Стъпка срещу злото
На 12 юни 1987, преди 20 години, Роналд Рейгън изрече пред гражданите на Западен Берлин: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!”. Това стана пред Бранденбургската врата близо до Берлинската стена. Думите на президента можеха да бъдат чути и от другата, контролирана от комунистите, страна на стената.
На същата дата тази година, ден след посещението си в България, Джордж Буш изнесе реч на откриването на международния мемориал на жертвите на комунизма. Малкият бронзов паметник е разположен в близост до сградата на Конгреса на САЩ в Вашингтон. Той е по модел на „Богинята на демокрацията”, статуя, издигната от студентите, протестиращи на площад „Тянанмън” в Пекин през 1989; протест завършил със стотици жертви, премазани от танковете на армията на Китайската комунистическа партия.
Церемонията по откриването на
Мемориала на жертвите на комунизма
Източник:
http://www.victimsofcommunism.org
Снимка Andrew Blasko
След разпадането на Съветския съюз и сателитите му много хора прегърнаха идеята, че светът бързо се предвижва в посока на глобална свобода. Останалата под комунистическа диктатура в Китай една четвърт от световното население не беше от толкова голямо значение за Запада и жестокостта на комунизма бързо беше забулена в аналите на историята.
Броят на жертвите на комунизма в България е приблизително 222 хиляди. В световен мащаб броят е приблизително 150 милиона – над 70 милиона в Китай, над 50 милиона в Съветския съюз, над 3 милиона в Северна Корея, над 2 милиона в Камбоджа. Списъкът продължава с Афганистан, Виетнам, Етиопия, Югославия, Мозамбик, Румъния, Ангола, Монголия, Албания, Куба, Източна Германия, Чехословакия, Лаос, Унгария, Полша, Йемен и т.н.
Според Сталин „Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е статистика.” Иронично, но в това има доза истина, тъй като до този ден броят на жертвите на комунизма е не повече от едно число в съзнанието на широката общественост. При това, число, което обикновено не се знае или е силно смалено. За съжаление това число нараства с всеки изминал ден, тъй като престъпленията срещу човечеството на съществуващите и днес комунистически режими не са спирали.
Издигнатият мемориал би трябвало да напомня на света и за безхаберието на левите академични среди, духовенства и журналисти, които подпомагаха оцеляването на комунизма с изречените лъжи относно неговата истинска природа. По този начин те се превърнаха в съучастници и съконспиратори на масовите престъпления.
Световните медии останаха първоначално мълчаливи относно откриването на мемориала. Въпреки факта, че президентът на САЩ възпоменава смъртта на десетки милиони души, малка част от пресата спомена събитието. За сметка на това няколко дни по-късно медиите отразиха широко яростта на китайското правителство от осъждането на комунизма от Буш. То обвини САЩ във възраждане на мисленето от епохата на Студената война. Тази лицемерна полемика е опит за възползване от анти-американските настроения и тези против войната в Ирак, вилнеещи в световните медии. По същество Китайската комунистическа партия се опитва да накара света да повярва, че е вперила поглед в светлото бъдеще на близките взаимоотношения и търговия с нациите по света.
В това време извън водещите заглавия комумнистът на Уошингтън Таймс Бил Гертц разкрива нови сведения за това, че Китай прикрито доставя огромни количества оръжия на въстаниците в Ирак и Талибанската войска в Афганистан през Иран. „Администрацията на Буш се опитва да прикрие и омаловажи сведенията на разузнаването, за да предпази своята про-бизнес политика спрямо Китай и продължава да твърди, че Китай помага на САЩ в борбата срещу тероризма. Властите открито критикуват Иран за трансфера на оръжия, но до този момент не споменават, че главният доставчик е Китай. Доставките на оръжия показват ясно, че твърдението, че Китай помага на САЩ във войната срещу тероризма, е абсолютна безсмислица.”
Тези факти едва ли могат да учудят познаващите историята и идеологията на комунизма, включително позовавайки се на българската история. Терористичното начало на комунизма може да се открие още в Манифеста на Комунистическата партия от Маркс и Енгелс:
„С една дума, комунистите навсякъде поддържат всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй.”
„Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят, освен своите окови. А ще спечелят цял свят.”
Мемориалът на жертвите на комунизма е стъпка срещу дълбоката безучастност, демонстрирана широко в днешно време.