19-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

13 април 2005, 16:05

Наопаки:

Александър Божков пита... Кирил Вълчев

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

Александър Божков: Вие сте нетипичен интервюиращ. Имате си друга професия - адвокат сте, освен това преподавате в университета. Въпреки това всяка събота сте тук, в "Дарик", за "Седмицата", както и поне още веднъж седмично - за "Денят". Тези дълги предавания с много събеседници изискват подготовка и много знания по специфични теми. Как се справяте?

Кирил Вълчев: - Правото много ми помага. Когато през първите години се готвех за предаванията, полагах много

Радиоводещият и юрист Кирил Вълчев

усилия да прочета нормативната база, с която работи моят събеседник. След това, през годините, учейки право, практикувайки право, това ми отнема по-малко време, защото вече си го знам от самата професия. Справям се и затова, че си изградих принципа да задавам въпроси. Аз съм човек с много ясни позиции по много въпроси, затова че съм осведомен по тях. Дълго се колебаех какъв принцип да избера - дали да бъда играч по време на разговорите, защото имам позиция, но накрая реших, че по-честната позиция е в началото на предаването по най-ярката тема аз да кажа собствената си позиция, така както аз я мисля, и след това да не се правя на събеседник, а да задавам простите въпроси. Като въпроса, който Коритаров задава на премиера в първото интервю на Александър Божков. Прост въпрос като защо, къде, как. За да има въпросителен знак, а да не се развива теза. Като познаваш нещата, а правото много помага да ги познаваш, да си служиш с прости въпроси не се получава чак толкова трудно.

Това ви отличава от другите водещи - вашите кратки встъпителни антрефилета на седмицата, които даже издадохте в книга. В тях съвсем недвусмислено заявявате активната си политическа позиция по темите на деня. Как се отразява това на събеседниците ви след това в предаването, след като предварително сте обявили присъдата си?

- За това трябва да се питат гостите. Тези, които се опитват да опонират на моите изразени мнения, бъркат. Защото даже радиото е медия, която не се слуша отначало докрай. Ако съм казал нещо в 10, а те започват да спорят с него в 11:30, често пъти само затвърждават нещо от 10 часа, което са можели иначе изобщо да избегнат. Сбъркали са тези, които започват да спорят с мен, защото аз им давам възможност, задавайки въпросите си, те да развият тяхната теза. Освен това има случаи на хора, които са ме убеждавали в противното. След като съм чул отговорите на въпросите, съм бил готов да отстъпя от първоначалната си позиция.

По очевидни причини една тема винаги присъства във вашите предавания - съдебната система, законите, правото. Затова съвсем естествено е точно на вас да задавам въпроси по най-болезнената тема на обществото ни - правосъдието. Има ли един основен корен на злото там, има ли едно възелче, което ако развържем, ще се разплете целият чорап?

- Аз съм с много консервативно разбиране за съдебната система. Изобщо думите реформа, промяна, смятам, че са по-скоро вредни. Не това очаква и Европейският съюз от България, да седне и да напише нови закони във всички области. Ако има един проблем, да го кажем шеговито, това е постоянно работещото Народно събрание на Република България. Депутатите, които работят непрекъснато, непрекъснато нещо променят в законите, променят ги толкова често, че те не могат да заработят, за да бъдат след това поправяни. Например законът за приватизацията. Най-голямата грешка, която направиха сегашните управляващи, дошли с доброто намерение да продължат приватизацията, дори да радикализират процеса, беше, че решиха, че проблемът им е в закона. Задраскаха целия стар закон и приеха нов закон за приватизацията. След това, когато попаднаха в съдилищата с първите си, и то най-важни, сделки, съдилищата започнаха да тълкуват един нов закон, без да се съобразяват с никаква друга практика, защото тя е била по стария закон. По този начин бяха провалени най-големите сделки, защото дори и юристите от средния ешелон на управлението не знаеха как ще реагира съдът в една или друга ситуация. Докато по стария закон беше натрупана огромна практика по всеки член, по всяка алинея. Този проблем може да бъде пренесен върху цялото законодателство, защото, когато се трупа практика върху законите, те стават достатъчно живи, хората знаят какво могат да очакват.

В други страни законодателството не се изменя с десетилетия, даже столетия. Аргументът, че нашият ГПК или НПК бил от комунистическо време, не е достатъчно силен, защото... и Наполеон не е бил демократ, нито за Бисмарк може да се каже същото, а техните кодекси още се прилагат. Законодателство, изградено на два нови основополагащи процесуални кодекса, означава само едно нещо - първите години ще има много по-бавно правосъдие, много по-хаотично правосъдие, защото самите съдии, прокурори и адвокати ще трябва да го учат.

Голяма група неправителствени организации поеха инициатива да поискат от политическите партии да поемат ясни ангажименти по съдебната реформа, в противен случай ще призоват хората да не гласуват за такива партии. Доколко полезна е такава инициатива и има ли консенсус поне сред експертите на отделните политически сили за необходимите промени в конституцията, устройството на системата, процесуалните закони и администрирането на съдебната система?

- Според мен лошото е, че се търсят радикални решения, че като се започне дебатът какво да се промени, започват да се местят структури, да се променят фундаментални принципи. А истината е, че основното очакване, правосъдието да стане по-бързо, крие изключително много рискове. Защото всяко ускоряване носи риск за нарушаване на процесуалните права. Никъде, в никоя държава, правосъдието не е много бързо. Нормално средната продължителност на едно дело във всяка от европейските държави е с години. Това не е случайно. Бързият вариант е народни съдилища и така нататък. Имали сме такова бързо правосъдие. Нашето общество е изградено така, че крайната цел е нито един невинен да не попадне в затвора. Това вече крие необходимостта от много процедурни правила. Аз ги предпочитам, честно казано. Да дадем пример с един вицепремиер, който веднага след падането на едно правителство е в центъра на общественото внимание. Ако работеха много бързо нашите закони и бързо се решаваха нещата, и съответно имаше нужната обществена атмосфера (а тя е била негативна към този човек в този момент), и той нямаше възможност все пак да доказва своята правота, на мен ми се струва, че при един бърз процес срещу този вицепремиер можеше да бъде по-негативен изходът от тези дела срещу него.

От друга страна, този вицепремиер примерно вече пет години е подсъдим, по презумпция е виновен и е подложен на постоянни ограничения и тормоз.

- Трудно е да се намери балансът, вярно е!

Ето обаче, че и вие се насочвате към наказателния процес. Защо недостатъчно публично се разисква една друга тема, която е в основата на правовата държава и пазарното общество - гаранцията за спазване на договорите?

- Там проблемът според мен е друг. И той пак не е в това да се напишат нови кодекси, да сринем стария строй и да построим нов. Проблемът например е, че нашето законодателство не признава съществуването на интернет. Преди около седмица за първи път се предложи законопроект, който да уреди електронната търговия. В България призоваването е с телеграма или с призовкар. Това е връзката на съдебната власт с гражданите и фирмите - уморен от ходене призовкар. Ако в нашите закони много внимателно бъдат пипнати точно такива процедури, свързани, ако щете, с използването на факса даже, защото в България съществува и този проблем - да бъде доказано, че факс е изпратен или получен. Ако се създаде практика, относно това каква сила има ангажимент, който е поел някой в един имейл, особено в малките градове, където изобщо няма такава практика. А това не е трудно да бъде доказано, след като могат да се разкриват и разследват порносайтове и да се наказват по целия свят, значи има достатъчно механизми, по които в Америка или в Западна Европа осъждат някого, затова, че е направил нещо в своя компютър. Според мен бъдещето на нашето законодателство е да се променят точно тези правила, свързани с живота, който живеем в момента.

Другата възможна посока е арбитражът. С него нещата в България не са много добре уредени. Има един работещ арбитраж. Търсенето на извънсъдебно решаване на споровете, особено ако знаеш, че стигнеш ли до съд, там ще ти бъде скъпо.

- Процесът може да се направи по-бърз и по-ясен и чрез сроковете. Друга моя любима тема. Абсурдно е всички срокове за гражданите да са задължителни, а всички срокове за администрацията са инструктивни. А за съдилищата - в още по-голяма степен. Какво значи един съдия да може да си реши делото в срок, но да може и да не си го реши. А един гражданин, ако не си внесе примерно в 30-дневен срок осигуровките, започват да му текат редица санкции.

Да се върнем на горещата публична тема - следствието и прокуратурата. Как си представяте като юрист и като журналист доброто решение на този въпрос и доколко вашата представа за доброто решение е реалистично възможна за придвижване в света на политиците?

- Мисля, че много изкусителна е структурата, която работи на много места и която е страшно ясна. Прокурорът е част от властта, той не е в съдебната власт, той е част от изпълнителната власт, има един съдя по средата, един обвиняем, който е равен с прокурора. Само че аз изобщо не съм убеден, че това дава достатъчно гаранции. Прокуратурата винаги ще има права срещу гражданина, които ще я правят силна. Поставянето и в политически контекст, зависима като институционално подреждане, крие много рискове за преследване на противници по идеологически, политически, бизнес причини от всяка следваща власт.

Другият модел е също красив, подреден е, за подреден човек като мен изглежда изкушаващ. Но и там се притеснявам. Няма значение къде ще сложиш прокуратурата, ако там не се запише например, че ако до еди-колко си месеца едно следствено дело не приключи с обвинение или с прекратяване, оттам нататък този човек не можеш да го търсиш повече за това. За да се мобилизират по някакъв начин.

Според мен до голяма степен въпросът е и персонален. От моите наблюдения сред хората, които са готови да отидат в следствието, прокуратурата, съда, по-скоро са изключение отличниците от добрите университети. Аз не избрах да стана съдия. Избрах да стана адвокат, дори и по чисто икономически причини. Защото държавата не е гарантирала достатъчно нормален статут за това, което висококвалифицираните хора в областта са вложили през годините като инвестиция в себе си.

Ако очертаем тромавите демократични процедури по промяна на конституцията, на важни закони, ролята на Конституционния съд, можем да направим заключението, че за провеждане на съществени реформи в съдебната система е нужна концентрирана политическа воля на мнозинство от депутати, вероятно 2/3. Реалистично ли е да се очаква подобно развитие и ако не, какви са алтернативите?

- Според мен по-лесното решение е да се събере мнозинство, което нещо да промени в конституцията. Да приеме нови процесуални закони, които да бъдат занесени в Брюксел, защото под такъв натиск става всичко това, да бъде отчетено, че се прави реформа, и да си останем с отчета. По-трудното решение е да се стъпи на здрави принципи при конкретни промени.

Има ли дори обикновено мнозинство за такива промени? Виждаме, че важни закони, не само в правната сфера, за тях не е въпрос да стигнат до гласуване, въпросът е да влязат за гласуване. Важни закони стоят някъде в комисиите и чакат политическа воля да влязат в пленарната зала.

- Аз имам друго обяснение за този по-фундаментално поставен проблем. Обяснението ми е в липсата на стройна структура на партийната система в България, на партии, които са с ясни позиции. Ако за нещо си мечтая, то е да има една дясна, една лява, една центристко-либерална партия, които във всеки един момент, по всеки един проблем ще изхождат от принцип, който е добре известен. Аз съм адвокат, значи, ако гласувам за дясната партия, ще очаквам от нея да настоява за намаляване на данъците, спиране на разхищенията с безразборното социално подпомагане. Докато един човек, който не може да си намери работа, ще разчита, че, гласувайки за лявата партия, тя ще ми вдигне на мен данъците и той ще получава социални помощи. За съжаление в България мога да давам примери за разминаване с принципите и в двете посоки. Така и не можах да разбера защо от средите на т.нар. десница идваха призивите за опрощаване или удължаване на сроковете за тези, които не са си внасяли осигурителните вноски.

Това идва от факта, че в последните 15 години нямаше ляво-дясно, имаше напред-назад. Сега позиционирането ляво-дясно се прави доста аматьорски, няма изчистена идеология на партиите. Но дори и в европейски контекст, нима политиката на Блеър или Шрьодер е лява? Всяка лява европейска партия печели днес с десни послания. Това, което вие представяте, е красиво и теоретично, но днес просто не съществува. За конкретните неща трябва да се събере политическа воля, много често с кръстосано участие на партиите.

Споменахте за чуждия натиск - за 15 години преход има ли България свой осмислен национален дневен ред или продължава да приема само рецепти отвън?

- Това не е честен въпрос спрямо политиците, които гостуват всяка седмица при мен. Това, което се случи с България през последните 15 години с НАТО и Европейския съюз, показва, че България има ясна посока и идея. Това, което се подреди в България като начин на живот, я постави в групата на демократичните държави. Ние водим дебати, които в авторитарния свят не се водят. Ние излязохме от един свят и успешно налагаме и живеем по друг модел тук. Това е фундаментално решение и е съпроводено за щастие с участие в организациите на държавите, които са успели най-много в тази посока. Краткият ми отговор е, че България има много ясна посока и визия за себе си и тази визия е ясна даже от началото на 90-те.

Влизането в Европейския съюз ще бъде лайтмотив на всички политически сили в предизборната кампания. В "Дарик" ще има голям брой дебати. Вие сигурно ще водите доста от тях. Кои според вас от значимите партии са готови да водят компетентно България през този брод и кои са опасни като некомпетентни или лицемерни водачи?

- Има шест политически субекти, които могат да управляват България. Някои от тях не сами, други не с тези лидери, но ако трябва, да ги изброим, например по големина. Това са НДСВ, ако си смени името и се оформи като истински либерална партия, БСП, но с лидер от мащаба на Георги Първанов, спестявам друго име, с реални възможности за участие, доказани през всичките тези години, е ДПС и Ахмед Доган, СДС с Надежда Михайлова. Повече съмнения имам за тези около нея, но и там има сериозни политици. БНС със земеделците и Софиянски, и ДСБ на Иван Костов. Това са абсолютно достатъчните партии на България. Всяка от тези 6 формации може да води България. А що се отнася до моя личен избор, ще трябва да заложим на двойствеността в мен. Адвокатът в мен казва, че десният избор е по-добрият. Журналистът в мен обаче веднага бърза да балансира, за да има в студиото ми хора от левицата, и ме кара да кажа, че левият избор също е възможен.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо