14-11-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

13 ноември 2006

Програмата на СДС като покана за разговор (1)...

...в блога на Александър Божковг

Александър Божков в "Още инфо" >>

 

 

Позволявам си самочувствието да представя в своя блог програмата, която написахме с един страхотен екип от умни хора през пролетта. На 19 Април 2006. Тя беше гласувана и приета единодушно на Националната конференция на СДС. За съжаление от това не последва нищо. Нито водещите политици от СДС, нито депутатите, нито областните и общинските ръководства се

потрудиха да я разпространяват, обясняват и популяризират. (Притеснявам се, че много от тях дори не си направиха труда да я прочетат).

Твърдя, че в България има модерна дясна политическа платформа. Настоявам, че тази дясна политическа платформа е описана достатъчно ясно и недвусмислено в програмата на СДС.

Тъжната истина е, че тази програма си няма политически носители - хора, които да започнат да превеждат тезите от тази програма на езика на ежедневните политически действия - в Народното събрание, в общинските съвети, в медиите, в обществото.

Затова публикувам още веднъж тази програма тук. Надявам се, читателите  на  блога да направят опит да я прочетат, да дискутират по нея, да предложат как и с какво тя да се подобри, разшири, задълбочи.

Ще се радвам, ако предизвикам дискусия за истинската политика, а не за това дали да обичаме или да мразим Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда, Бойко и други подобни пикантни глупости.

Александър Божков

 

НОВИ ВРЕМЕНА, НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ

НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР ЗА РАЗВИТИЕ 

Създаден по волята на милиони българи за свобода и достоен живот, СДС се доказа като успешната политическа сила на прехода към демокрация. Огромна част от първоначалните цели, които си поставяхме, са постигнати с волята и усилията на  СДС :

· премахнат е комунистическият режим,

· демократичните права и свободи са реалност,

· чрез частната собственост се създават преобладаващата част от благата,

· пазарната икономика функционира,

· България е член на НАТО и е пред прага на Европейския съюз.

Това не означава, че нашата мисия е изпълнена изцяло и че мястото на СДС е в историята. Тревожната истина е, че цивилизованият начин на живот никога не е постигнат веднъж и завинаги. Той трябва да бъде отстояван срещу неговите противници и развиван по-нататък за постигане на общото благо.

Мисията на СДС не е приключила с постигането на политически плурализъм, пазарна икономика и евроатлантическа ориентация на страната.  Всичко постигнато до момента – включително присъединяването ни към НАТО и ЕС е само средство за постигане на по-далечната цел на СДС, в името на която започнаха промените. Нашата цел винаги е била и винаги ще бъде да постигнем устойчиво, сигурно, демократично, свободно и достойно битие за българските граждани  и за страната ни сред европейските народи. В обединена Европа достойно място ще имат само развитите и солидарни нации. Икономическият напредък е условие не просто за едно по-сито настояще, а за бъдещето ни като граждани на държава в рамките на една нова по рода си съюзна общност.

Тази основна цел винаги сме виждали и ще виждаме осъществима по един-единствен начин – чрез последователно отстоявана прагматична дясна политика, чиито качества се измерват с конкретните ползи за обществото и за всеки отделен гражданин. Убедени сме, че в България няма повече място за леви експерименти с неефективна държавна собственост, концентрирана в едно партийно ръководство власт, контрол и надзор върху всеки и всичко и съсредоточаване на всички удари върху отделния човек, особено способния и уверения в себе си. Убедени сме, че България има и ще има  належаща нужда от движение надясно:

· към функционираща пазарна икономика, отговаряща на условията на конкуренция в най-развитите държави

· към утвърждаване на частната собственост и свободната инициатива,

· към ефективно разделение и децентрализация на властите,

· към свобода и върховенство на закона, реализирани от една ефикасна съдебна система

· към прозрачно управление,

· към гражданско действие и участие в решенията на властта и

· към създаване на възможности на активните и уверените в себе си граждани.

Уверени сме, че трайните постижения на човечеството се дължат не на лявото, а на дясното мислене и действие и затова то е потребно на България.

Във всяка епоха дясното и лявото мислене се различават по едно: дясното е било и ще бъде самостоятелно, индивидуалистично, дръзко и творящо. Лявото е било и ще бъде заговор на неуверените в себе си, изискващите от другите, преразпределящите сътвореното.

Във всяка епоха дясното и лявото са имали своя конкретна форма. Разделителната линия за ХХІ век не са идеологиите, а левите и десните конкретни политики в образованието, здравеопазването, сигурността и останалите сфери на обществен интерес. Важно става дали конкретните политики разчистват полето пред съзидателните индивиди или обслужват интереса на заговорниците срещу тях. Смяната на политическото съдържание на епохата налага СДС да прехвърли тежестта от борба за идеологически принципи към пряка защита на интересите на хората – конкретна, ежедневна и безотказна защита на бизнеса, творчеството или благоденствието на населеното място, в което свободният човек живее.

Краят на ХХ век съвпадна и с новия хоризонт на политически и обществени реалности, който се разгръща пред България с предстоящото й присъединяване към европейския цивилизован свят. Това предполага нова, различна политическа философия и форма на обществено управление в България, които да осигурят просперитета на страната ни след 2007.  Идеологическият сблъсък не познаваше завоите и криволиците на живота на отделния човек и дори го принуждаваше да отстъпва от конкретни свои интереси, за да подкрепя идейната чистота. СДС изнесе тази борба докрай и комунистическите принципи бяха безвъзвратно разклатени и компрометирани у нас. Това създава възможност СДС да пренасочи усилията си от разрушаването на комунизма към изграждането на неговия антипод - свободното демократично и гражданско общество.

