2 май 2007

Мистерията на паметта

Tonia E. Chrapko

Въпреки че науката продължава да дълбае все по-дълбоко по въпроса за паметта, по-голямата част от процеса на запаметяване и възпроизвеждане на запаметеното остава загадка. Изследователите смятат паметта за процес. Когато си спомняме нещо, ние всъщност реконструираме събитието по части от информацията, съхранени в мозъка.

Мистерията обаче е – какво предизвиква тази реконструкция?

В миналото са мислели, че цялата памет се намира в мозъка. Газанига (1988) обаче смята, че паметта се съхранява в нервната система, така че всяка мисъл, която мине „през ума ни”, се чувства с цялото тяло, понеже химиорецепторите се намират в клетки навсякъде из тялото. Когато възникнат химически реакции в мозъчната кора, информацията се разпространява в цялото тяло чрез хемотаксис – процес, позволяващ на клетките да комуникират чрез „радар” или да се придвижват чрез кръвната плазма или церебралната течност. В някои екстремни случаи тялото съхранява изключително болезнени спомени в мускулната тъкан, така че степента на травмата се спестява на съзнанието. Така когато човекът бъде подложен на масаж и мускулите бъдат стимулирани, паметта може да се активира отново, реконструирайки събитието и потиснатите емоции. Друг пример за паметта на човешките тъкани са честите оплаквания за чужди спомени, които се предават чрез имплантирани органи.

Характеристики на паметта

Сетивност – ние запаметяваме чрез нашите пет сетива. Колкото повече сетива включваме в процеса на запаметяване, толкова по-лесно ще ни е да извикаме после този спомен.
Интензивност – когато нещо е много смешно, абсурдно, страшно, то остава по-ярко в паметта ни.
Отличителност – глупавите и всекидневните неща са по-трудни за запомняне, понеже нищо не ги отличава от останалите спомени.
Емоционалност – амигдалата – кръгло образувание в мозъка с големина на грахово зърно, играе ролята на пазач. При събитие с голям емоционален заряд – положителен или негативен, амигдалата казва „това е важно” и го запомняме по-лесно.
Оцеляване – мозъкът е приспособен да оцелява. Това означава, че всичко, което смятаме за важно за нашето оцеляване, ще се запомни по-лесно. Не става въпрос само за физическо, а и за емоционално или дори за финансово оцеляване.
Значимост за самите нас – ние по естествен начин запомняме неща, които ни интересуват и които са от значение за нас самите.
Повторение – колкото по-често извикваме даден спомен от паметта си, толкова по-лесно го извикваме всеки следващ път.
Първо и последно – мозъкът най-лесно възстановява моментите от началото и от края на дадено събитие.

Ключът към паметта

Внимание – често най-големият проблем е, че съзнанията на хората не са концентрирани в настоящето, в дадения момент. Вместо това те мислят за миналото или за бъдещето.
Визуализация – създайте визуален образ на мислите си, тъй като мозъкът мисли в картини и концепции, не в параграфи.
Асоциация – свързването на новопостъпващата информация с предишни спомени прави извикването й в бъдеще по-лесно.
Въображение – бъдете изобретателни, когато си представяте нещата в съзнанието си или правите асоциации.

Защо забравяме?

Причината би могла да бъде, че от самото начало така и не сме съхранили информацията правилно. Това би могло да се случи поради недостатъчното количество емоция или малкото значение, което й придаваме. Възможно е и ситуацията да е била толкова травмираща, че съзнанието да я е потиснало, за да запази нормалното си състояние.

Защо помним неприятните събития?

Всеки път, когато се задействат емоциите, особено силните емоции, информацията или преживяното се загнездват в паметта. В много случаи имаме склонност да мислим за това постоянно, като по този начин го извикваме повторно в съзнанието си и подсилваме спомена още повече. Освен това е по-лесно да извикаме неприятни спомени, когато сме в лошо настроение. Защо? Защото си спомняме нещата в състоянието, в което сме били, когато сме ги научили, така че всеки път, когато сте ядосани, ще сте в състояние по-лесно да си припомните други ситуации, в които сте били ядосани.

Подсъзнанието помни всичко

Ако трябва да съпоставим съзнанието с подсъзнанието, съзнанието би могло да се сравни с една стъпка, а подсъзнанието – с дължината на футболно игрище. Потенциалът е огромен. Така че всичко, което преживяваме, може да бъде съхранено. Съзнанието обаче би се претоварило в опитите си да обработва всеки един бит информация, постъпваща всекидневно. Ето защо вместо това цялата информация се приема на съхранение от подсъзнанието и ние може и никога да не я използваме, освен ако съзнанието не реши да я обработи нощем чрез сънищата или ако не се подложим на клинична хипноза, чрез която терапевтът подпомага достъпът до информация или спомени, които съзнанието е „забравило” или потиснало.

