Драги читатели,
Преди няколко дни ви представих моята дискусия с
една дама, наречена
ridiculous,
която сподели някои много сериозни разсъждения за
дясното, за предприемачеството и за политическото
бъдеще на България. Получих нов коментар от нея и ви
го предоставям.
От
ridiculous
Благодаря за
отговора Ви на моя коментар.
След като го прочетох, у мен възникнаха доста
въпроси. Някои от тях са сериозни, някои са толкова
сериозни, че звучат иронично... Пускам го засега
като личен коментар заради заядливата нотка, която е
въпрос на моя личен стил на изразяване.
о уточнението, че изборът Ви е бил да се занимаете
само с конкретната ситуация между партиите и
лидерите им в българската десница. Уважавам, когато
авторите налагат ограничения в задачите си, защото
това прави нещата реалистични, но имам колебания
дали в този случай отношенията между партиите вдясно
могат да бъдат откъснати от цялостния контекст на
развитието на общността. Аз бих пледирала за второто
с пълното съзнание, че това е по-скоро задача за
задълбочен изследователски проект, отколкото задача
на един личен блог.
Позволявам да възразите срещу моето твърдение, че в
България автентичното предприемачество може да се
впише в червената книга на редките видове ;-)
Аз обаче не бих отхвърлила тази теза с лека ръка.
Съгласна съм, че моята формулировка по въпроса може
да се изтълкува като "всички са бивши ченгета и по
тази причина не са предприемчиви", но не точно това
имам предвид. На първо място е много важно да
уточним с каква дефиниция за предприемачество
работим.
Вие пишете:
“Стотици хиляди са активните хора, които в
последните петнадесет години се научиха да разчитат
на себе си и да не чакат заплата от държавен или
частен работодател...”
Това означава ли, че вие поставяте знак за равенство
между това да имаш собствен бизнес и това да си
предприемач?
Ако това е така, аз не приемам, че
предприемачеството може да се приравни с наличието
на собствен бизнес. Собственият бизнес може да се
управлява по потискащо непредприемчиви начини, а
нашите човешки умове имат дълъг списък от хитроумни
стратегии, за да поддържат привидността на бизнеса и
едновременно с това да избегнат предприемачеството,
сърцевината на което се състои в това да въвеждаш и
налагаш новаторска картина за реалността и връзките
на различните й съставни части, поемайки риск и
реализирайки печалба при успех.
Има дълъг списък от хора, които имат бизнес, но не
са предприемчиви и всъщност мразят факта, че са
поели живота си в свои ръце. Има друг дълъг списък
от хора, които не са особено креативни в начина, по
който упражняват ролята си на бизнесмени. Много хора
по нашите земи са “бизнесмени по неволя”, просто
заради оцеляването и не могат да вкусят от
удоволствието живота да си е в твоите ръце.
Тезата ми е, че предприемачеството е постижение на
индивидуалното развитие и качество на ума, което се
отглежда (няма да се простирам в подробности) и се
отглежда от ранното детство в отношенията ти със
значимите възрастни. То не е отгледано у
мнозинството от хората, които в момента са в
разцвета на творческите си сили. Даже напротив – то
е систематично обезсърчавано, защото за целите на
живота в социализма, това качество на ума не е било
ценно, даже е било вредно за носителите си.
Характеристиките на бизнеса в България, такива
каквито аз ги виждам (поне на бизнеса, който аз
познавам, а аз не съм направила достатъчно
систематизирани проучвания по въпроса), ме карат
сериозно да се съмнявам в неговата предприемчивост.
Един аспект на предприемчивостта за мен е начинът,
по който се гледа и ползва собствеността. Друг
аспект на предприемачеството като нагласа на ума, е
как се отнасяме към риска и загубата.
Тук също няма да навлизам в подробности, но оставам
на мнение че проблемът има ли предприемачество в
България и каква е неговата природа е предмет на
много сериозен дебат и за да бъде воден дефинициите
на спорещите страни за предприемачество трябва да се
оповестят и уеднаквят. Смятам, че разминаването
помежду ни идва от това, че ние двамата с Вас
наричаме “предприемачество” феномени от съвършено
различен порядък.
Склонна съм да се съглася с тезата, че ролята на
дясното в началото на прехода е била да положи
коловозите на този преход и че в този смисъл десните
партии са по-скоро партии на прехода, отколкото на
някаква група, обособена по линия на икономическите
интереси. Мисля, че това беше направено доста
аматьорски (което е разбираемо и простимо) и някъде
по трасето въпросът за етиката в прехода се изгуби
или по-точно изобщо не беше повдигнат (а това вече
не е простимо, понеже става дума не за проценти
приватизирана собственост, а за човешки истории). Аз
считам, че партиите от дясното пространство бяха в
по-добра позиция да повдигнат този въпрос и проблема
за човешката цена на прехода (или поне така
изглеждаше, ако допуснем, че мотивите им да участват
в политическата промяна са били почтени), но не го
поставиха и това е една от причините, поради които
те изгубиха доверието на много хора. Поне моето
лично доверие се стопи през тези 16 години, въпреки
че в хладилника ми има повече и по-разнообразна
храна, имам повече вещи, обиколила съм света и
определено разполагам с повече възможности за лично
развитие. Това доверие сега трудно ще се възвърне.
Да, сега наистина е нужна нова политика и тази
политика трябва да назове неприятни факти напр.
относно трудностите, които ние всички ще имаме да си
отворим пространство в един свят, където хората вече
са развили умения да се конкурират, докато ние не
сме. Това предполага десните партии отново да се
нагърбят с трансформационно лидерство, което по
дефиниция е етична позиция, много ми е любопитно как
ще стане това, защото «политически опит и свежо
дръзновение» не са достатъчни.
Всъщност, докато четох отговора Ви си дадох сметка,
че не зная нищо за начина, по който десните партии
изграждат политиката си в различни области. Също
открих, че не съм уверена дали отново не говорим на
различни езици и дали, когато говорим за политика,
става дума за policy или за politics (не съм сигурна
как да направя разграничението на български).
По въпроса за нескромната лична бележка – аз не Ви
познавам и нямам идея за персоналните Ви приноси.
Също така и нямам никакви наблюдения от водената от
Вас политика и тезите, които Вие лично сте защитавал
в рамките на управлението на СДС. Обаче ми прави
впечатление, че полагате причинно-следствена връзка
между Вашата роля на вицепремиер и раздържавяването.
Когато аз съм се родила е било пролет, но аз не
твърдя, че с акта на моето раждане съм предизвикала
идването на пролетта (макар че кой знае).
Какво Ви кара да мислите, че между увеличаването на
частните активи за сметка на държавните и Вашето
участие в правителството има и някаква друга връзка,
освен че съвпадат по време?
Защо сте уверен, че Вие лично имате нещо общо с
факта, че по едно време от историята на човечеството
комунистите решиха да преобразуват властта си в
богатство?
Ето и
моят отговор
Уважаема
ridiculous,
Продължава интересният ни разговор и аз си
позволявам да го направя публично достояние.
И така, поред на вашите размишления.
