12-07-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

12 юли 2005, 21:10

Наопаки:

Александър Божков пита... Стояна Георгиева

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

Завършила е философия и културология. Заради желанието си да се занимава с журналистика през 1991 отива във вестник “Демокрация”. През 1992 започва работа в радио “Свободна Европа” по покана на покойната Румяна Узунова. Остава в радиото до 1997, когато е назначена за ръководител на правителствената пресслужба. На този пост работи до края на 1999. През 2000 започва проекта “Медиапул”. Електронният вестник стартира през 2001.

Какво е да правиш електронен вестник?

- Много е вълнуващо и е много необикновено. Не знам как да обясня защо това издание е толкова уникално. Искахме да направим електронен вестник, първо, защото щеше да бъде по-евтино и, второ, защото смятахме, че ако се заложи на интернет, много по-лесно и много по-бързо ще стигаме до аудиторията, която ни вълнува. Това са активните и влиятелни хора, общо взето, не цялата публика, а тези хора, от които по някакъв начин зависи нещо - за техния живот, за бизнеса, за страната... Моята мечта беше това електронно издание да прилича на “Иконъмист”. Сега си давам сметка, че това е било изключително амбициозно, но ми се искаше всеки ден да представяме на аудиторията сюжети и картина на деня, да присъства информация, но да има и коментарен елемент.

Това правим в “Медиапул”. Никак не е лесно, защото не е лесно да си независима медия в България, да не си свързан с нито една от медийните групировки, да се бориш сам за оцеляване, за реклама. Още повече че в България рекламата в интернет е много евтина.

Можете ли да направите оценка сега, след пет години, успех ли е “Медиапул” и как виждате бъдещето му?

- Факт е, че "Медиапул" вече пет години е неотменна част от публичната среда. Това по някакъв начин е успех. Би трябвало да продължи чрез разширяване и засилване на интерактивни форми, например това, което сега сме започнали като сътрудничество с радио “Нова Европа”, чрез взаимно допълване на тези два формата. Мисля, че трябва да се заложи на нещо по-нестандартно, по-динамично, което би се изчистило като форма във времето и би доказало практичността си в съприкосновение с реалността.

Не мислите ли да излезете от електронния формат, например като печатна медия или пък като телевизия, радио?

- Да, бих направила това, ако има някаква много мощна инвестиция, която да бъде доказано почтена. Вестникарският пазар сега е много труден, вестниците изживяват криза, тиражите им падат и това е тенденция, за която е неясно дали може да бъде преодоляна. Така че никак не е лесно. Но си мисля, че има някакви ниши, трябва много да се работи и едно такова начинание трябва да бъде осигурено с много добро финансиране.

Казахте, че сте си представяли “Медиапул” като “Иконъмист”. Връщам се назад в годините, когато работехте в “Свободна Европа”, където бяхте основно икономически журналист, а образованието ви е далече от икономиката. Защо в България твърде много журналисти се занимават с икономика, без да имат подходящото образование?

- Нямам изчерпателен отговор. Не съм си избирала, просто така стана. В началото ресорът ми беше чисто политически, отговарях за някакви партии и когато се наложи да отразявам работата на правителството, на тристранната комисия и т.н., ми стана ясно, че истинските неща се случват в икономиката, че това е далеч по-важно от всички идеологеми, заклинания и други неща, които политиците демонстрират или правят. Затова нагазих в тази вода.

За останалите колеги не мога да кажа, но на пазара на журналисти нещата никак не са розови, да се намерят качествени хора е изключително трудно. Затова всеки главен редактор, ако има край себе си качествен човек, та дори и той да не е много добре профилиран, предпочита да го накара да се профилира в икономическата сфера, отколкото да наеме човек, завършил икономика, но за сметка на това без бърза реакция, без способности да систематизира и без възможности да даде продукта, който се очаква от него.

В мащаба на 15-те години след промените вие сте “стар” журналист. Има нахлуване обаче на съвсем млади журналисти, които нямат историческа памет за събития и хора. Доколко това е проблем на днешната журналистика?

- Аз мисля, че това е проблем не само на журналистиката, а е проблем на обществото. Смятам, че се появява една генерация, която не е достатъчно образована не само в прекия, но и в преносния смисъл на думата. Получава се някакъв вакуум. Например в Германия не може да има 20-годишен човек, който да не знае нищо за нацизма, докато в България можете да намерите двадесетгодишни младежи, които да не знаят нищо за комунизма, за престъпленията на тази система, за възродителния процес... И оттук идва цялото размиване - расте поколение, което няма устои. За това вина имаме и ние, а и всичко, което се случи през тези 16 години. Забързани да догонваме, да правим някакви неща, за да може държавата по-бързо да се интегрира към Запада, не обърнахме внимание, че не можеш да вървиш нагоре, без да имаш здрав фундамент.

Доколко ви помага като журналист работата в Министерския съвет, тази уникална “историческа памет”? Изобщо добре ли е за един журналист да е изкарал няколко години в държавните структури?

- Без съмнение това е огромен опит. Най-малкото защото ми е значително по-ясно как работи администрацията, как се вземат решения, как се прокарват те. Извън това смятам, че този период, в който бях в правителството, беше уникален и екстремен за развитието на самата държава. Трябваше в кратки срокове да се постига ужасно много и мисля, че това е имало огромно значение за мен в чисто личен план. Да доказваш във форсмажорни обстоятелства и себе си, и хората, за които работиш, това си е голямо предизвикателство.

Когато си “от другата страна”, как изглеждат исканията за пълна прозрачност на управлението и доколко има оправдание за неразкриването на всичко, което става в кухнята на всяко правителство?

- Според мен прозрачността е възможна и наложителна. Не виждам причини страшно много неща да се крият. С изключение, разбира се, на такива решения, които са по-чувствителни, от сферата на националната сигурност или покрай подготовката на някаква сделка. Но винаги е по-добре обществото да бъде информирано на базата на какво се взема едно или друго решение, откъде се тръгва.

Никога не съм изпадала в някаква мания за секретност, тъкмо обратното. Докато бях в Министерския съвет, сама се изненадах, че на практика няма чак толкова много неща, които трябва да се крият. Разбира се, трябва да бъдат обяснявани. За медиите винаги е по-добре да търсят някаква пикантерия, някакъв скандал, но колкото повече самото правителство се опитва да демистифицира и да разкрива нещата, толкова те стават по-“безинтересни”.

Например правителството на Симеон Сакскобургготски беше дадено под съд многократно от журналисти за укриване на информация. При това ставаше въпрос за командировки и други такива неща. Защо да не кажат за тези командировки, да обяснят кой къде е ходил и каква работа е свършил и защо тези разходи например са оправдани. Дай ги данните, аргументирай ги, пък нека после хората преценяват дали е свършена наистина полезна работа и струвало ли си е тези разходи да бъдат правени.

В същия контекст заслужава да отбележим и все по-широкото участие на специализирани PR фирми в услуга на политическите партии. Интересното е, че много от тези PR специалисти са доскорошни журналисти. Лесно ли се прави тази крачка?

- Да, защо не? Толкова фирми са се нароили. Въпросът е колко от тях ще се докажат като полезни и ефективни и ще останат на пазара. Това е логично развитие на кариерата на един журналист. Политиците са склонни да наемат журналисти за PR дейности, защото смятат, че те познават кухнята, имат контактите и могат да бъдат полезни. Само че това далеч невинаги е така.

И далеч невинаги е точно PR. Често е може би използване на връзки в журналистическите среди, за да не пишат лошо за теб.

- Така е. Но това е... конкуренция. Ще минем и през това. Ето, последната предизборна кампания беше пример за силно използване на PR фирми. Видя се, че ефектът не е толкова поразителен, нито като избирателна активност, нито като представяне на партиите. Заложи се на политическото шоу, хората се забавляваха, но не бяха привлечени в достатъчна степен да гласуват. Нямаше сериозни послания. Какво казваше например БСП (която спечели най-много гласове!) на хората? Те разчитаха на това, че е дошъл техният ред и това беше тяхното основно послание.

Да продължим логичния път: журналист, после на държавна работа, после платен PR. Някои вече направиха и следващата крачка и станаха директно политици. Забелязвате ли такава тенденция и защо журналистите се втурват в политиката и дори оглавяват нови политически партии?

- Не смятам, че журналистите са някаква специална порода хора. Икономисти, инженери, лекари намират място в политиката, съвсем нормално е да намират място и журналисти. Примери на журналисти, които да са се доказали като много добри политици, на този етап няма. А този журналист, за когото намеквате... още не се е доказал като политик, но в края на краищата той стана политик благодарение на едно телевизионно предаване, което показва колко е голяма силата на медията.

Следва очевидният въпрос - кога виждате себе си в политиката?

- По-интересно ми е в журналистиката. Ние сме потопени цял ден в политиката и затова тя не ми липсва. А и нещата трябва да се разграничават. В България виждаме как главни редактори на големи вестници парадират с това, че се намесват пряко в политиката, как обядват с министър-председатели, свалят и качват министри и премиери... Смятам, че това е опасно и нездравословно както за политиката, така и за журналистиката.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо