждане.

Накрая се появява Румен Петков откъм страната на закона.

Мистерията на кухата игла

Това е риалити от висока класа. Лекари и медицински персонал от Института за спешна помощ „Пирогов” стачкуват за по-високи заплати. Д-р Кръстьо Пенчев оглавява протеста. Ситуацията ескалира и министър Гайдарски започва да отстъпва пред справедливите искания на медиците. Финансист № 1 Орешарски прави последни калкулации на бюджетните излишъци, тъй щото да остане все пак нещо в хазната, след като шофьорите преди това му надули главата с клаксони и в пристъп на мигрена той увеличил техните заплати. И тъкмо преди хепиенда една сутрин по телевизията се появява Румен Петков. Съобщава, че имал запис как д-р Пенчев е подучвал мафиота Митьо Очите да симулира заболяване. Записът не бил направен със СРС, а с помощта на медиите. Обаче на свой ред идва Бойко Борисов, който твърди, че записът е направен наистина с помощта на медиите, но баш със СРС, и то преди три години. Според осведомени журналистката, предоставила на полицията записа, имала брат наркоман, близък до Митьо Очите и познат на полицията. За да спаси своя роднина, тя се съгласила да си закачи куха игла (не спринцовка, а микрофон) и да придружи мафиота, когото също познавала, в болницата. Нейната саможертва обаче е прихванала думите и на доктора, с което стачката излинява и Гайдарски фактически побеждава.

Накрая се появява Румен Петков откъм страната на закона.

Тайният противник

Този политически трилър с работно заглавие „Компромати за политици, събирани от НСО” притежава качествата на блокбастър. Разбивачът в жанра има всичко – интриги на висше политическо ниво, замесени всички лидери на партии, министри, генерали, разжалван подполковник, тайнствена любовница на Свинаров, особени отношения между гард и дъщеря на шеф на службата, битови пикантерии. Бодигардове събирали „сведения” за своите обекти и ги предавали на президента. Един от тях се разбунтувал преди години, но не му обърнали внимание. Сега пробва пак и неочаквано шансът му сработи. Цялото благородство на президента се свлече като застрелян с един куршум шеф на групировка. Със същия изстрел бе уцелен лошо и древният дебат за отваряне на досиетата. Поради интереса към новите модерни форми за рекет, старото досие отпадна от класациите на общественото внимание и вероятно никога няма да се съвземе напълно. Зрителят е в напрежение през цялото време на филма, защото не е ясно кой стои в дъното на замисъла. Уж е президентът, но се оказва, че по едно време самият той е бил обект на интерес от страна на тази служба. Любопитен детайл е, че добре балансиращият в подобни ситуации бивш военен министър Николай Свинаров се оказа неподготвен за случая. Той се изтърва и рече, че събирането на сведения било рутинна работа на НСО, за да можели охранителите да си вършат ефективно работата. Но малко след това всички го опровергаха гневно.

Тук може да се появи неочакван втори план – Бойко Борисов в битността му на бивш бодигард, настоящ кмет и обект на охрана, а в бъдеще и премиер.

Но се появява Румен Петков по същото време и прави изказване, което също е заявка за премиерския пост: „Много е силен (Румен Овчаров) като министър и характер и е трудно да му се намери заместник.” Това най-малкото показва, че Петков е участвал в търсенето. Което по принцип е работа именно на премиера.

Двойникът от Пльодиен

Истинска класика в жанра. Има материал за сериал от хиляди епизоди. Българският главен мениджър на баскетбола на ЦСКА Емил Коен прави успешен мениджмънт, стремително се издига във висшето общество, снима се с елитни политици и с президента Георги Първанов, медии му посвещават ласкави антефилета. Сега може да е милионер, спомоществовател и благодетел, пишат журналистите, но животът му е бил тежък. Роден като еднояйчен близнак на брат си, когото едва спасяват във френска клиника, но не е ясно кой точно е спасеният. Както казва Марк Твен, бяхме двама братя близнаци. Докато ни къпеше в коритото, майка ни изтърва единия и той се удави. Това бях аз.

Ден преди да се издължи на бизнесмени за крупни заеми, той катастрофирал заедно със съдружника си. Ужилените бизнесмени смятат, че цялата работа е инсценирана. Искат експертиза ДНК и оглед на трупа, но се оказва, че преди смъртта си Коен е пожелал пред майка си да бъде погребан във Франция. Името Коен пък трябва да се чете като Бояджиев. Не е ясно кого от близнаците ще погребат във френското градче Пльодиен, макар и майката да твърди, че никога не е раждала близнаци.

Спортният коментатор Сашо Диков подсили напрежението с твърдението, че Емил Коен, или Бояджиев, по-скоро е убит, нежели мошеник, а бизнесмените са най-големите балъци, които е виждал в богатия си спортен живот. Но Сашо Диков си е импулсивен, не е преценил, че тази реплика може да обиди президента. Списъкът на фирмите, обвързани с прецаканите бизнесмени, е наистина впечатляващ. Освен името на гаранта за стабилността Георги Първанов във веригата и нейните отклонения се нареждат лица като брата на Премянов и Васил Божков, политици, общински съветници, посланици и прочие. И всички те се оказват изиграни от един очевиден мошеник. Преметнал ги бил, че терените, които им „продал” за строителство, не били свободни. Ами съвсем очевидно е, че те са знаели това. Но им е трябвал човек като Коен, за да ги „освободи” от… закона. Мислели го за почтен, след като го има на кадри с президента? Я прегледайте фотоалбумите на държавния глава Първанов. Да не вземе пък да излезе прав Сашо Диков?

Това са само най-основните сюжети с отворен край, които се извъртяха през последните дни. Държавата обаче изобилства с материал за нискобюджетни кримки от живота на населението.

Гетото отвръща на удара

Миньори в сблъсък с полицията. Изведнъж един от работниците ляга на асфалта и започва да си бие главата, докато униформените внимават да не се нарани (версия на Румен Петков за сблъсъкът при миньорската стачка).

В ромска махала започва търкал, един е убит, неколцина ранени. Правят репортаж за телевизията. Ромски жени крещят пред камерите: „Ма кви наркотици са намерили, за кви проститутки говорят тия, тя жената отишла за мляко и хляб. Е, как да напише жалба човекът, като е неграмотен. Да не е престъпление?” В ромските махали според местни свидетели баталиите почват винаги по един и същ начин: някой кротко отива да си купи мляко и хляб, пътем раздава бонбони на дечицата, докато изведнъж го връхлита друг циганин, въоръжен с нож.

Хитри, лукави, свикнали да оцеляват както могат. Обикновено гето, както навсякъде по света.

Съвсем друго е гетото, наричано държава. То нито е обикновено, нито може да се срещне нещо подобно по белия свят. Една приятелка ми се обади по телефона и пет минути не можеше да ми обясни от смях какво толкова я е развеселило. Било, моля ви се, някаква реклама. Посланието гласяло „Да спасим Земята!” Цял ден чела български вестници и накрая по телевизията цъфва този призив. У някои това обаче може да предизвика стрес. Я си представете, че съдбата на Земята е оставена в наши ръце? Какъв катастрофичен филм би излязъл от подобна идея?