Пазете се от стрес

Дълго продължаващият стрес и прекаленото затлъстяване предизвикват отделянето на така наречените „хормони на стреса” (глюкокортикоиди). Продължителното излагане на клетките на действието на глюкокортикоидите поврежда и разрушава невроните в части от мозъка, ключови за запаметяването. Един наистина добър начин да се отървем от излишните глюкокортикоиди е чрез физически упражнения. За тези, подложени на високи нива на стрес, фитнесът е не само препоръчителен, а задължителен.

Съвети за запаметяване

Вашият мозък обича цветовете. Използвайте цветни химикали и/или цветна хартия. Цветовете помагат на паметта.
Вашият мозък може ефективно да се фокусира и концентрира до 25 мин (за възрастни). Правете 10 минутна почивка на всеки 20-30 минути от запаметяването.
Вашият мозък трябва да бъде отпочинал, за да запомня бързо и да реконструира качествено. Ако сте изморени, направете 20-минутна дрямка, преди да започнете да учите (запаметявате), в противен случай си губите времето.
Вашият мозък е като двигател, той има нужда от гориво. Едва ли бихте сложили мръсен бензин в Ламборджини-то си (ако го имахте). А мозъкът ви е доста по-ценна и по-сложна машина, така че го хранете както подобава. Полуфабрикатите и всичко, което се нарича „junk food”, както и всякакви имитации на храна, пълни с химикали и консерванти, отслабват вашето тяло и ум. Скорошно проучване показа, че коефициентът на интелигентност на хората зависи от начина им на хранене.
Вашият мозък е като океан от електро-химична дейност. Ако сте обезводнени, липсва достатъчно водна среда за протичане на тези реакции. Фокусирането и запаметяването стават по-трудно. Пийте достатъчно вода (сокове, кафе, сода и други напитки не са заместител). Често главоболията са свързани с дехидратация.
Вашият мозък обича въпросите. Когато при четене или друга дейност на възприемане на информация възникнат въпроси, мозъкът автоматично търси отговори, което прави запаметяването на ситуацията по-лесно.
Вашият мозък и тяло имат свой собствен ритъм – в различни части на денонощието сме в по-добро физическо или умствено състояние. Можете да спестите време като учите през тези пикови периоди.
Вашите мозък и тяло си комуникират постоянно. Ако тялото ви е отпуснато, е като съобщение за мозъка „това не е важно”, така че той не обръща необходимото внимание на случващото се. Когато трябва да научите нещо, стойте седнали и леко наклонени напред, за да поддържате ума си нащрек. Осигурете си удобен, качествен стол.
Вашият мозък се влияе от миризмите. Използвайте ароматизатори, за да подобрите способността за концентрация на мозъка. Можете да пробвате с мента, лимон и канела.
Вашият мозък има нужда от кислород. Излезте навън и правете упражнения.
Вашият мозък се нуждае от пространство. Не е ефективно да се учи в малки, претрупани пространства.
Вашият мозък има нужда от организация на пространството около вас. Скорошно изследване показа, че деца, които израстват в спретнати и подредени домове, се представят по-добре в образованието си. Защо? Защото като се тренира да организира външната среда, мозъкът се научава да организира и информацията вътре в него. Това от своя страна прави реконструкцията й по-лесна.
Кортизолът, произвеждан по време на стрес, унищожава клетките в тази част от вашия мозък, която отговаря за прехвърлянето на информацията от краткосрочната към дългосрочната памет. Така че – да, стресът уврежда паметта. Как да се отървете от кортизола? Спортувайте!
Вашият мозък не знае какво не можете да правите, докато не му кажете. А какво в действителност му казвате? Вслушайте се във „вътрешния си диалог”. Спрете негативното в него и го заменете с позитивна, окуражителна нагласа.
Вашият мозък е като мускул – може да бъде трениран и да заяква на всяка възраст. Без извинения. Спрете с умствения мързел. Професионалните атлети тренират всеки ден, вие също можете да го правите. Ако няма за какво да мислите – измислете си. Четете, анализирайте… правете НЕЩО.
Вашият мозък има нужда от повторение. По-добре е да се правят чести кратки преговори, отколкото един дълъг преговор, тъй като това, което е от значение, е колко често мозъкът ви се занимава с даден проблем, а не колко дълго го прави веднъж.
Вашият мозък разбира по-бързо, отколкото четете. Използвайте молив или пръст, за да водите очите си. По този начин те се движат по-бързо.
Вашият мозък се нуждае от движение, особено ако запомняте предимно механично (има три типа запаметяване – визуално, звуково и механично).
Вашият мозък търси шаблони и взаимовръзки. Когато учите нещо, запитайте се: „На какво ми напомня това?”. Това ще помогне на процеса на запаметяване, тъй като свързва новата информация със старата по асоциативен път.
Вашият мозък обича да се забавлява. Способността ни да помним е в пряка зависимост от това колко се веселим. Получаването на знания е живот. Изживейте го!

Преведе от английски Цвета Петкова