Изминалата седмица изобилстваше с ярки примери в подкрепа на крилатата фраза: “Да му имаш на българина втория акъл!”.

Според някои - Българинът © Технополис, 2005	Смъртта на Клеопатра © Гуидо Каначи, 1660

Без съмнение първенство в този смисъл държи тъжно-смешната история около програмата “От социални помощи към заетост” в цялата си многопластова абсурдност. Когато Лидия Шулева, още като министър на труда и социалната политика, преди няколко години обяви старта на тази идея, всички единодушно и се присмяха и дълго обясняваха как с подпиране на метли не се създава трайна заетост. После на кметовете и общинските съвети им дойде втория акъл и закандидатстваха с проекти по тази програма, за да могат те да назначават на работа отчаяни безработни и големи групи от циганските гета и така да спечелят популярност и бъдещи гласоподаватели. Сега пък на Лидия Шулева и дойде втория акъл и реши да си прибере в обратно в управляващата партия (която не може да се похвали с много свои кметове) този благодарен предизборен инструмент. Сегашната трудова и социална министърка Христина Христова с един замах премести проектите при областните управители и обяви принципно правилната позиция, че за тези средства трябва да кандидатстват частните фирми, защото на тях по-приляга да създават заетост, при това трайна, а не на общинарите. Естествено кметовете пропищяха от това грубиянско действие и вдигнаха не само шум до бога, а и организираха масови протести на обезметлените си временно заети. След това, естествено, и на Христова и дойде втория акъл и кандиса да преразпредели парите така, че да има и за кметовете, и за областните управители, и в годината на изборите да не се организират манифестации срещу управляващите. Сега се очаква и на българския бизнес да му дойде втория акъл и вместо да гледа с презрение и пренебрежение на програмата “От социални помощи към заетост”, да започне да спретва проекти по нея и да усвоява държавни пари, с които да плаща поне част от заплатите в частните си фирми. Ще!

В процес на развитие е още една история с втория акъл, този път свързана с финансовия министър Велчев и дълговете на развиващи се бивши “братски” страни към България. Правил нещо Милен Велчев по този въпрос през последните година-две, успял да събере част от тези обявени за несъбираеми вземания, но за да му е по-лесно и по-широко около врата, не сметнал за нужно поне да уведомява парламента за своите начинания. Ясно е, че тая работа със договарянето на такива частични компенсации е тънка и деликатна, но не може да става и съвсем на тъмно. Защото рано или късно някой Румен се явява по телевизията и съобщава че Милен, Кобургът и синът на Кобурга са крадци. Тогава на финансовия министър му идва малко насила и доста късно вторият акъл и той започва да се обяснява, естествено доста неубедително, че Фондът го бил натиснал, че Парижкият клуб определял процентите, че всъщност само няколко от многото вземания били уредени, че тия дето плащали не искали да се оповестява колко са дали, а тия, дето още не били платили, сега щели да се уплашат да плащат и други подобни лакардии. Да беше се обяснил навреме, можеха и за герой да го обявят, а сега на всички им мирише на комисионни.

Да не си помислите, че вторият акъл е патент само на политиците, ще ви покажа, че тая българска работа ходи по всички прослойки и съсловия. Отивам онзи ден в едно софийско заведение, случайно познавам управителя, и го питам как ще се оправят с наредбата за (тоест против) тютюнопушенето. И той ми се вайка, че сега трябвало да похарчат сума ти пари за преустройство и разделяне на два салона, а аз му припомням, че заведението го откриха преди не повече от три месеца, когато много добре беше известно, че от Нова година ще трябва се съобразяват с новия закон. Ама тогава тоя приятел беше още на първия си акъл и си мислеше, че тая със забраната за пушенето я стане, я не стане, а го притискаха срокове за откриване на заведението, което трябваше веднага да почне да печели. Сега ще му гледам сеира и ще му видя втория акъл.

И на футболните деятели да им имам втория акъл. Толкова години ядоха и пиха на една софра с Батето, дори Христо Стоичков се прегръща и целува с него, когато беше назначен от същото това Бате за треньор на националния отбор. Един самотен Лечков се опитваше да ги събуди всичките от сладката упойваща дрямка, предизвикана от алкохолните пари в аурата на председателя на БОК и БФС. Трябваше лично и категорично председателят на Международния олимпийски комитет да заяви, че Славков ще бъде отсвирен единодушно, за да им дойде на всичките ни герои от световното в САЩ онзи, вторият акъл, и сега да правят единен фронт за сваляне на любимия си доскоро шеф.

В София пък щели да приватизират Общинската банка. От девет кладенеца вода носеха общинарите толкова години да ни обясняват колко нужна била тя на столицата, пък после и на други градове, как без нея нямало да може да се изгражда инфраструктурата, да работи градският транспорт и други подобни, та даже се хвалеха, че била единствената чисто българска банка в тая превзета от големите международни играчи банкова система. Сега изведнъж се сетиха, че кредити и гаранции най-голямата и най-богата община в България може да получи от всяка банка, у нас и в чужбина, дори да ги кара да се конкурират кой да даде по-добри условия, защото София няма как да фалира и винаги ще има пари и имоти да си плаща. И вторият им акъл взе, че проработи и, хванати под ръка, всичките партии в общинския съвет се подписаха за продажбата на свидната доскоро Общинска банка.

Май и на българския избирател малко по малко започна да му идва вторият акъл. След дълго и застрашително затишие рейтингите на някои повярвали си политически динозаври започнаха да падат, на други пък да мръдват малко нагоре, на трети с големи претенции - да изчезват напълно. Въпросът е дали ще дойде вторият акъл на критично голяма маса от хората у нас докъм юни, че да сме спокойни за следващите четири години.

А най-добре ще е да се научим да не слушаме изобщо първия си акъл. Да се съпикясваме малко, преди да изречем или извършим първата хрумнала ни глупост, и направо да караме на втори акъл. Ех, мечти!