18 юли 2007

Спим по-малко, живеем по-дълго?

Повишената смъртност се свързва с продължителност на съня осем часа или повече

Въпреки широкоразпространеното схващане, че за добро здраве са нужни осем часа сън, е напът да бъде оборено. Шестгодишно проучване на над един милион души на възраст между 30 и 102 години показва, че смъртността сред хората, спящи по 6-7 часа на нощ, е по-ниска. Тези, които спят по 8 часа или повече, са със значително завишена смъртност в сравнение със спящите по 6 или 7 часа средно.

Изследователи от Университета в Калифорния, Сан Диего (УКСД), Училището по медицина и Американското раково общество си сътрудничиха в проучването, което бе публикувано в „Archives of General Psychiatry” – списание на Американската медицинска асоциация.

Макар че според данните най-висока смъртност е отчетена при дългия сън, проучването не успя да обясни причините за тази връзка. Първо д-р Даниел Ф. Крипке, доктор на медицинските науки и професор по психиатрия в УКСД, специализиращ в изследването на съня, заяви: „Не знаем дали периодите на продължителен сън водят до смърт. Необходими са допълнителни проучвания, за да определим дали навиването на будилника ви за по-рано всъщност ще подобри здравето ви.” Той обаче добави, че „индивидите, спящи средно по 6.5 часа на нощ, могат да бъдат уверени, че това е безопасно количество сън. От здравна гледна точка не съществува причина да се спи по-дълго.” Крипке е и член на Института за изучаване на стареенето „Сам и Роуз Щайн” към УКСД.

Проучването, разглеждащо свързаните със съня въпроси като част от програмата „Изследване на предпазните мерки срещу рак – II” на Американското раково общество, също посочи, че сред участниците, съобщили за откъслечни периоди на безсъние, не е била отбелязана повишена смъртност, но за приемащите приспивателни е по-вероятно да умрат по-скоро. „Безсънието не е синоним на краткия сън”, поясняват авторите в статията. „Пациентите често се оплакват от безсъние, когато всъщност продължителността на съня им е колкото на хора, които нямат проблеми със съня.” Те добавиха, че според лекарите повечето оплаквания на пациенти от „безсъние” са всъщност по-скоро свързани с депресия, отколкото с диагнозата безсъние.

С 1.1 млн. души, взели участие в проучването, това е първото широкомащабно изследване на съня на населението, отчитащо и характеристики като възраст, режим на хранене, физически упражнения, предишни проблеми със здравето и рискови фактори като пушене, при сравняването на дълголетието сред участниците. С други думи, сравнението бе извършвано сред индивиди със сходни характеристики. Въпреки че изследването бе проведено от 1982 до 1988, резултатите не бяха налични съвсем доскоро поради дългия период от време, необходим за въвеждането и анализирането на огромното количество и разнообразие от данни от 1.1-те милиона участници.

„Предишните изследвания на съня посочват, че и за късата, и за дългата продължителност на съня е характерна повишена смъртност”, поясни Крипке. „Но никое от тези проучвания досега не бе достатъчно широкообхватно, за да маркира различието между 7 и 8 часа сън на нощ.”

Най-добрите шансове за оцеляване бяха отбелязани сред тези, които спят по 7 часа на нощ. Проучването показа, че за групата хора, спящи по 8 часа, вероятността да умрат в следващите 6 години е с 12% по-голяма, отколкото за спящите по 7 часа, при равнопоставеност на останалите фактори. Дори тези, спящи по 5 часа, са доживели по-дълго от участниците, радващи се на 8 часа сън на нощ или повече.

  

Фигурите по-горе показват часовете сън за жените (вляво) и за мъжете (вдясно).
Опасното съотношение – горната от двете графики – посочва риска от смъртни случаи,
докато долната графика показва процентите на продължителността на съня и съответния брой хора

Средната възраст за жените, участвали в проучването, е 57 години, а за мъжете – 58 години. За периода от шест години са починали 5.1% от жените и 9.4% от мъжете. Причините за смъртта са обичайните за населението.

Други автори в проучването са: Лорънс Гарфинкел, член на Американско раково общество, Ню Йорк; Дебора Л. Уингард, доктор на науките, и Мелвил Р. Клаубер, доктор на науките, от Факултета по семейна и превантивна медицина в УКСД; и Матю Марлър, доктор на науките от Факултета по психиатрия в УКСД.

Данните са дадени от Американското раково общество с анализ, извършен с подкрепата на Националните здравни институти.

Източник http://health.ucsd.edu/news/

Преведе Цвета Петкова