Затова днешният национален интерес на България налага членството ни в НАТО и ЕС. Европейската общност е нашето семейство , в което много от познатите ни управленски принципи, институции и манталитет нямат място. Не само отделните правителства в общността, но и всяка една партия на територията на Европа е натоварена с безпрецедентната в историята политическа задача да защитава наред с местните и конкретни общностни интереси. Основата на европейското единство в новия век – единните политики в отделните области – налага СДС да прехвърли центъра на своя натиск от изолираното местно противопоставяне на тактиката на БСП и остатъците от комунизма към участие в общото усилие на дясното ежедневие в Европа срещу стратегическите вероятности от  лява реставрация.

Днес СДС отстоява постигнатите демократични промени срещу философията и действията на така наречената "тристранна коалиция", предвождана от БСП, която съсредоточава властта в малко хора и я скрива от погледите на гражданите. Решенията се вземат на тъмно, избуяващата корупция се приема като нещо нормално. Властта се възприема като самоцел, в името на която са възможни всякакви компромиси, популистки обещания и лъжи.

Създадоха се условия за движение на страната  към олигархична власт, която не се съобразява с гражданите, пречи на инициативата и спира развитието. Не е случайно, че огромна част от неизпълнените изисквания на ЕС се отнасят до поставянето на властта под граждански контрол.

БСП винаги бави, отклонява и спира развитието. Такава е нейната природа, нейната генетична обвързаност с  комунизма и неговата тоталитарна същност. СДС има нравственото задължение да брани постигнатото и да не допусне връщане назад.

На СДС принадлежи и мисията да създаде новия български проект за развитие. Да разработи и представи на обществото такъв модел на държавно управление, който да върне доверието на гражданите в политиката и да гарантира бързото и дружелюбно към гражданското общество развитие на страната.

Като член на  НАТО и  ЕС България ще решава задачи твърде различни от тези, които бяха решавани в процеса на присъединяването. Това предполага нова програма за развитие на страната и нова философия на управление, които да осигурят просперитета на страната ни след 2007 г. и отстояват българския интерес в интегрирана Европа.

В Източна Европа десните партии са онези, които разработват успешните програми за национално развитие. СДС предлага Нов политически и обществен договор за развитие и благоденствие в ХХІ век. Този договор предлагаме на инициативните, на средната класа, на българската интелигенция, на всички  български граждани, които не чакат наготово, а могат и искат да носят отговорност за своето индивидуално и общо бъдеще, които са способни да представят цивилизованото лице на страната ни пред Европа и да съхранят нейните интереси, достойнство и уникалност.

Този нов обществен договор е продължение на всичко онова, което обществото искаше и очакваше досега от СДС. Всички можещи и мислещи български граждани искат едно – политическа, човешка, културна, професионална свобода. Тази свобода е висша ценност за нас и е в основата на политическите позиции, които СДС винаги е защитавал.

Този нов договор ще разшири възможностите пред младите хора за участие и влияние върху обществения живот, ще мотивира гражданското им поведение като бъдещи партньори за успешното развитие на България.

Тази нова политика на СДС е за всички – тя облагодетелствува не само дясно мислещите, но и тези, които още събират кураж да посрещнат достойно предизвикателствата на новия век. Това е политика срещу мафията, беззаконието и корупцията, както и против всички обществени и политически кръгове, които искат да върнат страната в безпътицата от началото на прехода. От борец за премахване на комунистическата система през ХХ век СДС се превръща в архитект на свободата и представител на демократично мислещите през ХХІ век – на вярващите в себе си хора.

При осъществяването на своя нов проект за България в ХХІ век СДС не може да си позволи партньорство с БСП на никаква цена. Лявото мислене и философия са практически несъвместими с новия обществен договор. Стратегически партньор на СДС са преди всичко десните и десноцентристки партии.

Дясното е разнолико, сложно, понякога грешащо, но то създава  новото в България. СДС е допускал грешки в своята история, но никога не е правил компромиси с принципите си, които да отклонят България от пътя й към цивилизования свят. Част от грешките станаха видими при управлението на ОДС. Неуспехът в усилията ни да създадем средна класа като естествена политическа база на българската десница, неизпълненото обещание за отваряне на досиетата, отчуждението от чисто човешките проблеми, стихналият диалог с обикновените хора и политическото високомерие ни струваха загубата на повече от милион избиратели. Болка и разочарование сред демократично мислещите хора донесе и продължава да носи разединението на дясното, напускането на емблематични за СДС фигури, породено от реваншистки страсти и желание да бъде приватизирано електоралното наследство на синята партия. СДС обаче остава! За разлика от други десни партии СДС не е рожба на лидерски амбиции, а на волята на българите за по-добър живот,той има несравнимо богат опит и история, способен е да се учи от своите грешки и да ги надмогва.

СДС има категорична и предвидима политика, която не допуска съвместни действия с БСП. Като партия на диалога и уважението към всяко смислено различие, СДС има потенциала да стане застъпник на интересите на гражданското общество и да бъде изразител на неговата политическа воля.

