|
Какво е да правиш електронен вестник?
- Много е вълнуващо и е много необикновено. Не
знам как да обясня защо това издание е толкова
уникално. Искахме да направим електронен вестник,
първо, защото щеше да бъде по-евтино и, второ,
защото смятахме, че ако се заложи на интернет,
много по-лесно и много по-бързо ще стигаме до
аудиторията, която ни вълнува. Това са активните и
влиятелни хора, общо взето, не цялата публика, а
тези хора, от които по някакъв начин зависи нещо -
за техния живот, за бизнеса, за страната... Моята
мечта беше това електронно издание да прилича на
“Иконъмист”. Сега си давам сметка, че това е било
изключително амбициозно, но ми се искаше всеки ден
да представяме на аудиторията сюжети и картина на
деня, да присъства информация, но да има и
коментарен елемент.
Това правим в “Медиапул”. Никак не е лесно, защото
не е лесно да си независима медия в България, да
не си свързан с нито една от медийните групировки,
да се бориш сам за оцеляване, за реклама. Още
повече че в България рекламата в интернет е много
евтина.
Можете ли да направите оценка сега, след пет
години, успех ли е “Медиапул” и как виждате
бъдещето му?
- Факт е, че "Медиапул" вече пет години е
неотменна част от публичната среда. Това по
някакъв начин е успех. Би трябвало да продължи
чрез разширяване и засилване на интерактивни
форми, например това, което сега сме започнали
като сътрудничество с радио “Нова Европа”, чрез
взаимно допълване на тези два формата. Мисля, че
трябва да се заложи на нещо по-нестандартно,
по-динамично, което би се изчистило като форма във
времето и би доказало практичността си в
съприкосновение с реалността.
Не мислите ли да излезете от електронния формат,
например като печатна медия или пък като
телевизия, радио?
- Да, бих направила това, ако има някаква много
мощна инвестиция, която да бъде доказано почтена.
Вестникарският пазар сега е много труден,
вестниците изживяват криза, тиражите им падат и
това е тенденция, за която е неясно дали може да
бъде преодоляна. Така че никак не е лесно. Но си
мисля, че има някакви ниши, трябва много да се
работи и едно такова начинание трябва да бъде
осигурено с много добро финансиране.
Казахте, че сте си представяли “Медиапул” като
“Иконъмист”. Връщам се назад в годините, когато
работехте в “Свободна Европа”, където бяхте
основно икономически журналист, а образованието ви
е далече от икономиката. Защо в България твърде
много журналисти се занимават с икономика, без да
имат подходящото образование?
- Нямам изчерпателен отговор. Не съм си избирала,
просто така стана. В началото ресорът ми беше
чисто политически, отговарях за някакви партии и
когато се наложи да отразявам работата на
правителството, на тристранната комисия и т.н., ми
стана ясно, че истинските неща се случват в
икономиката, че това е далеч по-важно от всички
идеологеми, заклинания и други неща, които
политиците демонстрират или правят. Затова нагазих
в тази вода.
За останалите колеги не мога да кажа, но на пазара
на журналисти нещата никак не са розови, да се
намерят качествени хора е изключително трудно.
Затова всеки главен редактор, ако има край себе си
качествен човек, та дори и той да не е много добре
профилиран, предпочита да го накара да се
профилира в икономическата сфера, отколкото да
наеме човек, завършил икономика, но за сметка на
това без бърза реакция, без способности да
систематизира и без възможности да даде продукта,
който се очаква от него.
В мащаба на 15-те години след промените вие сте
“стар” журналист. Има нахлуване обаче на съвсем
млади журналисти, които нямат историческа памет за
събития и хора. Доколко това е проблем на днешната
журналистика?
- Аз мисля, че това е проблем не само на
журналистиката, а е проблем на обществото. Смятам,
че се появява една генерация, която не е
достатъчно образована не само в прекия, но и в
преносния смисъл на думата. Получава се някакъв
вакуум. Например в Германия не може да има
20-годишен човек, който да не знае нищо за
нацизма, докато в България можете да намерите
двадесетгодишни младежи, които да не знаят нищо за
комунизма, за престъпленията на тази система, за
възродителния процес... И оттук идва цялото
размиване - расте поколение, което няма устои. За
това вина имаме и ние, а и всичко, което се случи
през тези 16 години. Забързани да догонваме, да
правим някакви неща, за да може държавата по-бързо
да се интегрира към Запада, не обърнахме внимание,
че не можеш да вървиш нагоре, без да имаш здрав
фундамент.
Доколко ви помага като журналист работата в
Министерския съвет, тази уникална “историческа
памет”? Изобщо добре ли е за един журналист да е
изкарал няколко години в държавните структури?
- Без съмнение това е огромен опит. Най-малкото
защото ми е значително по-ясно как работи
администрацията, как се вземат решения, как се
прокарват те. Извън това смятам, че този период, в
който бях в правителството, беше уникален и
екстремен за развитието на самата държава.
Трябваше в кратки срокове да се постига ужасно
много и мисля, че това е имало огромно значение за
мен в чисто личен план. Да доказваш във
форсмажорни обстоятелства и себе си, и хората, за
които работиш, това си е голямо предизвикателство.
Когато си “от другата страна”, как изглеждат
исканията за пълна прозрачност на управлението и
доколко има оправдание за неразкриването на
всичко, което става в кухнята на всяко
правителство?
- Според мен прозрачността е възможна и
наложителна. Не виждам причини страшно много неща
да се крият. С изключение, разбира се, на такива
решения, които са по-чувствителни, от сферата на
националната сигурност или покрай подготовката на
някаква сделка. Но винаги е по-добре обществото да
бъде информирано на базата на какво се взема едно
или друго решение, откъде се тръгва.
Никога не съм изпадала в някаква мания за
секретност, тъкмо обратното. Докато бях в
Министерския съвет, сама се изненадах, че на
практика няма чак толкова много неща, които трябва
да се крият. Разбира се, трябва да бъдат
обяснявани. За медиите винаги е по-добре да търсят
някаква пикантерия, някакъв скандал, но колкото
повече самото правителство се опитва да
демистифицира и да разкрива нещата, толкова те
стават по-“безинтересни”.
Например правителството на Симеон Сакскобургготски
беше дадено под съд многократно от журналисти за
укриване на информация. При това ставаше въпрос за
командировки и други такива неща. Защо да не кажат
за тези командировки, да обяснят кой къде е ходил
и каква работа е свършил и защо тези разходи
например са оправдани. Дай ги данните,
аргументирай ги, пък нека после хората преценяват
дали е свършена наистина полезна работа и струвало
ли си е тези разходи да бъдат правени.
В същия контекст заслужава да отбележим и все
по-широкото участие на специализирани PR фирми в
услуга на политическите партии. Интересното е, че
много от тези PR специалисти са доскорошни
журналисти. Лесно ли се прави тази крачка?
- Да, защо не? Толкова фирми са се нароили.
Въпросът е колко от тях ще се докажат като полезни
и ефективни и ще останат на пазара. Това е логично
развитие на кариерата на един журналист.
Политиците са склонни да наемат журналисти за PR
дейности, защото смятат, че те познават кухнята,
имат контактите и могат да бъдат полезни. Само че
това далеч невинаги е така.
И далеч невинаги е точно PR. Често е може би
използване на връзки в журналистическите среди, за
да не пишат лошо за теб.
- Така е. Но това е... конкуренция. Ще минем и
през това. Ето, последната предизборна кампания
беше пример за силно използване на PR фирми. Видя
се, че ефектът не е толкова поразителен, нито като
избирателна активност, нито като представяне на
партиите. Заложи се на политическото шоу, хората
се забавляваха, но не бяха привлечени в достатъчна
степен да гласуват. Нямаше сериозни послания.
Какво казваше например БСП (която спечели
най-много гласове!) на хората? Те разчитаха на
това, че е дошъл техният ред и това беше тяхното
основно послание.
Да продължим логичния път: журналист, после на
държавна работа, после платен PR. Някои вече
направиха и следващата крачка и станаха директно
политици. Забелязвате ли такава тенденция и защо
журналистите се втурват в политиката и дори
оглавяват нови политически партии?
- Не смятам, че журналистите са някаква специална
порода хора. Икономисти, инженери, лекари намират
място в политиката, съвсем нормално е да намират
място и журналисти. Примери на журналисти, които
да са се доказали като много добри политици, на
този етап няма. А този журналист, за когото
намеквате... още не се е доказал като политик, но
в края на краищата той стана политик благодарение
на едно телевизионно предаване, което показва
колко е голяма силата на медията.
Следва очевидният въпрос - кога виждате себе си в
политиката?
- По-интересно ми е в журналистиката. Ние сме
потопени цял ден в политиката и затова тя не ми
липсва. А и нещата трябва да се разграничават. В
България виждаме как главни редактори на големи
вестници парадират с това, че се намесват пряко в
политиката, как обядват с министър-председатели,
свалят и качват министри и премиери... Смятам, че
това е опасно и нездравословно както за
политиката, така и за журналистиката.
|
