|
Из "Национална програма за
ограничаване на тютюнопушенето - 2002-2005"
...
Необходимостта от разработване на международен
документ за контрол на тютюна се налага по редица
причини, по-важните от които са:
· Провежданата
агресивна политика на рекламиране, промоция и
спонсорство от компаниите производителки на
тютюневи изделия.
· Трудностите
в преодоляване на тази агресия на ниво отделна
страна;
· Неадекватната
политика на много страни производителки на тютюн и
тютюневи изделия.
…
Независимо от предприетите законодателни мерки не
само, че не е постигнато намаляване, но се отбелязва
увеличаване на разпространението на тютюнопушенето.
Масово се пуши навсякъде включително и в здравните и
учебни заведения. Основните причини за тази
ситуация са:
· Липсата
на ефективно приложение на законодателните мерки;
· Ниската
цена на тютюневите изделия, което ги прави
широкодостъпни, включително и за децата;
· Липсата
на насочено здравно образование в учебните заведения
и информационно-образователна работа сред
населението.
Ситуацията в страната налага разработване и
осъществяване на Национална програма със
съвременни, адекватни мерки., в съответствие с
политиката и препоръките на СЗО.
...
ОПЕРАТИВНА ЦЕЛ
Да
се поставят основите на системна национална
политика, насочена към ограничаване на
тютюнопушенето чрез прилагане на законодателни,
административни и обществени мерки и намаляване
здравните последици от него.
ЗАДАЧИ:
1.
Да се направи оценка на
действащото в страната законодателство за
ограничаване на тютюнопушенето и се предприемат
мерки за повишаване на неговата ефективност.
2.
Да се повиши нивото на информираност на населението
за негативните здравни и икономически последици от
тютюнопушенето и се създадат условия за формиране
на нетърпимост в обществото към него.
...
РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА
1. Актуализация
и ефективно прилагане на законовите и подзаконови
нормативни актове
2. Издигане
в приоритет на политиката за предотвратяване на
започването на тютюнопушенето
и ограничаване на разпространението му на всички
нива на държавната, областната и общинска
администрация
3. Повишаване
нивото на познания на учениците чрез въвеждане на
обучение в училището насочено към
формиране на негативни нагласи и
поведение към тютюнопушенето.
4. Опазване
здравето на населението и най-уязвимата група от
него - децата чрез
ограничаване на достъпа до цигари, рекламата и
спонсорството и повишаване нивото на информираност и
познания.
5. Интегрирано
решаване на въпросите на нелегалната търговия на
цигари чрез обединяване
усилията на Министерство на финансите, Министерство
на вътрешните работи и Министерство на икономиката
6. Активно
ангажиране на медиите
в борбата за създаване на нетърпимост в обществото
към тютюнопушенето
....
Ключов момент в изпълнение на целите на програмата
е участието на всички държавни,
неправителствени и стопански институции, както и на
гражданското общество като цяло. Във връзка с
това е необходимо да се постигне:
1. Консенсус
между държавните, неправителствени и стопански
институции, и гражданското общество
на национално, регионално и местно ниво за
необходимостта от провеждане на активна политика за
ограничаване на тютюнопушенето с прилагане на
съответни законодателни, административни и
обществени мерки
2. Ангажиране
и пряко участие на органите на изпълнителната и
местна власт, неправителствените и стопански
организации, националните и местни медии,
системата на здравеопазването и образованието.
Активно ангажиране и политическа воля на
Правителството и гражданското общество за
реализиране на програмата.
... |
|
Из "Стратегия за приватизация на
“Булгартабак холдинг” АД"
...
Основните цели на приватизацията на
дружествата от групата на
"Булгартабак Холдинг" АД, са:
...
Oсигуряване ускорено развитие на цигарения и
тютюневия сектор.
Развитие на чуждестранните пазари на
цигари,
произвеждани от дружествата в България
и увеличаване на експортната им дейност.
Преструктуриране на групата
“Булгартабак” и сектора като цяло, с цел
увеличаване на стойността и конкурентноспособността
на компаниите от групата “Булгартабак” и оздравяване
на предприятията в лошо финансово състояние.
…
Надзорният съвет ще включва министри
или заместник-министри, осигуряващи политическата
ангажираност и подкрепа към процеса,
в това число – одобряване на всички процедури по
продажба на дялови участия и активи на холдинга
/практика, доказала своята ефективност в дейността
на Българската консолидационна компания при
приватизацията на банковия сектор/.
Съставът на надзорният съвет
гарантира и ефективното провеждане на държавната
политика в сектора на производството и
преработката на тютюн.
...
Марките представляват част от
имуществото на "Булгартабак-Холдинг" АД и
са включени в активите на
дружеството.
"Булгартабак-Холдинг" АД като
притежател на марките,
е предоставил чрез отстъпване на
лицензии на дъщерните
си дружества правото да използват
марките за производство и реализация на
цигари.
Всъщност най-голям интерес за
инвеститорите представляват марките, пазарът им и
лицензиите за производство на цигари.
Прехвърлянето на конкретните марки на съответните
дружества ще бъде извършено след подробен анализ, но
като цяло би следвало да се запази сегашното
разпределение.
Прехвърлянето на марките е съществена
част от преструктурирането на холдинга.
...
Създаването на благоприятна
нормативна и институционална среда за развитие на
промишлената обработка на тютюн и производството на
тютюневи изделия от една страна ще доведе до
постигане на по-високи продажни цени, както на
отделните предприятия, така и на акциите на
холдинга, а от друга – е необходима за
следприватизационното развитие на отрасъла и за
социалното положение на заетите в него.
...
С цел осигуряване на възможност за
успешно развитие на приватизираните предприятия и
осигуряване на конкурентноспособност на отрасъла на
международния пазар,
Правителството се ангажира с оптимизиране на режима
на издаване на разрешения за промишлена преработка
на тютюн и производство на тютюневи изделия.
...
Подобен ангажимент е икономически
обоснован както за холдинга, така и за отрасъла
производство на цигари. Поемането му ще доведе до
по-високи продажни цени на предприятията на
“Булгартабак – Холдинг” АД и ще стимулира
инвестициите в модернизиране на съществуващи и
изграждане на нови производствени мощности, като
единствена възможност за възползване от
благоприятната среда и традиции в производството на
цигари. |
Едно и също правителство е
приело тези два документа. Едно и също правителство иска
едновременно да увеличава производството на цигари и да
ограничава тютюнопушенето. Едно и също правителство
задейства наредба за драстично ограничаване на пушенето в
България, а по същото време за малко щеше да падне, защото
не осигурило инвеститор, който да гарантира дългия живот
на цигарените фабрики.
Истинският проблем е, че
никой не свързва тези две събития. Никой не вижда двуличие
и безпринципност в подобно пълно разминаване на
приоритетите на държавата. В други страни частните
тютюневи и цигарени компании са в дългогодишна, при това
губеща, война с парламентите и правителствата си, които ги
съсипват с ограничения, забрани и високи акцизи. У нас с
много шум се приема наредба против тютюнопушенето, която
никой не изпълнява, и защо да изпълнява, като очевидно
става дума само за отбиване на номера пред Европа и
нейните правила. Защото може би истинският приоритет на
държавата всъщност е да се произвеждат и продават повече
цигари.
Подобни прояви на двуличие в
политиката и управлението на държавата се превръщат в
ежедневие. Политическата ни класа е тежко заразена от това
заболяване. Цялата. Затова и държавата ни хем уж се движи
напред, хем непрекъснато нещо я тегли назад.
Нека да разгледаме някои от
последните прояви на това заболяване.
Първо
да останем на територията на приватизацията на
Булгартабак. Правителството първо излъчи четирима
министри, които да водят преговорите. Шулева, Панайотов,
Велчев и Дикме. Двама от НДСВ, един по яхтена линия от
“Новото време” и един от ДПС. Така коалиционните партньори
би трябвало да си гарантират информираност и защита на
интересите. После четиримата подписват меморандума по
сделката. Изведнъж Доган, партийният началник на Дикме,
обявява, че условията са неприемливи и иска спиране на
сделката. Спира я. Купувачите си тръгват. После става
ясно, че са си тръгнали, защото водили неуспешно тайни
преговори с ДПС. Докато водели успешно явни преговори с
правителството на НДСВ и ДПС. Всеки би си тръгнал от
такава държава.
Втори пример.
Още Булгартабак. Мнозинството подкрепя правителството.
Дотолкова го подкрепя, че е готово да изчезне от залата и
да провали заседание на парламента, за да не мъчат
любимото правителство с въпроси за приватизацията на
холдинга. Накрая докарват правителството почти насила.
Разпитват го цял ден и мнозинството неочаквано гласува
решение, че любимото му правителство прави лоша
приватизация, особено някои министри. Четиримата, изброени
по-горе. След няколко дни му гласуват доверие. На същото
правителство, със същите четирима министри. Дали ще правят
министрите повече приватизация оттук нататък и каква?
Трети пример.
Опозицията иска да свали председателя на Народното
събрание. Тази опозиция е странна сбирщина. Едни са
основатели на НДСВ. Други са участвали в правителството и
дори още малко участват. Трети се канят да участват заедно
с НДСВ в следващото правителство. Четвърти пък не харесват
ДПС и толкова. Независимо от състава си, с този акт
новосъбраната опозиция цели да покаже на мнозинството, че
не трябва да си разиграва коня както си иска, а трябва да
спазва елементарните правила на демокрацията. Успява.
Председателят е свален, при това доста категорично. На
следващия ден най-гласовитите противници на мнозинството
се оказват всъщност част от него и подписват споразумение
да управляват и те. Иди разбери кой кога е опозиция в този
парламент и кой кога управлява!
Четвърти пример.
Иска се вот на недоверие. Правителството е на кантар. Може
да оцелее, може и да не. Спори се дали да се прави
експертен кабинет или да се отива на предсрочни избори.
Министър-председателят мълчи по въпроса, вместо това отива
... при президента да уговаря датата за редовните избори в
края на юни. И българският президент, точно в този момент,
вместо да вземе отношение по правителствената криза,
обявява датата на изборите за 25 юни. С което проявява
пълно пренебрежение и незачитание към опитите на
собствената си партия да свали правителството на Кобурга
сега и веднага.
Пети пример.
Свалят председателя на Народното събрание. Трябва да се
номинира нов такъв. Румен Петков, ястребът на
социалистите, предлага за поста потомствената
антикомунистка и отявлен враг на левицата Анастасия Мозер.
Госпожа Мозер най-спокойно приема номинацията и започва да
дава интервюта по темата. Никак не е притеснена от това,
че БСП обещава да гласува за нея. Притеснена се оказва
само от това, че партньорите и отдясно не са ентусиазирани
от идеята. Сърдито ги напуска и отива да подписва
споразумение със Стефан Софиянски, когото не харесва,
защото пък той харесвал царя. Опитайте се да разберете
принципната позиция на стогодишното БЗНС.
Шести пример.
Две партии в българския парламент – БСП и ДСБ - декларират
непрестанно политическа непоносимост една към друга.
Кълнат се, че никога няма да застанат заедно от едната
страна на барикадата. Станишев иска цялата власт, а Иван
Костов, демонстрира ненавист към комунистите и презира
модела “Беров”. Изведнъж виждат своя шанс бързо да се
озоват във властта, макар и заедно, и започват срещи и
консултации, в които трескаво редят “експертен” кабинет от
свои хора в неуточнена пропорция. Твърдят, че този
ляво-десен кабинет ще спаси България за четири месеца.
Когато планът се проваля, обвиняват СДС, че е развалило
договорката.
Седми пример.
Вече отвъд политическата криза. Министърът Петканов
щастлив прокарва текст след текст в парламента от прочутия
си закон за секвестиране на имуществото на недоказаните
престъпници. Всички обясняват, че с този закон най-после
ще може да се приберат незаконните имоти на мафията, което
сега било невъзможно. Докато тече гласуването в
парламента, използувайки старите уж негодни закони,
прокуратурата започва да отнема имоти на Самоковеца и
Барона съвсем редовно и процедурно. Може или не може без
закона “Петканов”?!
Осми пример.
Иван Костов и неговата партия внасят законопроект за
изваждане на прокуратурата от съдебната власт.
Прокуратурата твърди, че това е неправилно и че мястото и
е именно там. Същевременно същата тази прокуратура иска
самостоятелни телефони в съдебната палата и да бъде
толкова отделена от съда, че дори да няма обща телефонна
централа с него. Колко принципни са мотивите за точно
такова телекомуникационно разделение, не може да стане
известно.
Девети пример.
Министърът от правителството на Симеон Сакскобургготски
Валентин Церовски решил да даде европейските пари за
Софийския район не на назначения от Симеон
Сакскобургготски областен управител на град София Росен
Владимиров, а на назначения от Симеон Сакскобургготски
областен управител на София-окръг Олимпи Кътев. Чисто
вътрешноправителствен проблем. Владимиров, обаче, не го
отнася към премиера Сакскобургготски, а към
административния съд. Който онзи ден излиза с единствено
възможното и логично решение, и то е да си го решават този
въпрос в кабинета на премиера. Защо трябваше да ходят до
съда, нямат ли си правен отдел в Министерския съвет? Или
пък може би това решение не е административно, а скрито
политическо и никой на “Дондуков” 1 не се наема да разсече
възела?
Само девет най-пресни
примера от многото, които ни дават отговор, защо държавата
ни не може да потегли бързо напред. Докато и министрите, и
депутатите в нея имат двойнствено политическо поведение,
демонстрират двойнствена политическа воля, не могат да си
изчистят приоритетите и отношенията, ще отсъства силата,
която трябва да ни води напред.
Истината е, че тази сила
укрепва, а не отслабва в политическите битки. Но за да има
ползотворни политически битки, трябва да е ясно кой от кой
отбор е, кой в коя врата трябва да вкарва головете, мачът
да не се продава, олимпиадата да не се купува, а публиката
да разчита и вярва на любимците си.
Иначе най-добре е да пуснем
Иван Славков да управлява и да продава “Булгартабак “. Той
поне пуши само кубински пури. И със сигурност ще почерпи
при подписването на договора с Европейския съюз. |
