|
Голямата политическа шумотевица около провалената
приватизация на трите цигарени фабрики пречи на обективния
анализ на случилото се. С чисто предизборни цели всички
участници в публичния дебат отместват встрани реалните
събития и си измислят други, оформени по матрицата на
политическата им риторика. Да се опитаме да анализираме
някои от умишлено сгрешените тези:
●
Провалена е приватизацията на “Булгартабак”.
Невярно, защото “Булгартабак Холдинг” АД изобщо не се
продава. Продават се три цигарени фабрики, вярно,
най-големите, но “Булгартабак” е много повече от три
цигарени фабрики. В холдинга е съсредоточено подпомагнето
на производителите на тютюн, изкупуването на тютюна,
преработката му, търговията с тютюн и тютюневи изделия,
както и производството и търговията с цигари.
●
Провалената приватизация застрашава поминъка на
тютюнопроизводителите.
Невярно, защото трите цигарени фабрики работят
преимуществено с вносни тютюни и няма никаква пряка връзка
между тяхното производство и изкупуването на тютюна,
отглеждан от българските производители.
●
Приватизацията е провалена заради атаките на опозицията.
Невярно, защото сделката за трите цигарени фабрики
умишлено беше извадена от нормалната приватизационна
процедура и прехвърлена в ръцете на четирима министри
(Панайотов, Шулева, Дикме и Велчев) в ролята им на
надзорници на холдинга. Това им даваше възможност в
рамките на Търговския закон да продадат акциите на трите
дружества без всякакви политически обструкции. От
развитието на събитията стана ясно, че сделката не е
подписана поради вътрешни разногласия между коалиционните
партньори в правителството, което не е позволило да се
вземе окончателно решение от Надзорния съвет на
“Булгартабак холдинг”.
●
Приватизацията е повалена, защото ВАТ не са гарантирали
оцеляването на цигарените фабрики в дългосрочен план.
Невярно, защото е невъзможно да се иска от един
купувач на акции по Търговския закон да поема
стратегически и всъщност чисто политически ангажименти.
ВАТ са корпорация, чиято цел е постигане на максимална
печалба за акционерите им. Ако сделката беше структурирана
като приватизационна през Агенцията за приватизация (т.е.
българското правителство), можеше да се искат такива
гаранции. Шизофренично невъзможно е едновременно да си
министър и да подлежиш на политически контрол, и да си
член на управително тяло на търговско дружество и като
такъв да не подлежиш на подобен контрол.
●
Приватизацията е провалена, защото цената, която ВАТ е
предложила, е била твърде ниска.
Невярно, защото по-висока цена можеше да се получи,
ако имаше конкурентни оферти на няколко кандидати (каквито
нямаше), ако ситуацията около тютюневия бранш в България
не беше политизирана и натоварена с твърде много социални
очаквания и ако условията на сделката бяха чисто
търговски.
●
Възможна е нова процедура за приватизация в рамките на
сегашния мандат на правителството и парламента.
Невярно, защото ако се следва одобрената от
Народното събрание стратегия, трябва да се повтори същото
упражнение със същите играчи, нещо, което е напълно
безсмислено. Ако се поиска промяна на условията на
продажбата, то трябва парламентът да се съгласи да обсъди
и да приеме коригирана или нова стратегия, което при
оставащите пет месеца до изборите (при нормален край на
този мандат) е невъзможно да стане.
Правителството, както и политическите сили, бяха
изненадани, че ВАТ си тръгнаха изведнъж, без да дочакат да
видят как ще се развият парламентарните дебати. Останаха
втрещени, защото бяха забравили, че англо-американската
корпорация не е свидетел, а участник във всичко, което
става. При това единственият участник, който реално дава
пари и реално очаква пари, като не се интересува от
политическите импликации на своите рационални действия.
Затова ВАТ си тръгнаха точно навреме по техния часовник, в
момента, в който стана ясно, че ги принуждават да участват
не в търговска сделка между “Булгартабак холдинг” АД и
БАТ, а в политическа сделка между НДСВ и ДПС, и не като
партньор, а като разменна монета. Твърде големи са за
такава роля.
Истината за бъдещето на “Булгартабак” при тази ситуация е
само една, но не се намира политик, който да поиска да я
произнесе. Това и следващото правителство ще бъдат
принудени да обявяват в ликвидация и несъстоятелност едно
по едно поредица от дружествата на холдинга. За някои ще
се намерят сериозни купувачи, които, освободени от оковите
на политическите и социални ангажименти, ще инвестират
разумно и ще развият определени производствени мощности.
За други ще се явят купувачи, които ще разпродадат
активите и така предприятията ще изчезнат. Върху трети
тази тъжна дейност ще трябва да извърши самата държава
чрез ликвидатори и синдици. Това ще бъде краят на
легендата за великия “Булгартабак” и неговото място на
световната сцена. България ще произвежда тютюн и цигари в
рамките на международния пазар и в нишата, която
производителите и търговците си извоюват.
Легендите умират трудно. Още по болезнена е тяхната смърт,
когато всички са вярвали твърде дълго в тях.
- - - -
- -
*
Заглавието е на "Още
инфо" |