Ежедневното отстояване на свободите на хората и техните интереси е най-важната част от политическата работа на СДС. Исторически факт е, че СДС направи онова, което изглеждаше невъзможно в предните 45 години, разбивайки диктатурата на една отделна партия и превръщайки България в демократична държава. И това беше постигнато въпреки  порочния политически модел, заложен в конституцията от 1991 година. 

Това е моделът, който на думи тръгва от добрите намерения, но на практика стига до отчуждената държава на политическите месии и спасители. Това е моделът, който огражда политиците от нацията, за да създаде властови монопол за политическите олигархии. Това е моделът, който подменя идеала за народен суверенитет, защото узаконява надмощието на държавата над хората, свободния пазар, доброволните обединения, местното самоуправление и даже религиозните изповедания – с една дума, надмощието върху гражданското общество. Това е моделът, узаконяващ възможността да се ограничават индивидуалните свободи, фактическото сливане на иначе независимите власти, отнемането на възможностите за контрол над управниците, обезсилването на местните власти, професионалните гилдии и гражданското участие.

Затова всеки, който търси свободата – защото все още не се е предал, защото все още вярва във възможностите си и държи на потомството си – ежедневно разбира, че България, в която живее и иска да остане, не е онази страна, в която може да се реализира по достоен начин. Това не е държавата, в която можем да печелим толкова , колкото са нашите способности,  да съхраним достойнството си и да получим заслужено признание. Това не е държавата на тези, на които тя най-много се крепи – можещите, активните, предприемчивите, професионалистите, недостатъчно успелите, които  продължават да гребат срещу течението, или успелите в по-голяма степен, въпреки постоянната намеса на малцината, които нямат друг шанс в живота освен властта и командването. Продължава да нараства потенциалът на неудовлетвореност на можещите и почтените български граждани. Те надали могат да намерят трайно представителство на интересите си в рамките на възникващите напоследък популистки партии. Тези хора ще са в безпътица, ако СДС не им предложи новия си политически и обществен договор.

Ангажирането на СДС с нов проект за България означава поемането на огромни отговорности. Изграждането на стабилно, проспериращо демократично общество под контрола на гражданите не е нито лесен, нито самодостатъчен, нито необратим процес. Постигнатото трябва да се отстоява и развива. Всяко спиране е пропадане, както стана ясно при управлението на така наречената "тристранна коалиция". Да отстоява европейския избор на страната ни и го развие в условията на ХХІ век, да въведе европейски ценности, правила и стандарти в нашия общ живот, да превърне България в благоденстваща и привлекателна страна, равностойна и равнопоставена с другите обитатели на общия ни европейски дом – това е целта, за чието постигане СДС иска доверието на българските граждани.

София, 8 април 2006

        СЪДЪРЖАНИЕ

1. ЦЕННОСТИ, ПРИНЦИПИ И ПОЛИТИКИ

2. МЕСТНА И РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

3. АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА

4. ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

5. АГРАРНА ПОЛИТИКА

6. ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА

7. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

8. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА

9. ПОЛИТИКА КЪМ ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

10. МЛАДЕЖКА ПОЛИТИКА

11. ОБРАЗОВАТЕЛНА, НАУЧНА И КУЛТУРНА ПОЛИТИКА

12. ПОЛИТИКА ПО ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШЕН РЕД

13. ВЪНШНА ПОЛИТИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

* * *

1. ЦЕННОСТИ, ПРИНЦИПИ И ПОЛИТИКИ

Ценности

СДС полага своите ценности в контекста на следните, според нас, очевидни истини:

Човекът. Мярата за общите ценности, които споделяме, и същностно основание за политиката ни е нашето разбиране за човека. Ние вярваме, че личността има неотменимо достойнство и е ценна сама по себе си. Всеки човек е различен от другия. Приемаме различието между хората за ценност – като различие на техните дарби, наклонности, способности и постижения. Споделяме познанието, че човек е несъвършен и допуска грешки. И че съществува възможност, използвайки свободата си, той да не успее. Но човек е свободен и достоен, именно защото е способен на морален избор. Той не може да бъде третиран само като съставна част от една унифицирана общност. Всички хора са родени с равната свобода да развият своя потенциал и изградят своето щастие така, както изберат – и с равното задължение да не пречат на другите да правят същото. По природа хората се стремят да живеят заедно и непрестанно формират общности, групи, асоциации. Те не са отделни, воюващи помежду си същества – те са сътрудничещи си същества, които същевременно се конкурират, за да има напредък.

Обществото. Обществото не се състои от борещи се помежду си непримирими класи или някакви други враждуващи групи. Обществото – това са хората, техните семейства, общностите и организациите, които формират. Техните взаимоотношения се осъществяват и регулират чрез свободен и равноправен диалог в търсене на консенсусни решения, създаващи благоприятни условия и блага за целия социум.

Нацията. Нацията е исторически създала се устойчива, саморазвиваща се общност, възникнала и функционираща върху територия, която представлява единно, политическо, икономическо, социално и духовно пространство. Това пространство включва материални и духовни ценности, които са продукт на специфичната колективна самобитност на нейните членове , независимо от техния етнически, религиозен, расов и т.н. произход. Членове на българската нация са всички нейни граждани: които признават България за своя родина; които съхраняват и предават на поколенията духа на българската историческа съдба; които владеят българския език до степен да участват равноправно и равностойно и които не се стремят към чужда национална идентичност. Разбирането за нация като "социокултурна или политическа" общност стои в основата на съвременното българско държавно устройство. Нейното нормално битие зависи от енергията, свободата и инициативността на гражданското общество.

Личността. Личността е ключова ценност за СДС. От опазването на нейната свобода и достойнство зависи тържеството на демократичните ценности. Това изисква налагането на европейските ценности и житейски стандарти, тяхното социализиране, насърчаване и отстояване, техния синхрон с общочовешките ценности и християнския морал, както и изобличаването на всякакви посегателства върху личното достойнство, личния интерес и уважението към различния.

Семейството. Човекът е свободен, но той разгръща себе си пълноценно в общността. В семейството човек дава изява на любовта, солидарността и взаимната отговорност. Да подкрепяме семейството е израз на справедливост, защото то дава най-важния принос за бъдещето на цялото общество.

Частната собственост. Силите на личната отговорност, на инициативата са в най-голяма степен свързани с правото на собственост. Частната собственост е двигател на развитието и условие за успеха на българските граждани

Патриотизмът.  Отстояване на национални позиции в рамките на ЕС, свързано с отвореност към света. Ние разбираме патриотизма като зачитане на национални културни и семейни ценности и традиционни добродетели. За нас смисълът на понятието Родина е съзнанието за собствените ни корени и отстояването на това разбиране.

Политиката. Политиката е разговор за съвместното бъдеще на всички. Затова всички равнопоставено участват в политиката. Никой човек или група не е толкова неравен спрямо останалите, че оправдано да съсредоточава цялата власт в себе си. От тази равнопоставеност произтича предпочитанието към демокрацията като начин на подреждане на властта и управлението.

В политиката се постига съгласие по целите на развитието и по правилата за неговото постигане и поддържане. Правилата се изработват от всички граждани, управляващи страната чрез своите избрани представители. Тези правила са основани на познанието за Добро и Зло.

Разделението на властта поддържа и налага правила, ред и законност за управляващи, опозиция и граждани. Тази равнопоставеност осигурява сигурността, която стимулира хората да проявяват инициатива и произвеждат стойност.

Държавното управление. Хората най-добре знаят какви са техните мечти. Задачата на държавното управление е да осигурява условията за постигането на тези мечти, без това да пречи на останалите – т.е. при равни за всички правила и закони. Най-важните условия са:

· Гаранция, че хората се наслаждават на плодовете на своя труд без някой да ги притеснява. Това означава поддържането на сигурност и  ефективно правосъдие.

· Гаранция, че конкуренцията –  надпреварата между идеи, подходи и продукт – е честна и правилата дават еднакъв шанс на всеки.

· Гаранция, че всеки човек може, ако поиска, да развие докрай своите заложби и способности. Това означава създаването на условия за развитието на образованието и просветата.

· Гаранция, че на изпадналите в беда ще се помага до момента, в който стъпят на краката си. Държавата е отговорна за създаването на такива условия за гражданите, които да позволят да бъде преодолени техните временни социални затруднения.

Дясната политика. Обществото, описано дотук, няма нищо общо със социалистическите и комунистически схващания за авторитарно общество, в което функционери и чиновници ръководят развитието и издават указания на хората. Затова от момента на своето раждане, СДС се противопоставя на бившата социалистическа партия БСП като основен свой опонент. Това е и причината от самото начало на прехода СДС да бъде локомотивът на промяната на България от авторитарно общество към общество на равни в своята свобода хора – и да се конституира като партия, способна да се променя и осъществява управление в един радикално променящ се свят.

 Левите партии са партии на контрола. Популистките партии, обещаващи чудодейно решение на всички проблеми, са партии на лъжата. Крайните партии са партии на омразата. Лидерските партии са авторитарни и патерналистични – те черпят своята енергия от сакрализираната фигура на своя водач и като такива не могат да представляват интересите на гражданското общество.

СДС не е представителен орган на интереси, класи, кланове или групи. СДС е партията на свободните хора и се основава на следните ценности:

· достойнството на човешката личност – всяка личност  е дарена с неотменимо достойнство и е ценна сама по себе  си ; задача на политиката на СДС е да защитава човешкото достойнство във всекидневния живот;

· свободата, отговорността и инициативата – възможността сам да избираш, какво да правиш и да го постигнеш, като носиш отговорност за своите действия пред общото бъдеще на всички ближни,  е същностната черта на човешкото същество и водеща ценност за СДС;

· солидарността, по силата на която хората си сътрудничат и си помагат един на друг, а общността помага на изпадналите в беда. Солидарността е предпоставка за създаването на общност и за увеличаване на  нейното благополучие; 

· справедливостта, която дава всекиму своето и равни шансове за успех – това е ценността, която удържа общото битие в социума, но която още не е постигната в българския преход;

· върховенството на закона – ясните правила и равенството на всички пред закона, фундаментът на нашето мислене и политическо поведение;

· сигурността, защото несигурността, произволът и непредсказуемостта правят хората зависими, уплашени и отнемат свободата им;

· толерантността – уважението към различни ценностни представи, които са в рамките на закона; готовността да уважаваш хората и тогава, когато техните схващания са различни от твоите и да не навлизаш в сферата на тяхната индивидуална свобода.

