2 август 2007

Нощен гост

Стефан Койчев

Публиката ги извика няколко пъти на бис. Най-после се прибраха зад импровизираната завеса. Можеше и без завеси и паравани, но някои не бяха свикнали и се притесняваха малко. Боян Таксито беше започнал от изпълнения във физкултурния салон, стола на училището, Южния парк и т. н. Не беше претенциозен. Сега концертът беше грандиозен.

Един от няколкото в подкрепа на демокрацията, мира и справедливостта.

Тоталитарните времена бяха отминали.

Той използваше всеки добър случай, за да участва в концерти – било то платени или благотворителни. Беше социално ангажиран, но нямаше явни политически пристрастия.

Не беше за никоя политическа сила. В началото на прехода застана срещу наследниците на тоталитарната партия, тъй като беше един от потиснатите от нея. Но после усети, че зад различните цветове и партийни абревиатури често се криеха сходни или общи икономически интереси.

С някакво вълнение прибираше инструментите и апаратурите. Тази вечер щеше за първи път да участва като гост на едно нощно предаване по Канал 3 с автор и режисьор Никола Ковачев. Казваше се „Нощни звезди”. Там канеха изявени блуз, джаз, рок и поп музиканти, от изгряващи до вече утвърдени, а също и други хора на изкуството и културата. Веско не беше от виртуозите китаристи. Силата му беше не толкова в инструментала, колкото във вокала и сценичната изява. Магнетичен, с дълбок и плътен баритон, привличаше веднага възхищението и възторга на публиката. Имаше романтичен и малко фриволен вид. Истински фронтмен на групата. Пишеше и музиката, и текстовете.

Натовариха всичко и камионът тръгна за студиото и складовете в читалище „Възраждане”. После Боян, Любо пианистът и басистът Дачо влязоха в една кръчма на булевард „Заимов”. Поръчаха си по халба бира и запалиха цигари. Вече беше около 19.30 ч. Навън се беше смрачило бързо. Беше късна есен в София.

– Гледай да наблегнеш на бъдещите изяви и участия – Любо беше като мениджър на групата.

Той планираше концертите и участията. Аранжимент, репетиции и хармонии беше задължение на Боян Таксито. Композираше главно той.

– Направи ли си план по какъв начин да отговаряш? – запита Дачо.

– Ще говоря за това каквото ми е отвътре. Знаеш, че съм естествен. А за съдържание и ред на въпросите ще питаш тях, в телевизията повече разбират тези неща.

– Аз… за да стане по-ясно на телевизионната публика – продължи Дачо.

– Вече от петнайсет години сме в бизнеса – каза Любо. – Малко или много ни знаят и в провинцията. За София не говоря.

– Вие ме познавате. Аз си говоря както винаги. Направо – каза Боян.

Свали си якето и го закачи на облегалката на стола. Дачо се обърна и повика сервитьорката.

– Пепа, дай още три бири и шест кебапчета с лют пипер за мезе и малко хляб.

Келнерката му кимна. Те бяха чести клиенти. Когато имаха, плащаха много добре.

2

– Не се стягай бе, Бояне. Ти знаеш колко е важно за всички – каза Любо. – Въпреки че канят специално тебе. Това телевизионно интервю може да ни изстреля нагоре. Знаеш го много добре.

– Толкова време се бъхтим – се обади Дачо.

– Дайте да отхапем малко от тортата и ние бе! Крайно време е!– каза развълнувано Любо и разпери ръце.

– Момчета, знаете ме прекрасно – каза Боян. – Аз не се деля никога. Опитах да ни поканят всички за интервюто. Нощен забавен блок било. Щяло да има много въпроси в ефир, по телефона. От зрители. Пускат и реклами, а времето е малко. Знаете, че аз не се натискам много-много.

– Така е – добави Любо, гледайки към Дачо. – Вчера, случайно в галерията на „Шипка” 6, говорих с Воденичаров. Той е асистент-режисьор в екипа на Н. Ковачев и брат на собственика на студио „Ариана”. Говорихме за компактдиска.

Любо пресуши халбата си.

– Искаш ли още бира? – попита го Боян.

– Абе защо не отразим по 1-2 чаши червено? То както се захлади, тъкмо на място ще ни дойде – намеси се Дачо.

– Не смесвам питиетата – Боян въртеше запалката между пръстите си и гледаше в ръцете си. – Освен в телевизията трябва и да покарам малко таксито тази нощ. Осми декември е. Студентите ще са като луди. Сега ако не, кога?

– Още ли ще си губиш съня и късаш нервите с нощните пияндета? – попита го Дачо.

– Сега… ти знаеш в какво финансово състояние съм. Пък и великите Букър Т. Джонс и Пол Бътърфийлд са карали също такси. Защо аз да не карам?

– Блузмените затова са велики. Защото могат да бъдат всичко – каза Любо. – Легендарни биографии.

– Какво ти каза още Воденичаров? Нашите неща придвижват ли се? – смени Боян темата.

– Каза да чакаме изненада съвсем скоро.

– Ха да видим… Пуснат ли диска до Нова година, ще ви водя на Боровец за един уикенд, на моя сметка.

Дачо ги гледаше засмян.

Към 22.30 ч. платиха сметката на Пепа и излязоха. Вън вече беше паднала щипеща очите мъгла. Студената лепкава влага затрудняваше дишането. Разделиха се, като му пожелаха успех.

3

Старият „Опел-Омега” беше паркиран на около 50 метра зад градинката. Запали двигателя и потегли. Подкара към телевизията. Постепенно го обзе леко вълнение. Все-пак не беше участвал друг път в предаване на живо. Не е като на сцената. Иначе си беше непукист.

Боян Таксито спря пред телевизията, намери място и паркира. На входа на Канал 3 попита портиера за нощния блок. След обаждане до 6-ия етаж го пуснаха и той се качи. Посрещнаха го и го вкараха в гримьорната. След като процедурата привърши, водещия Симо Трашлиев го въведе в студиото. Предаването „Нощни звезди” започваше след 14 минути. Настроиха светлините и направиха звукови проби. Водещият го попита готов ли е. Боян поиска две глътки коняк. Ако имат. Донесоха бутилка и му наляха в една чашка. Боян пи точно две глътки. За концентрация и спокойствие.

– Започваме ли? – попита асистент-режисьорката.

Имаше приятен глас. Боян кимна. Дадоха знак. Нормалните въпроси за началото на кариерата му. Биографията. Защо носи прякора Таксито.

Започнал в 31-во училище, като повечето в духовата музика. От кларинета се прехвърлил на барабани и после китара. Направили оркестър в автотранспортното училище „Георги Кирков”, което завършил. Бягал от часове, за да репетират и да свирят. Взел го пръв в оркестъра си Радослав Попов, който бил барабанист и започнали с фолк-рок, запалени от музиката на Пит Сийгър и особено на великия Боб Дилън – идеолога. Направили опит и веднъж ги поканили на фестивала на политическата песен „Ален мак” в Благоевград. Там обаче разбрал, че употребяват младите, често талантливи творци, за партийните цели на тоталитарния режим и не стъпил повече. Такъв сбор от музикални некадърници не можал да види след това на друго място. Дълбоко уважавал блуза и малко по малко се отдал на него. Усещал го да пулсира в сърцето си. Слушал рок, джаз и особено фюжън. Непрестанно издирвал плочи, компакт дискове и видео материали, за да слуша или гледа величията Мъди Уотърс, Джон Лий Хукър, Б. Б. Кинг, Сара Воун. Слушал Ерик Клептън и Джони Уинтър и се учил непрестанно, за да бъде в крак с новото, стойностното. Карал такси, за да си помагал. Свирил редовно по кръчми и ресторанти и участвал в концерти. Кръчмите били незаменима школа за един музикант. Тежко понасял всяка загуба на някой от световните велики имена в музиката. Но за него те били вечно живи.

– Ето аз живея и си говоря с тях. Пускам в таксито радиото. Казвам си, Лутър Вандрос, изпей ми нещо, и той ми го изпява. Той продължава да живее в мен.

Отново обаждане. Чу се гласът на музикалния критик Митко Светлински. Стар познайник. Започна да го провокира с намеци за участие в подкрепа на партийната политика на фестивала „Ален мак”. Отговори му ,че тогава е експериментирал и е трябвало да се оцелее. Не е подкрепял ничия политика.

Други запитаха работил ли е в чужбина. Свирил в Норвегия, с прекъсвания, разбира се. Като привършел парите, отново на път. След промените направил собствена група „Боян и приятели”. Готвели се да издадат компактдиск със заглавие „Ухаен бриз”.

– Какво ще пожелаеш на студентите за 8 декември? – запита го водещият Симо.

– Ами първо да почувстват и после да мислят какво да учат и завършват – каза Боян. – На народа му е омръзнало от измислени специалисти и шампиони.

Обади се Мариана Тончева-Брейди, бивша вокалистка в първата блуз формация на Боян. Сега щастливо омъжена за американец, тя се занимаваше с бизнес консултации. Гласът звънтеше свръхоптимистично и напористо. Пожела му много успехи.

– Хей, приятелю! Горе главата и само напред! Животът изисква борба, докато сграбчиш успеха. Поздрави на Дачо и Любо! Ще дойда да ви видя през лятото! – завърши тя с тон на изключителното благоволение на добрата фея от приказките. Боян благодари, спомняйки си как тя с усилие научаваше английските текстове на песните. Боян караше напред, така сякаш дотогава беше дал десетки интервюта.

4

От време на време му сменяха празните водни чаши с пълни. Обади се тежък, авторитетен глас. Искал Боян да свири на рождения ден на дъщеря му.

– Благодаря за поканата, но не свиря на рождени дни. Извикайте си фолк певица!

– Абе вие не знаете ли, че като ви поръчат и плащат, трябва да се въртите на пета и да изпълнявате? – като гръм отекна недоволният заповеднически глас на оскърбения бизнесмен.

Боян, помръкнал изведнъж, понечи да му отговори, но водещият вече беше прекъснал линията.

Зададоха му въпрос как твори – беше от една бивша негова ученическа любов. Отнасял го вятърът късно следобед. Издигал го в небето. Той там виждал слънцето, подгонено от облаците, тръгнало да залязва. Ама той не искал. Носел се след него с голяма бързина. Надпреварвал се с облаците и надниквал през тях. Летял все на запад, след слънцето. Не му давал да залезе.

Попитаха го дали творчеството му изразява политическите му възгледи.

Боян се засмя и пак пи вода.