Мислите ли, че има място за атомната централа в Белене и изграждането є е реално, г-н Божков?

– Когато говорим за АЕЦ „Белене“, винаги се опитвам да се върна фундаментално към темата за ядрената енергетика, защото ако не се отговори на този въпрос, оттам нататък всеки отговор е неясен. България няма собствен енергиен ресурс, за да бъде износител на ток. Ако изнася ток, трябва да внася ядрено гориво или газ. Т.е. България ще преработва чужда суровина, за да произвежда стока, която евентуално да изнася. При затварянето на III и IV блок на „Козлодуй“ и при евентуално непострояване на „Белене“ България няма нито ресурс, нито мощности да изнася. Затова трябва да се зададе основният въпрос, токът ли е това, което трябва да изнасяме през следващите десетилетия?
И ако е, откъде ще дойдат ресурсите, така че България да бъде конкурентен производител и износител?

Въобще не е ясно каква ще бъде енергийната политика на Русия и какъв ще е износът на Русия примерно след 2010 г. Ако трябва да дадем 5 млрд. лв. за построяване на „Белене“, трябва да се отговори на въпроса – това ли е инвестицията, която трябва да се направи, и това ли е продуктът, който ще ни направи конкурентен износител.

Ако не си отговорим на този въпрос, ще влезем в коловоза на хипнотичното говорене, продължаващо вече над 10 г., че България може да произвежда евтин ток и е конкурентна.

Никой не е казал, че след 2010 г. ядреното гориво и природният газ от Русия ще бъдат евтини и ще позволят България да произведе евтин ток и да добави добавена стойност, да реализира печалба и да изнася. Още повече, че руският инвеститор в „Белене“ трябва да си възвръща направените инвестиции за новата ядрена мощност и може да направи това само през цената на тока. Досега никой не е отговорил на този въпрос и аз отказвам да коментирам дали „Белене“ е добър, или лош проект, докато няма отговор на този въпрос.

А смятате ли, че заявеният от Русия интерес към българската енергетика е база за преговори за руския интерес и в други отрасли към България?

– Колко траен и стабилен е руският интерес към България и каква е целта на този интерес? Не вярвам на приказката, че Русия е алтруистичен голям брат, който ще ни дава евтини енергийни ресурси, за да печелим. Тогава какъв е интересът на Русия да ни гарантира дългосрочни доставки на евтино ядрено гориво и на евтин природен газ? Няма отговор нито от българските апологети на ядрената енергетика, нито от руското правителство. Докато нямам отговор, как да коментирам?

Смятате ли, че геостратегическото положение на България, което години наред се сочеше като много привлекателно за Русия, все още има тази сила?

– Геостратегическото положение на България не може да бъде променено и България трябва да го капитализира. До този момент не го използва – нито е развила пътна мрежа, инфраструктури, енергийна мрежа, търговски връзки със страните от региона. Ако си погледнем търговските обороти със страните, които би трябвало да бъдат обект на нашето геостратегическо положение, ще видим, че единствено голям оборот имаме с Турция и то главно „по вина“ на Турция. Развитието на нашите търговски и икономически отношения е под шапката на европейската ни интеграция, а не поради геостратегическото ни положение. Т.е. ако наистина ще развиваме такава политика, то трябва да си определим приоритетите в нея и ако енергетиката примерно е приоритет в нея, то трябва да обясним защо.

Имаше ли нещо, което да ви изненада в доклада на Световната банка, която отново обърна внимание на реформите в образованието, здравеопазването и данъчната политика?

– Не, защото експертите от банката повтарят това, което анализаторите в България говорят от доста време. Но в замяна на това авторитетът на СБ и сериозно изработеният доклад позволи тези неща, които са известни, да получат една организирана форма. Малко трудно ще бъде на правителството и парламента да забравят, че има такъв меморандум на СБ, където са посочени не само проблемите, но и пътищата за решаването им. Поставянето им по толкова ясен и аргументиран начин изисква и съответния отговор.

Мислите ли, че правителството ще го даде?

– То трябва да го даде в ежедневната си работа. Когато СБ ни показва колко е изостанало образованието, то трябва да започне да изпълнява тези мъгляви обещания, които даваха коалиционните партньори в политическите си програми преди изборите за образованието.

По същия начин на представянето на доклада и в отговора на Министерството на транспорта видяхме до болка омръзналите от 9 години слайдове, които показват какви инфраструктурни проекти ще изгради България. Видяхме отново всичките коридори, моста на Дунав, пристанищата, жп линии и пак се използваше бъдеще време. Време е българското правителство да очертае ясни времеви рамки и да защити с бюджетно или извънбюджетно финансиране или със заеми ясна ежегодна програма за изграждането на инфраструктурата. Докато няма такъв подход, ще си живеем в постоянни приказки, в които се казва какви са ни приоритетите, но кой знае защо не ги изпълняваме.

Правителството на тройната коалиция може ли да изпълни обещанията?

– Не е имало от 15-годишната нова история на България правителство с толкова широка парламентарна подкрепа и с толкова слаба опозиция. Ако иска да свърши нещо, не би трябвало да има проблеми.

Сините ще намерят ли общ кандидат за президент?

– Ако не си намерят, тогава всички приказки за смъртта на досегашната десница ще се окажат верни. 2006 г. е ключова в теста за десницата, която изнесе реформата в България за последните 15 г. Съществуват 2 тези. Едната е, че тя си е изпълнила задачата. Направила е най-доброто за България – завела я е в ЕС, променила е манталитета на хората. Променила е устройството на държавата и е време да си отиде, защото се е изчерпала. Съществува и обратната теза, че десницата трябва да надгражда върху тези си постижения и да използва натрупания опит, за да върви напред. В мажоритарни избори, каквито са президентските, кандидатът на десницата трябва да може да спечели или поне да събере приличен брой гласове, за да покаже, че десницата е жива и да є даде стимул да се обедини. И ще бъдат идентифицирани избирателите, които харесват десницата.

Коя личност би могла да се противопостави на Георги Първанов?

– Ако имам идея, аз ще съм последният човек, който ще я демонстрира публично в момента. Защото виждам как върви една кампания, според мен много ясно инспирирана от бъдещия предизборен щаб на Първанов – да се профанизира идеята за десните кандидати. Това се прави, като непрекъснато се сипят с голямата лъжица най-различни имена и всяко от тях става обект на импровизации и подигравки и самата идея за единен кандидат започна да става смешна. Аз няма да вляза в такъв сценарий. Мисля, че има поне няколко души, които отговарят на всички изисквания за десен кандидат, така че ще ги споделя с хората, които взимат тези решения