Принципи

Демократичният модел в полза на гражданите е станал действителност в много страни, но не и у нас. Тъкмо него се заема да предложи СДС, като го поставя в конкретни съвременни форми. Принципите му са отдавна изпитаните формули за най-справедлив и най-ефективен съвместен живот. Това са работещите принципи на свободата през ХХІ век, зад които застава СДС, а именно:

· Свободни граждани, зависими власти. Преодоляване на всеки монопол, политически, икономически или друг, който ограничава правата на който и да е отделен човек. Защита на достойнството и индивидуалните политически и икономически свободи;

· Свободна държава на гражданите. Съществени конституционни реформи, отнемащи всяка възможност за узурпиране и монополизиране на властта на суверенните граждани чрез действително разделение и взаимен контрол на излъчените от избирателите власти, абсолютна неотменимост на индивидуалните свободи и изключително гарантиране правата на всеки гражданин, както и на отделните социални групи;

· Свободно гражданско общество. Разграждане и разсредоточване на държавния властови монопол чрез законодателни реформи, издигащи местните власти, професионалните гилдии, гражданското участие и други институции на гражданския сектор в ранг на партньори в държавното управление, както и чрез максимално пренасочване на управлението от командно-политическо към администриране на публични политики;

· Свободен пазар в полза на всички. Държавата трябва максимално да се оттегли от администрирането на пазара и живота на хората. Тя трябва да гарантира равни възможности на всички да разгърнат своите способности. Само тогава ще бъде постигнат обществен просперитет и ресурси за изпълнение на неотменимите ангажименти на държавата към хората в неравностойно положение и на изпадналите в беда.

· Свободен граждански контрол над държавата. Създаване на система за мониторинг, граждански контрол и търсене на пряка отговорност върху сектори от обществения живот, които са изключителна територия на държавна регулация и където държавата не трябва да абдикира – обществения ред, сигурността, управлението на националните богатства, приватизацията и пр.;

· Свободни съдилища в полза на обществото. Осъществяване на дълбока съдебна реформа за пресичане на политическата намеса в работата на съда. Такава реформа трябва да въведе нови контролни механизми в съдебната власт, да увеличи гражданския контрол върху съдебната система, да отнеме пълната неприкосновеност на висшите носители на тази власт и да гарантира неотменното гражданско право на справедливо и бързо съдопроизводство;

· Свободна конкуренция в политиката. Пределно засилване и укрепване на мажоритарния подбор на народни представители; максимално разширяване на пряката демокрация и участието на гражданските структури в политиката; радикално ограничаване на политическите имунитети и привилегии;

· Свободен неправителствен сектор. Създаване на авторитетни изцяло граждански структури за контрол над публичните медии, борбата с корупцията в управлението и публичния сектор, над осъществяването на здравната реформа, над качеството на образованието и опазването на реда и социалната сигурност;

Никоя излъчена от народа власт, било то политици, магистрати или министри, не могат да застанат над този народ. Това изисква гаранции за пълното разделение на властите и следване на породените от него принципи и практики, пълно опазване на индивидуалните свободи, намиране на нужния баланс по отношение правата на малцинствата и отказ от политически монопол над тези права.

Хората са различни по своята религиозна и етническа принадлежност, традиция, ценностни приоритети, манталитет и лични проекти за бъдещето. Дясната политика изисква признаване и неприкосновенност на естественото право да бъдеш различен; дясното управление разглежда хората като пълноценни и равноправни субекти, а не като обекти на своята дейност .

Конкуренцията е изворът на всяко развитие и когато е поставена в правила, одобрени от всички, тя не се изражда във вражда. Гаранция за нейното ефективно функциониране са равните възможности всеки да участва в конкурентната борба и да постигне успехи в зависимост от собствените си способности и амбиции.

Монополът е деструктивната власт, основният фактор за дисбаланс в политическото. СДС се придържа към принципа да се премахне всеки монопол и да се осигури възможност на всички стопански субекти при равни условия и в съответствие със закона свободно да развиват своята инициатива.

Управлението – това е група граждани, упълномощени от останалите да организират обществото така, че то да постигне целите, по които се е съгласило. Поради тази си природа управлението трябва да е открито, прозрачно и под контрола на гражданите, даващо цялата информация и приветстващо гражданските идеи за подобряване перспективите за развитие. Всички управленски решения следва да са:

· Резултат от дебат и съгласие между всички страни по дадената проблематика (принципът на участие и на взаимодействие).

· Взети максимално близо до общностите, в които живеят хората, и при участието на хората (принципът на субсидиарност, децентрализация и максимална изборност на властта на всички нива).

· Поддържащи, еднакво всички, такива правила, които са приети от хората, ясни, справедливи; които създават атмосферата на спокойствие и гарантират, че усилията на гражданите, а не тяхната приближеност до властта, ще доведат до благополучие – правила, които окуражават инициативата, развитието и честната конкуренция.

Администрацията – това е група граждани, тясно специализирани в осъществяване на всекидневната рутинна дейност на управлението за постигане целите на гражданството, живеещо в общество, и гарантира яснота, предвидимост и подреденост в живота на социума. Поради тази си природа администрацията трябва да е ефикасна, бърза, прозрачна, лесно достъпна за гражданите. От това следва, че се въвеждат механизми, осигуряващи пълна прозрачност при вземането на управленски решения, пълен достъп на всички обществени структури до свързаната с тях информация. Засекретената информация се отнася само до случаите, в които публичността застрашава националната сигурност. Също така и ефективен контрол върху дейността на администрацията, въвеждане на ясни и известни за всички правила за нейната дейност, безпрекословни и валидни за всички санкции, когато тази правила се нарушават, опростени процедури, които дават на гражданите възможност да съдят държавата, когато техните права и интереси са накърнени от дейността на държавни органи или институции.

Политиците са онези, които представляват гражданите и изразяват тяхната политическа воля, които приемат и обобщават в единна картина техните желания и превръщат тази картина в политическа визия и в управленски решения, които впоследствие предлагат на одобрението на гражданите на избори. Така се постига съгласие по целите на обществото. Следователно, политическите партии трябва да са в постоянен диалог с гражданството – да поемат желанията на индивидите и групите и да ги оформят в решения. Това означава пълна яснота за структурата, финансирането и имотите на политиците и на партиите, постоянен достъп на гражданите до информация за и на партиите, участие на граждани и групи граждани в работата на партиите, търсене на независими експертни оценки при вземането на управленски решения, което гарантира и недопускане на клановото структуриране, характерно за повечето сегашни партии.

СДС е народна партия – партия на активните хора, на техните семейства, общности и организации, партия на гражданското общество. СДС не представлява класи и не защитава класови интереси, а търси визии за общо бъдеще – правила, сигурност за планиране на успеха на всички в справедлива среда. Това предполага:

· Във всички случаи, когато от СДС зависи (включително и в опозиция) издигането на дадена кандидатура, да се правят допитвания сред съответната гилдия, ако става дума за тесен специалист, сред гражданството, ако става дума за политик в национален мащаб, сред местната общественост, ако става дума за представители на общинско и регионално ниво.

· СДС да приобщава всички активни граждани към формулирането на своята политика и вземането на важни за партията решения.

· СДС да подкрепя всички инициативи на граждани, насочени към възстановяване на дясната перспектива и единение на десните сили.

· СДС да се възроди като общност, обединена зад каузата на свободното и благоденстващо общество.

· СДС да осъществява своята политика в активен диалог с неправителствените организации, съсловните съюзи и сдружения и всички други структури на гражданското общество – като в рамките на този диалог приема ангажимент да защитава техните креативни идеи и експертни мнения – и да ги отстоява политически.

СДС е дясна партия – партия на свободата, инициативността, справедливостта и солидарността на хората с изпадналите в беда. Партия, която знае, че оставени без пречки сами да постигат своето щастие, хората ще се справят по-добре от държавата  и ,че постигайки собственото си щастие, ще тласкат цялата страна напред. Партия, за която частната собственост във всички сфери на икономическия живот е гаранция за успех  и поради това подкрепя всяко честно усилие за постигането на лично благоденствие, тъй като по този начин хората изграждат и просперитета на цялото общество.

СДС е безкомпромисен противник на авторитарните, тоталитарни и тиранични начини на упражняване на властта, антикомунистическа и антитоталитарна партия. Антикомунизмът е исторически заложеният фундамент на СДС. Идейното наследство на антикомунизма е основание за морален избор като част от нашата ценностна система. За нас той е част от съвременната европейска модерност и се основава върху разбирането, че класата не може да ограничава и смачква индивида, и че хората са субект, а не обект на властта. СДС се противопоставя на всякакви опити дори за частично упражняване на подобни форми на управление, каквито опити винаги ще се правят от хора и политически формации, предпочитащи скришната, непрозрачна и произволна власт.

· Темата антикомунизъм стои като позиция против произвола, вземането на решения на тъмно и безотчетното управление.

· СДС обръща специално внимание на културата на паметта и разкриването на белите петна в близката ни история;

· СДС отстоява тезата за непримиримост и отказ от сътрудничество с тоталитарните режими като важен аспект от външната политика на страната – независимо от политическата конюнктура.

СДС е партията, която споделя принципа на "малко, но силна държава" – на държава, която не се намесва в живота на хората и в производството на стойност, но налага справедливи и валидни за всички правила, подържа сигурността, съхранява реда и защитава слабите.

СДС е партия на справедливостта, защото знае, че там, където няма справедливост, няма достоен живот. СДС е против тревожните тенденции към нарушаване на основни човешки права.

СДС е партия на сигурността, защото липсата на сигурност в живота на гражданите им отнема свободата да се развиват, както намерят за добре. Под "сигурност" СДС разбира не само националната сигурност, борбата с престъпността и наличието на справедливо и ефективно правораздаване, но и създаването на обществен уют за всеки български гражданин, което ние свързваме с ефективно и валидно за всички законодателство, подреденост и предвидимост на живота, честно постигане, справедливост.

СДС е партия на солидарността, защото не приема, че хората в неравностойно положение са обречени да живеят живота на непълноценни граждани – на хора, нямащи равни с останалите възможности за постигане на своето щастие и благополучие. СДС е категорично против сегашното абдикиране на държавата от тази сфера и подменянето на държавна политика с еднократни благотворителни дейности.

Заедно със солидарността СДС приема като свои ценности човечността и съчувствието, на която основа слага политиката си към хората в неравностойно положение. В същото време СДС не допуска грижата за малцинствените групи и социално слабите да се изроди в действия, които да ги поставят в привилигировано положение спрямо останалите граждани и в неуязвимост спрямо законите и валидните за всички правила за живеене.Основният принцип за работа с малцинствените групи е : "Без дискриминация, но и без привилегии!"Моралът е основа на  ценностите, които изповядва СДС. Тъй като политиката е общо дело, ние намираме за неуместни и опасни всички теории, които твърдят, че в политиката няма морал. Ние споделяме разбирането, че моралът идва от Бога и че всеки е свободен да търси своя път към Бога в зависимост от своите виждания и религиозна принадлежност. СДС категорично се противопоставя на практиката от последните години държавата да се намесва законодателно и административно в религиозните и църковните дела, както и на опитите на отделни политически сили да изграждат политически монопол върху религиозно обособена част от българските граждани. Ние намираме подобна намеса за опасна и водеща към авторитаризъм и държим на разделението между духовните и светските дела. Според СДС религиозните институции трябва да са независими от държавата. Същевременно СДС е за това,  държавата да създава благоприятни условия за дейността на вероизповеданията.

Политики

От субсидиарността следва политика на:

· мащабна децентрализация на власт по посока на общините и регионите ;

· учредяване на правото на общините да определят, събират и употребяват данъци и такси;

· учредяване на "второ ниво" на изборност на местна власт.

· промени в избирателния закон, които предполагат силен мажоритарен елемент в избора на общински съветници.

От участието следва хоризонтален и отворен начин за вземане на решения, при институционализираното участие както на всички заинтересовани страни, така и на бъдещите адресати на дадена политика. Включване в управленските решения на:

· граждански сдружения и неправителствени организации

· професионални организации

· асоциации на заинтересовани граждани (напр. Асоциациите на родителите, на потребителите и пр.)

От принципите за малко и силна държава, отчетност, контрол и отговорност пред гражданското общество, от безусловната истина че идеята СДС е плод на гражданското общество, опълчило се срещу репресивния апарат на тоталитаризма, следва, че СДС е партия максимално близка на гражданското общество, изразява неговите интереси и осъществява неговото политическо представителство.

СДС се ангажира да подкрепи  идеята за партньорство държава – гражданство, като:

· изведе принципите за съвместно вземане на решения от държавата и гражданските организации на законодателно ниво с предложения за изменения в закона за администрацията;

· опрости действащото тромаво и бюрократично законодателство, като създаде възможност за действие на неформални групи от граждани да извършват дейности в обществен интерес по модел на американските граждански организации;

· институционално и законодателно подкрепя публично-частното партньорство на национално и регионално равнище.

От десния характер на партията следва политика на малки и прости данъци, малка администрация, на малобройни, прости и трайни правила в бизнеса. Политика, насочена към:

· въвеждане на единна информационна система и "обслужване на едно гише" на всички нива на администрацията и във всички администрации;

· ясни правила на работа на администрацията, отчетливи и бързи наказания за лоша работа;

· бърз и пълен достъп до информация при всички институции;

· въвеждане на административно съдопроизводство – гражданите да могат ефективно да съдят администрацията;

· прехвърляне на регулативни пълномощия от държавата към граждански и професионални организации – "саморегулация" по професионален и гилдиен признак;

· оттегляне на държавата от нейните надзорни и преразпределителни функции в сферата на бизнеса.

От народния характер на партията следва създаването на институционализирани форми на взаимодействие и обмен с общностите, асоциациите, организациите и пр., които хората създават, както и подходи като семейното данъчно облагане, данъчни поощрения за асоциациите на граждани и пр.

От концепцията за гражданския характер на нацията, както и от солидарността, следва разработването на активна политика за "включване" на  хората в неравностойно положение, създаване на ефективно работещи държавни и обществени институции за "включване", закриване на съществуващите, но неработещи такива .

Поради солидарния си характер, СДС е за устойчиво и дружелюбно към природата развитие – за такова развитие, което да не отнема свободата на избор на бъдещите поколения, като им остави в наследство разрушена природна среда.

От вярата в конкуренцията следва политика на нейното окуражаване (намаляване цената за правене на бизнес, прозрачни процедури при всички държавни търгове и конкурси, ефективна информационна политика за пазарите и фондовете на ЕС, подпомагане създаването на ефективна система за постоянна квалификация и пр.).

От вярата в морала следва:

· разработването на ефективна политика на борба с корупцията –  на изграждането на системи за предотвратяване конфликти на интереси, отчетност, прозрачност, достъп и контрол върху администрациите на всички нива, както и разработването и налагането на етични кодекси за поведението на основните фигури в политиката – депутати, политици, служители;

· отказ от популизъм във всички политически действия и нетърпимост към лансирането на неистини и премълчаването в политиката – независимо от това с какви цели се оправдават подобни жестове;

· грижата за културата на паметта, създаването на модерна и неизкривена идеологически визия за историята на страната ни, включително за годините на прехода, създаването на институт на паметта, насочен към разкриването на белите петна в близката ни история – времето на комунистическия режим с неговите тайни и престъпления;

· систематични грижи за подкрепа на българската духовност, чрез нов прочит на културната ни история и определяне на реалните ценности в него, които могат да бъдат гаранция за националната ни идентичност след присъединяването ни към ЕС – чрез създаване на национален фонд за подкрепа на съвременната култура, ръководен от обществен съвет и независим от държавата, който да подкрепя свободно конкуриращи се културни проекти, и чрез целенасочени грижи за популяризиране на българската култура в чужбина.

Всички тези ценности и свързани с тях политики на СДС са центрирани от една обща цел – осъществяването на завещания от дедите ни национален идеал за свободна и благоденстваща България, постигането на европейски правила и стандарт на живот, реализацията и защитата на националния интерес в новите условия на ХХІ век, съхраняването на българската национална и културна идентичност в рамките на обединена Европа и оформящия се глобален свят. От всички политически партии в България СДС има най-голям потенциал да възприема и провежда акумулирания опит на другите страни при тяхното обединение с ЕС – Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Полша са все примери как да се сътрудничи, но и да се използва процеса на обединение – и как в конфликтни ситуации трябва да се отстоява националния интерес.  Достойното членство на България в Европейския съюз налага следните приоритети:

· Отстояване на българския национален интерес в съчетание с интересите на  ЕС. СДС разглежда България като равностоен партньор на другите европейски страни и отстоява правото на мнение във всички случаи, в които интересите на страната диктуват това.

· Специални, законодателно закрепени грижи за запазване на българския дух, език, традиции и културна идентичност .

· Защита  на интересите на  българските общности и българските граждани навсякъде по света, грижа за съхраняването на тяхната връзка с родината, насърчаване на тези, които се завръщат в България.

· Прозрачност и граждански контрол над изразходването на европейските фондове. СДС ще използва всички налични политически ресурси, за да осъществи мониторинг над този процес и да направи неговите резултати публично достояние, както и да пресече подготвяните още отсега опити за облагодетелстване на управляващите чрез близки до тях фирми и кухи неправителствени организации.

· Провеждане на масирана информационна кампания относно възможностите за участие с проекти в сферите, финансирани от ЕС в процеса на присъединяване

2. МЕСТНА И РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

Местното самоуправление е ключова политическа тема за Съюза на демократичните сили. Тя е в сърцевината на нашата ценностна система и цел на основните ни политически действия през изминалите години. За нас засилването и укрепването на местното самоуправление е от първостепенно значение. Това изразява нашето разбиране, че успешно е онова общество, в което проблемите се решават на мястото на тяхното възникване с ресурси, които са изцяло под контрола на гражданите и местните власти.

Приоритетите на СДС в сферата на местното самоуправление са:

·  Засилване автономността на местната власт, включваща и реална финансова самостоятелност на общините;

·  Ефективна децентрализация на управленски правомощия чрез:

·  Ясно разграничаване на отговорностите на държавата и общините;

·  Създаване на второ изборно ниво на самоуправление, разположено между общинската и централната власт.

·  Стимулиране на инициативността и солидарността между общините за сметка на преразпределителните функции на централната администрация;

·  Реабилитиране на местния политически живот чрез развитие на местните инициативи и реално включване на гражданите във вземането и реализирането на решения за развитието на общината;

СДС е за силна местна власт, независима финансово и икономически, политически отговорна, разполагаща с реални управленски правомощия и ресурси,  подчинена на гражданите, а не на благоволението на централната власт.

Засилването на автономността на местната власт за СДС означава, реална и ефективна децентрализация в три аспекта – управленски, финансов и нестопански.

СДС  предлага конституционни промени, които да позволят местните власти сами да определят вида и размера на местните данъци и такси, както и:

·  Предоставянето на 100% от постъпленията от данък върху доходите на физическите лица на общините. Това включва:

·  Законови промени, регламентиращи част от данъците за дейности на територията на общините да остават в техните бюджети;

·  Намаляване на държавната намеса и ограниченията при съставянето и изпълнението на общинските бюджети;

·  Въвеждане на програмно бюджетиране и за общините;

·  Регламентиране на партньорството между публичния и частния сектор;

·  Въвеждане на делегирани бюджети за районите и кметствата в общините.

Реабилитирането на местния политически живот за СДС е пряко свързано с разширяване на възможностите за реално участие на гражданите във взимането на решения за развитието на общините. Това предвижда:

·  Въвеждане на мажоритарен елемент при избора на общински съветници;

·  Пряк избор на кметовете на райони и кметовете на всички населени места;

·  Местните власти да получат реални компетенции в сферата на сигурността и обществения ред чрез създаване на общинска полиция на подчинение на местната власт;

·  Интегрирано административно обслужване.

Човешкият потенциал  е най-важната предпоставка за гарантиране на устойчиво развитие на регионите. Във връзка с това за СДС решаването на проблемите на демографската криза са от първостепенно значение за развитието на страната и начин за преодоляване на регионалните различия.

СДС е за нов държавнически подход към регионалната политика, който се основава на свободата, справедливостта и солидарността. Приоритетите на СДС в сферата на регионалната политика са:

·  По законов път да се въведат механизми, осигуряващи ефективна и ефикасна система за планиране на развитието и механизмите за реално и ефективно включване на местните и регионални власти в процеса на регионално планиране и управление, в съответствие с принципите на кохезионната политика на Европейския съюз.

Създаване на ефективен национален механизъм за многогодишно планиране и реализация на инициативи, гарантиращи развитието на България.

· Осигуряване на програмен капацитет чрез ясна и прозрачна процедура за многогодишно програмиране на ресурсите (както на националните , така и на финансовите средства от структурните финансови инструменти).

· Изграждане на административен капацитет на всички управленски нива за ефективно включване на България в усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС, съгласно приетата и одобрена финансова рамка за страната.

· Създаване на гаранции за спазване на процедурите за финансово и бюджетно управление на средствата от структурните фондове.

· Изграждане на ефективна система за междурегионално, трансгранично и еврорегионално сътрудничество за реализация на проекти.

· Целево осигуряване на необходимите финансови и институционални ресурси за реализирането на национални  и регионални програми за ускорено инвестиране в човешкото развитие.

Реалното включване на местните и регионални власти в регионалната политика ще позволи на местните общности да проявят своя избор, воля и отговорност при решаване на проблемите за развитието на регионите и постигане на набелязаните цели.

Следва продължение >>

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо