28-09-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 септември 2005, 15:30

Наопаки:

Александър Божков пита... Екатерина Бончева

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

Родена е в София. Завършила е психология и философия. Работила е в психолаборатория, после във вестник АБВ. Влиза във вестник "Демокрация"с първия екип. Гордее се, че е била дежурен редактор на третия брой на първия демократичен всекидневник. От 1992 г. по покана на Румяна Узунова започва работа в радио “Свободна Европа”, където води коментарно политическо предаване. На три пъти прекъсва работата там - първо оглавява пресслужбата на служебното правителство на Стефан Софиянски, после завежда пресцентъра на втората кампания на Софиянски за кмет през 1999, а през 2005 поема ръководството на предизборния щаб на БНС за парламентарните избори след напускането на Диляна Грозданова. От лятото на 2005 е в творчески отпуск, преди да реши какво да прави оттук нататък.

На три пъти напускате журналистиката, за да станете помощник на политици. Имате ли амбиции за собствена политическа кариера?

- Абсолютно никакви. А участието ми в последната кампания и това, което видях и още по-ясно осъзнах за политическите нрави и поведения, категорично ме накара да мисля за раздяла с каквато и да било политика. Никога не съм и имала амбиции, защото в политиката има твърде много зависимости, а пък аз съм имала щастието да бъда независим и свободен човек - и в личния си живот, и като журналист. И когато съм участвала в политиката споменатите три пъти, винаги съм го правила, защото съм била мотивирана за нещо.

Когато бяхте мотивирана тези три пъти да участвате, оправдаха ли се основанията за мотивацията ви?

- Най-удовлетворена съм от участието си в служебния кабинет, защото това беше правителство, който извади България от кризата. Малко хора знаят какво се правеше в този служебен кабинет, защото, както и всичко останало, по-нататък и той обрасна с инсинуации. Тогава, през 1997-а, държавата беше катастрофирала, гладът и мизерията изведоха хората на улиците и пратиха децата в чужбина. И благодарение на това, че в СДС имаше личности, те за съжаление после се разделиха и смразиха, които бяха отбор от съмишленици, излъчваха надежда и вдъхваха доверие, СДС спечели изборите. Иван Костов получи държава, която вече беше различна от тази, която остави Жан Виденов. Така че не съм съжалявала нито един път, но най-голямо удовлетворение ми даде работата в служебния кабинет на Стефан Софиянски.

Понеже Стефан Софиянски е приятел и на двама ни, можем да си говорим откровено за него. Смятате ли, че беше грешка третият му мандат?

-Да, смятам, че беше грешка. Защото той направи много за София, но в третия мандат може би заради твърде дългия престой на поста, може би заради състава на шарения общински съвет той не можа да направи това, което беше свършил в предишните два мандата и по време на служебния кабинет със своя екип. За съжаление сега той влиза в историята като “модела Софиянски”, което за мен е крайно непочтено. И той като всички останали си има и своите качества, и своите недостатъци, но не можеш да превърнеш един човек в еманация на всичкото зло, на корупцията, на нечестността в държавата. Това обаче са реалностите. Който влиза в политиката, трябва точно да оцени кога да излезе от нея или да отиде на друго ниво.

Бяхте шеф на предизборния щаб на БНС. Все още е рано за заключения, но мислите ли, че коалицията БНС има бъдеще?

- Поканата за шеф на предизборния щаб на БНС беше съвсем неочаквана. Приех я по няколко причини. Едната бяха приятелските ми чувства към Стефан и очевидната нужда, която той имаше от помощ, прекрасните ми отношения с г-жа Мозер и Красимир Каракачанов. Аз съм човек с дясно мислене и смятах, че на тези избори десните, макар че за съжаление не успяха да бъдат заедно, трябва да са повече и че тази коалиция трябва да участва и да успее.

Третата причина да приема беше, че се амбицирах, по-скоро побеснях, когато чух хора, които създадоха корупционен модел в медиите и скачаха от партия в партия заради единия личен интерес и далавера, да говорят как всичко в политиката е въпрос на пари и на далавера. Естествено заслугата БНС да влезе в парламента не може да бъде само на един човек, но когато поех щаба на 18 април, рейтингът на тази коалиция беше 0.5%, а в края на кампанията получиха 5.3%.

Крайно разочарована бях обаче от поведението на БНС след изборите. Казала съм го и на Стефан, и на Краси, така че спокойно го казвам и сега. Смятам, че тази коалиция не трябваше да влиза в каквито и да било разговори с БСП. Това, което се случва от изборите насам, показва, че БСП ни на йота не се е реформирала. Създаването дори само на т.нар. обществен съвет към МВР доказва колко права съм била.

Все пак в парламента има 50 депутати, които се обявяват за десни. Това дава ли основа за развитие на тези три формации, или има нужда от нова?

- Ако има нова партия, тя трябва да има лицата, философията и поведението на нашите деца. Тези деца, които по никакъв начин не са обременени със стари политически отношения и със старо мислене. Защото, колкото и демократични да сме ние, колкото и свободно и пазарно да мислим, просто сме част от една отминала епоха. За съжаление това, което виждам между десните партии и коалиции в парламента, е , че отговорните политически лица така са обраснали с лични страсти, с нетърпимост, така са преплели икономически връзки, че път един към друг едва ли ще намерят. Казвам го с болка, защото за България винаги е било по-добро дясното, отколкото лявото управление. Не го откривам аз, историята го е казала.

БНС е коалиция от три стари партии, СДС определено е стара партия вдясно, ДСБ обаче е нова партия. Тя има ли бъдеще като силна дясна партия, която да може да управлява?

- Марко Ганчев има една мисъл: “С едно крило не се лети, с едно крило вятър само се прави.” ДСБ наистина сега провежда последователна политика, но не виждам как за четири години те ще станат толкова силни, че да управляват самостоятелно. Сега те партньори нямат и не искат да имат. Да градиш образ и да печелиш симпатизанти само на базата на отрицанието е възможно до един момент. Радикалното поведение и говорене бързо печели симпатизанти, но и бързо ги губи. А най-малкото не е прилично, не е почтено да пееш "осанна" за себе си, а "разпни го" за партията СДС, на която, вярно, и ти си дал, но и тя те е изстреляла на политическия връх. В този смисъл, когато една политическа партия се обявява за единствена и неповторима и не търси партньори, тя ще има присъствие в парламента, но то може да бъде само опозиционно.

Колкото до Иван Костов, въпреки че правителство на СДС беше без съмнение добро, има нещо, което лично аз няма никога да простя. То е, че той винаги е управлявал чрез зависимости, тъй като явно е смятал, че това е по-лесното управление. Той се плаши от свободните, различно мислещи и опониращи му хора, те явно му създават комплекс за малоценност. Дори и когато цялата власт беше в неговата партия, той не можа да скъса докрай връзката с бившата Държавна сигурност. И това, което се случва сега, когато старите ченгета отново изпълзяват на припек чрез т.нар. обществен съвет в МВР, а и по други поводи, е резултат и от тази политика. Затова си мисля - ДСБ няма да се развие като силна партия. Още повече че там също има хора от миналото.

А БСП?

- Както се разбра, дори и емблемата на партията - президентът Първанов - се води от личен интерес. Това е мотивацията на т.нар. политически елит днес, да не говорим пък за БСП. Тя например никога нямаше да се съгласи на програмно правителство. Как премиерът Станишев щеше да обясни на поклонниците от Бузлуджа, че е предал идеите на дядо Благоев в името на някакво неясно формирование. От друга страна, осем години искат тази власт, защото от власт пари се правят. Сегашната коалиция беше възможният най-голям компромис и затова правителството прилича на кръглата маса от 90-те. Виж, ако БСП беше реформирана партия, прекрасно - по света широките коалиции са добре познати. Но цирковете с мандатите, начинът, по който президентът Първанов буквално изтъргува подкрепа за втория си мандат, показва, че тази партия не се е променила като манталитет от времето, когато Георги Димитров и Васил Коларов бягали с лодка в Съветския съюз и изоставили наивните си поддръжници в огъня на така нареченото Септемврийско въстание. Така че още дълго време трябва да мине, преди някой да направи успешна коалиция с БСП. НДСВ също ще понесе своите негативи. Няма оправдание политическото мишкуване на НДСВ, а и не е достойно и морално - любимата дума на един премиер - да оправдаеш повратливото си поведение с българските национални интереси.

Имате ли хъса да се върнете в активната ежедневна журналистика?

- Аз съм щастлива, защото винаги съм работила в свободни медии. На мен понятията цензура и автоцензура не са ми познати. Навремето проф. Филип Панайотов успя да опази вестник АБВ от политически натиск. В “Демокрация” беше още по-лесно, тогава мислехме - демократите са добрите, комунистите са лошите. Времето показа, че сме били наивни и нещата не са черно-бели. Но и там имах пълната свобода и бях вътрешно мотивирана. “Свободна Европа” и сега “Нова Европа” са творческо място на свобода и независимост. В “Нова Европа” мога да се върна всеки момент. Но някак си загубих, първо, мотивацията, второ, интереса към политическата интрига. В политиката едни и същи лица, които говорят едни и същи неща, медиите помпат излишно самочувствие и възпроизвеждат едни и същи фалшиви герои. Дали е бат Бойко - сигурно се вижда като софийски кмет, или е бат Сали от “Биг брадър “, който сигурно се сънува с 200-те хиляди, голяма разлика няма. Не можем да спрем създаването на фалшиви герои. Затова в момента съм в дълбок “творчески” размисъл.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо