14-11-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

14 ноември 2006

Програмата на СДС като покана за разговор (3)...

...в блога на Александър Божковг

Александър Божков в "Още инфо" >>

 

НОВИ ВРЕМЕНА, НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ

НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР ЗА РАЗВИТИЕ 

>> Продължение

9. ПОЛИТИКА ПО ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

Съюзът на демократичните сили възприема физическото възпитание и спорта като съществено измерение от културата, образованието, възпитанието, хармоничното развитие и здравето на всеки човек в продължение на целия му живот.

Тезата на СДС е, че едно от съществените условия за действително упражняване на човешките права е свободата на всеки индивид да развива и съхранява собствения си здравен, физически, интелектуален и нравствен потенциал чрез физическо възпитание и спорт.

Физическото възпитание и спорта способстват за повишаване на физическата дееспособност, за овладяването на основни двигателни умения, изграждат навици за здравословен начин на живот и системни занимания със спорт и възпитават личности способни успешно да използват усвоените знания, умения и навици за решаването на житейските си и професионални цели. Те разгръщат творческия потенциал на личността, благоприятстват постигането на индивидуален и обществен просперитет и подобряват качеството на живот. Чрез тях се осигурява хармоничното  развитие на личността и преодоляване недостатъците на съвременния начин на живот.

Спортът внушава  зачитане на морални, етични и законови устои на демократичните общности, той възпитава  и е мощен източник на народен интегритет  и национална гордост. Той е мощен фактор за икономическото развитие на всяка страна и създава работни места в различни нейни сектори (здравеопазване, образование, туризъм, престижни спортни състезания и др.)

Заниманията със спорт и естественото общуване с природата обогатяват и внушават уважение към земните ресурси и тяхното съхраняване.

СДС е за нова държавна политика за физическото възпитание и спорта в условията на стабилна демокрация, с  ефективна и предсказуема пазарно действаща икономика. Тази нова политика трябва да гарантира и да осигури:

· на младите хора възможността да получат качествено обучение по физическо възпитание и възможност да придобият основни двигателни умения, да постигат целите си в различни социални общности и условия;

· на всички български граждани  възможност да практикуват спорт и да участват  във физическа дейност за развитие  и възстановяване на физическата си дееспособност в сигурна и здравословна обстановка;

· на всеки гражданин, който проявяван желание и  способност да достига значими спортни постижения и обществено признание за съвършенство.

За СДС постигането на тези цели преминава през:

· коренна промяна във финансирането, организацията и управлението на учебния процес по физическо възпитание и спорт в българските училища;

· качествено подобряване на условията за развитие на детско-юношеския спорт, училищния спорт и  спорта за всички - основа на пирамидата на спорта;

· издигане на ново равнище на българския университетски спорт и стимулиране на студентските спортни клубове;

· осигуряване на условия за провеждането на съвременен учебно-тренировъчен процес, достойно участие в престижни състезания и ефективно и бързо възстановяване   на елитните български спортисти от националните и олимпийски отбори; 

· качествено подобряване на научното, научно-приложното и информационно осигуряване на физическото възпитание и спорта с активното участие на НСА и другите университети, научноизследователските институти и научно-приложните лаборатории, модернизираните центрове за възстановяване и националната допинг лаборатория.

· подобряване на  възможностите за спорт по местоживеене, за практикуването на социалния туризъм в българските планини и  развитие на туристическите дружества и БТС;

· подготовка на българските граждани за действия в екстремални ситуации, както и при бедствия и аварии;

· осигуряване на необходимите условия за занимания с различни видове спорт на хората в неравностойно положение;

Приоритетите на СДС са:

· качествено подобряване на модела за финансиране и инвестиране във физическото възпитание и спорта от страна на различните правни субекти –  бизнес, общини и държава;

· стимулиране на инвестициите  в спорта от страна на частния сектор;

· увеличаване ролята на местното самоуправление за физическото възпитание и спорт по избор и по местоживеене;

· определянето на целеви субсидии в държавния и в общинските бюджети за спорт и отдаването на концесия на държавни и общински спортните бази;

· пълно изясняване на статута и собствеността на спортните обекти;

· финансово стимулиране на българския учител, преподавател, треньор   според показаните резултати и  стимулиране на непрекъснато повишаване на професионалната им квалификация;

· оптимизиране на броя на спортните училища в национален мащаб и  качествено подобряване на условията за работа в тях;

· издигане ролята на общественото начало в спорта, чрез  подобряване на взаимодействието между публичния и частния сектор, между спортните клубове, федерации, асоциации, национални спортни организации и БОК като партньори на държавните и общински структури;

· осигуряването на пълна прозрачност и постоянен контрол при разпределението, усвояването и инвестирането на паричните средства от Държавния бюджет, Държавния спортен тотализатор и всички други финансови източници от органите на местното управление или частния бизнес;

За реализацията на своите приоритети краткосрочната и дългосрочна политика на СДС предвижда:

· подготовка и приемане на съвременна и синхронизирана нормативна база (закони,постановления, правилници, наредби и др.)  в  съответствие с поставените цели и приоритети;

· въвеждане на стимули за частния сектор за инвестиции във физическото възпитание и спорта и интеграция с висшето и с професионалното спортно образование (предлагат стипендии за изявени студенти спортисти,  осигуряват професионалното обучение и реализация на кадрите  и т.н);

· увеличаване ролята на местното самоуправление, чрез законодателни  мерки, целящи действителната самостоятелност на общински бюджети, за да се осигуряват финансово и организационно проектите и програмите за младежта и спорта;

· стъпаловидно да се увеличават бюджетните отчисления за спорта така, че  към 2015 г. да се постигне типичния за практиката на напредналите европейски страни размер (1 % от ВБП, като този процент не включва паричните отчисления за физическото възпитание и спорта в образователната система), за да се гарантира поемане от страна на държавата на изоставените в последните години на прехода, нейни финансови задължения за развитие на физическото възпитание и спорта;

· законови и други нормативни действия за да се гарантира развитие и поддръжка на училищната спортна база и привеждането й към европейските стандарти;

· да се ускори създаването на пълен публичен национален регистър на спортните обекти с изяснена форма на собственост и респективно права и задължения по стопанисването им (национални, общински, частни, смесени  и др.);

10. МЛАДЕЖКА ПОЛИТИКА

Младите са основният жизнен капитал за всяка нация, гаранцията за нейното успешно бъдеще. Стотици хиляди млади хора напуснаха България в годините на прехода. Това се дължеше на липсата на сигурност и условия за достоен живот, на невъзможността да осъществят мечтите си, да реализират своя потенциал и творческа енергия, причина бяха фалшът и лъжата в обществения и политически живот. Този процес може да бъде спрян, само ако превърнем страната си в привлекателно и уютно място за живеене, ако създадем условия, даващи възможност на всеки да планира дългосрочно живота си и да реализира свободно своите лични цели и възможности. Поради това политиката към младите хора е неразделна част от общите усилия за превръщането на България в нормална и просперираща европейска стана. Дългосрочната цел на СДС е формулирането и последователното провеждане на национална младежка политика, която да даде на младите хора равен старт за участие в икономическия и обществения живот чрез делегирането им на права и отговорности от страна на държавата и местната власт, на основата на активната подкрепа и партньорството.

СДС ще насърчи въвеждането и в България на успешния европейски модел на тясно сътрудничество между бизнеса и  училището или университета, като осигури възможността на всеки  да инвестира в способен ученик или студент, който след завършване на своето образование да приложи там придобитите знания и умения. По този начин се създават нови възможности за трудова заетост на младите хора.

Наркотиците, разпространението на СПИН и агресивното поведение се превръщат в едни от най-големите бичове на нашето време. Ето защо СДС е за строги и ефективни мерки срещу разпространението и употребата на наркотици, агресивното поведение и незачитането на българското законодателство. Борбата със СПИН трябва да включва комплекс от мерки, преди всичко чрез образователни кампании срещу неговото разпространение. Като основно средство за изграждане на здравословен  начин на живот и превенция срещу тези проблеми е ускореното развитие на ученическия, студентския спорт и спорта за всички.

СДС е за насърчаването, създаването и развитието на младежки структури на активно участие /НПО - сдружения, организации, групи и центрове/, в рамките на които младите хора да инициират и да поемат пряка отговорност за разработването и изпълнението на проекти /социални, културни и икономически/ и наред със семейството и училището да се превърнат в стълбове на социалното единство в общината или региона.

Политическото и гражданско образование на младите хора има за цел насърчаване на включването им в обществения живот като важен фактор за  повишаване доверието им в публичните институции.

Приоритет на младежката програма на СДС е съхраняването и развитието на българските културни традиции в контекста на европейските измерения и стимулирането създаването на нов европейски модел на младежка активност. За целта са необходими специални институционални грижи, чрез които да се поддържат образователни програми, младежки културни центрове и инициативи, които да поддържат и укрепват интереса и познанието за високата култура у младите хора – в противовес на псевдо-кутурни феномени като чалгата например.

СДС ще инициира възстановяването на Националния младежки съвет и неговото включване като равнопоставен член в структурите на Европейския младежки форум и като партньор на държавните институции в страната. Свободното сдружаване на младите хора е най-краткият път за постигане на общите им цели.

11. ОБРАЗОВАТЕЛНА, НАУЧНА И КУЛТУРНА ПОЛИТИКА

Училищното образование е най-малко променената система в България. Тя продължава да носи основните характеристики на една морално и исторически изчерпана концепция за целите и средствата на образованието, по силата на която приоритет има механичното натрупване на познания, а не формирането на умения, които помагат на човек да се ориентира и да взема адекватни решения в бързо променящия се глобален свят. Последствията от това вече са   публично достояние – загуба на собствените й достижения, изоставане на постиженията на българските ученици в основни образователни области, демотивация на ученици и учители, влошени обществени взаимоотношения в училище, липса на енергия за промяна. Ефектът предстои да бъде усетен, но вече е предвидим – затруднено навлизане на България във времето на "икономика на знанието", в която се произвеждат най-високите стойности  днес.

СДС вижда изхода във фундаментална промяна на българското образование, но не чрез незабавно прилагане на дълготрайна всеобхватна стратегия, която е предварително обречена на неуспех в една силно дестабилизирана система. Промяната е възможна като продължителен процес от последователно проведени и постигнати стъпки, базирани на решения, резултат на публичен дебат, които постепенно да изградят новата система от обществени отношения в училищното образование.

Тази последователност трябва да бъде свързана най-напред с ясното дефиниране на целта на образованието. За нас тя означава от училището да излизат млади хора, способни да активират знания и умения за успешно решаване на  житейските си и професионални цели. В училището те да са усвоили основите на свободата – да правят избор; способност да се самоорганизират,  да планират живота си; да са придобили способност да го постигат – да имат знания и умения за целта; да се самоусъвършенстват – учене през целия живот; да са с изграден морал – да различават доброто и злото, да поемат отговорност за себе си и за другите и да успяват в мултикултурна общност каквато е Европейския съюз.

СДС вижда пътя за постигане на това чрез съдържателни промени в организацията  на образователния процес и учебното съдържание, подчинени на интересите и целите на учениците, които да се постигат по различни пътища в учебни часове с високо качество.

В основите на организацията на образователния процес трябва да залегнат следните принципи:

· децентрализация - формиране на автономни и отговорни образователни структури, собственици на материалната база и финансирани по принципа "парите следват ученика";

· външно оценяване - създаване на независима структура – Национална агенция за оценяване със статут подобен на този на Сметната палата, провеждане на национални изпити при завършване на всеки образователен етап;

· конкурентност - съчетана със социална отговорност, държаща сметка за различните образователни условия и нужди както на поставените в неравностойно положение, така и на учениците с изявени способности;

· споделена отговорност - включване на семейството, местната общност и света на труда и неговите организации в активното управление на образователния процес.

Промените в учебното съдържание е необходимо да са свързани със изграждане на:

· комуникативни умения – разбиране, интерпретиране и създаване на устни и писмени изказвания и текстове, овладяване на поне два европейски езика и на съвременните информационни технологии;

· овладяване основите на числовите отношения в света и успешното им прилагане в собствената професионална практика – математическа компетентност.

· изграждане на устойчиви знания и умения за придобиване на природонаучна компетентност.

· личностни качества – учене през целия живот, решаване на проблеми, работа в групи, гражданска отговорност, живот в общности, управление на риска.

За СДС основния  източник на ресурси е в оптимизиране на механизмите за управление на предвидените в държавния бюджет средства, както и в постепенното нарастване на дела от БВП на средствата за образование, до достигане на европейските стандарти. Така ще се съчетаят принципите, които определят образованието като публично благо и публична услуга едновременно – ясно регламентиране финансовите отговорности на държавата   и на заинтересованите от резултата страни – самия ученик, на неговото семейство, работодателите, общността. Специален акцент трябва да се сложи на активното   взаимодействие със света на труда и неговите структури при организиране на професионалното образование. Програмно финансиране ще бъде разработено за училища за високи постижения и за ученици с изявени способности.

Като цяло решението на СДС на проблемите на училищното образование се ръководи от следните основни принципи:

· Централизация на целите, децентрализация на средствата.

· Конкурентност, съчетана със социална отговорност, солидарност и зачитане на различността.

· Обвързаност между качество, отговорност и финансиране.

Проблемите на развитието на науката и висшето образование в настоящия момент трябва  да се разглеждат основно в контекста на бъдещето  на България в ЕС. Очерталото се ниско средно ниво на науката и висшето образование у нас, независимо от признатите успехи на отделни учени, научни звена и престижа на някои университети, води до ниската им конкурентност в европейското образователно пространство. Пряк резултат от това ще бъде засилване на съществуващия и при сегашните условия отлив на качествени учени и студенти от родните висши училища и научни звена, което ще засили  негативните тенденции. Това е най-важният фактор при определяне основната цел на българската наука и висше образование в момента.

За СДС основна цел на политиката във висшето образование е повишаването на качеството на българската наука и висше образование до европейските стандарти. Основно средство за постигане на тази цел е прилагане на държавна политика, която да доведе до издигането на тяхната конкурентност.  Ние я свързваме главно със следните мерки:

· Засилване на вътрешната конкуренция между висшите училища.

· Създаване на независима система за мониторинг и оценка на постиженията на отделните висши училища.

· Постепенно сближаване дейността на научните институти и висшите училища с цел  повишаване подготовката на студентите.

·                Подобряване възможностите за повишаване квалификацията на преподавателите чрез стимулиране на международни контакти и чрез участие в международни форуми

·                Ефективно финансиране чрез:  

·              Преминаване от разходно-покривен принцип на бюджетиране към програмно     бюджетиране – обвързано с резултати и стратегия за подобряване на качеството;

· Възприемане на принципа, че науката е саморегулираща се система и че е недопустимо държавата да определя приоритетни научни направления във фундаменталните научни изследвания. Приоритетните направления в приложните изследвания се определят от пазарния интерес на финансиращите ги фирми и ведомства.

· Базирайки се на световната практика, че основния фактор за развитие на  икономиката на знанието са инвестициите на фирмите в  изследванията и създаването на нови продукти, СДС ще създаде стимули за бизнеса да инвестира в университети, изследователски центрове, технологични паркове и други;

· Създаване на поне още един конкурентен държавен фонд за проектно конкурсно (грантово)  финансиране;

· Осигуряване на достъп до висше образование посредством въвеждане на системата "парите следват студента" (ваучерна система).

· Създаване на съвременна нормативна база за хабилитация, основана на концепцията, че целта на научните изследвания е да влияят на развитието на науката.  Това изисква включване  като основно условие за хабилитация наличието на признати от международната научна общност научни постижения.

Образователната система трябва да се основава на знанието и продукта на фундаменталните и приложни научни постижения и само така  ще съдейства за напредъка в съвременния свят.

Успешното развитие на българската култура СДС вижда в ясното определяне  отговорностите на държавата, от една страна и на личностите, организациите и институциите, които я създават и разпространяват, от друга. Основните ангажименти на българската държава сега, според нас са:

· Гарантира опазването на културното наследство като го обвързва с възпитанието и самочувствието  на нацията.

· Подкрепя процеса на утвърждаване на българската идентичност в европейското пространство чрез активно представяне на традиционната и съвременна българска култура и изкуства.

· Създава нормативна база и механизми за свободно развитие на изкуствата.

Основни начини за постигането на този ангажимент виждаме в следните мерки:

· Бюджетни приоритети за Министерство на културата: паметниците на културата и музеите, националните културни институти, училищата по изкуствата.

· Националните културни институции да бъдат на директно финансиране от държавния бюджет,  като бюджетът им  се  обсъжда и защитава публично в Народното събрание.

· Приоритетен принцип във финансирането на културата да е програмното финансиране

· Законова регламентация на по-активна и самостоятелна регионална културна политика, включително прехвърляне на собственост и финанси и съответно намаляване управленските функции на Министерството на културата за сметка на координиращи функции.

Въвеждане на нови законови правила за съхраняване , стопанисване , рекламиране  и включване в образователния и туристическия  процес на националното ни културно наследство включително чрез създаване на информационна мрежа за българска и европейска култура

Държавните институции координирано да оказват подкрепа за организациите, които контролират спазването на авторските права.

· Нова правна рамка за спонсорска дейност при реализацията на  културни събития, които не са част от културните индустрии.

·  Учредяване на  Национален фонд за култура и медии, който финансира обществени програми   и проекти чрез отчисления на определен процент от данъка върху печалбата от всички хазартни дейности в страната. Данъчни облекчения за финансиране на проекти в областта на високата съвременна култура.

· Разработване на стратегия и програма за представяне на българската култура, която да обединява усилията на хората на изкуствата и българския бизнес за тази цел.

· Специална програма за стимулиране на аудио-визуалните медии и изкуство като най- масово въздействащи за съхраняване на българската идентичност.

В основата на своите идеите за развитието на българското образование, наука и култура  полагаме своето разбиране, че няма развитие и стабилност на обществото без усъвършенстване на основния му потенциал – човешката индивидуалност.

12. ПОЛИТИКА ПО ПРАВОСЪДИЕ  И ВЪТРЕШЕН РЕД

Независимата и силна съдебна власт е част от правовата държава. Точното и еднакво прилагане на законите и бързото възстановяване на справедливостта са нейна основна задача. Правосъдието следва да е еднакво за всички, достъпно и ефективно.

Конституцията от 1991 постави на изпитание правосъдието, въвеждайки триинстанционното производство, с което правосъдието стана недостъпно и неефективно, защото времето на процеса по съдопроизводството се удължи с пъти. С това се блокира цялата съдебна система и се даде възможност за безнаказано ограбване на гражданите и общественото имущество. Възможността на гражданите да получат защита чрез бързо и справедливо правосъдие им бе отнета.

Напредъкът на България  като член на НАТО и ЕС в областта на съдебната реформа е застрашително бавен,  поради което за българските граждани е очевидно, че задължителното за съществуването и функционирането на една демократична правова държава условие за върховенството на закона не е изпълнено. Постигнатите в тази област резултати са крайно неубедителни, а българските граждани  нямат никакво доверие в съдебната власт.

Несъмнено реформата в съдебната власт е най-трудна от всички реформи в обществото ни и СДС разбира това, съзнавайки, че най- трудно е да бъдеш съдник на човешкото поведение. Едновременно с това СДС съзнава, че съдебната власт е призвана да бъде пряк изразител на идеята за справедливост, стояща в основата  на всяка една човешка общност и че само независима и ефективна съдебна власт може да  осигури истинска пазарна икономика  и обществено благоденствие.

СДС счита, че най- важните условия за това са:

· Наличието на законови и институционални гаранции, осигуряващи независимостта на съдебната власт като гарант за върховенството на закона. За СДС е ясно, че това условие е изпълнимо само чрез приемането на нов основен закон, а не с поправки на Конституцията от 1991 г.

· СДС е за приемането на нова конституция, която следва да даде ясна концепция за съдебната власт, отговаряща на следните характеристики: независимост, ефективност, прозрачност, гъвкавост, високо качество на правораздаването.

СДС счита, че основен принцип на правосъдието в демократичната държава е съдебната власт да се осъществява само от съда и затова трябва да се въведе:

· Конституционно определяне, организационно и функционално, на съдилищата   като единствените органи, които осъществяват съдебната власт;

· Двуинстанционното производство за огромна част от делата;

· Нова конституционна  уредба на ВСС и изграждане на подходяща институционална рамка и структура, укрепващи капацитета на ВСС, включително и конституционен регламент относно това кой представлява ВСС пред органи и институции.

Новите конституционни правила имат за цел и цялостното реформиране правомощията на Прокуратурата. Затова с приемането на нова конституция  и ново законодателство трябва да се  изгради нова децентрализирана Прокуратура. Главният прокурор  трябва да е част от изпълнителната власт и заедно с нея да носи отговорността за борбата с престъпността. 

Конституционният принцип за разделението на властите изисква те да отговарят автономно за своята дейност, затова Законът за съдебната власт регламентира отчетността в съдебната система. Председателите на съответните  съдилища -  ВКС, ВАС - са задължени да внасят своите годишни доклади във ВСС. Взаимоотношенията между различните власти в държавата следва да бъдат развивани на най-високо равнище от и пред представителите на съответните органи. Годишният доклад, внасян в Народното събрание, следва да се разглежда като инструмент за установяване на взаимоотношения между основните институции в страната и като механизъм за демократична отчетност на ВСС вместо на председателите на съдилищата..

Работещата съдебната власт е призвана да решава ефективно и в разумни срокове спорове между отделните граждани, но също така и да бъде  независим арбитър между власт и индивид. За това са необходими:

· Постигане пълна съвместимост и съответствие на българското законодателство с Европейската конвенция зае защита правата на човека, което изисква цялостен преглед и  завършване измененията на старото законодателство. 

· Законови и процесуални гаранции за упражняване на индивидуалните права и свободи; Процесуалните закони следва да гарантират решаването на всички дела (граждански, търговски, административни и наказателни)  в разумни срокове и да отнемат възможностите за злоупотреба с процесуални права.

Условие за съществуването на независим и безпристрастен съд е обезпечаването на финансова и кадрова  независимост, което изисква:

· Конституционни гаранции за пълна финансова независимост на съдебната власт от изпълнителната.

· Ясни правила за подбор (система за подбор и последващо наблюдение, съобразно: квалификация, професионална и личностна надеждност, психическа устойчивост и мотивираност) и дисциплинарна отговорност на магистратите.

· Изграждането и поддържането на система за обучение и повишаване квалификацията на представителите на съдебната власт е задължително, предвид необходимостта от пълно познаване принципите и изискванията на Европейската конвенция по правата на човека и стандартите за тълкуването й.

· Създаване на независим инспекторат към ВСС за наблюдаване качеството на постановените актове от магистратите, като резултатите от това наблюдение да са обвързани с кариерното израстване на магистратите.

· Въвеждане правила за отстраняване на магистрати при наличието на конфликт на интереси и създаване на система за деклариране, наблюдаване и отстраняване конфликта на интереси.

Решително следва да бъде подобрена комуникацията между органите на съдебната власт и обществеността. В тази насока окончателно следва да се изгради единна информационна система за противодействие на престъпността, както и да се регламентира нормативно статута и дейността на  пресаташетата към различните звена на съдебната власт.

СДС и сигурността:

Секторът за сигурност е "най-скъпата" част от държавното управление и с минимален граждански контрол, прозрачност и отчетност. С инвестицията в сигурността целим да постигнем доверие на такова равнище на самосъзнание на всеки български гражданин, при което грижата за сигурността да се възприема като лична кауза за всеки, като защита на определена ценностна система.

СДС е за превръщане на сигурността на отделния човек в мерило за демократичност и благоденствие на обществото. Съвременното широко виждане за сигурността съчетава традиционните аспекти на сигурността като отбрана, поддържането на обществения ред, защита на личността и собствеността на гражданите.

Нашата политика за сигурност ще бъде борбата с ерозиращите държавността и личната сигурност рискове и заплахи и тяхното свеждане до поносими за обществото граници – уличната и организираната престъпност, намаляване на престъпленията, свързани с посегателствата върху личността и имуществото на гражданите. Ще гарантираме равен достъп на гражданите до правосъдие, сигурност и добър обществен ред. Гражданинът трябва да бъде защитен по всяко време, където и да се намира, както на територията на Република България, така и когато се намира в чужбина.

Необходимо е подобряване  взаимодействието между законодателната, изпълнителната, и съдебната власт и с органите на местното самоуправление и власт както и със структурите на гражданското общество. Прозрачност, публичност, укрепване на връзките с местните власти и засилен граждански контрол върху мерките за противодействие на престъпността и охрана на обществения ред.

Сигурността на България е част от сигурността на страните от НАТО и ЕС и се постига съвместно с тях. Тя ще се гарантира от държавата за гражданите с участието на гражданите. Сигурността не може да се постигне с пасивна политика - това изисква от нас активност, изпреварващи действия и превенция, основани на добри способности на сектора за сигурност.

С реформата на сектора за сигурност ние се стремим към постигането на четири важни цели.

· Първата цел е интеграцията между институциите и органите вътре в сектора за сигурност.

· Втората цел е постигането на интеграция на сектора за сигурност с останалите институции, органи и организации в държавата и обществото.

· Третата цел е постигането на интеграция вътре в отделните структури на сектора.

· Четвъртата цел е интеграцията на националния сектор за сигурност със сектора за сигурност в евроатлантическата общност.

Управлението на интегрирания сектор за сигурност изисква от нас да предприемем следните мерки:

· да изградим единна нормативна база, ясни стратегии за действие, гарантирана прозрачност и отчетност.

· да променим организацията и управлението на сектора за   сигурност чрез изграждане на единна система и адекватна  законова уредба на специалните служби за разузнаване и контраразузнаване и тези за обществен ред като част от  европейската разузнавателна общност в противодействието  срещу транснационалните заплахи за сигурността-тероризъм, организирана престъпност, наркотрафик, пране на пари.

· да регламентираме и разграничим службите за обществен ред и службите за сигурност и разузнаване чрез създаване на два нови закона: Закон за вътрешен ред и сигурност и Закон за  службите за сигурност и разузнаване.

· да приложим механизми и задължения за сътрудничество, взаимодействие и информационен обмен между всички предвидени в Конституцията и страната органи в сферата на  сигурността и опазване на обществения ред.

· да създадем национална ресурсно осигурена стратегия за  борба с тероризма и новите заплахи за сигурността

· да осъществим ускорена интеграция на националния сектор за сигурност в евроатлантическия сектор за сигурност и трансформиране на националната система на сигурност в   надеждна част от евроатлантическото пространство на сигурност.

Секторът за сигурност ще се координира от Съвет по сигурността към министър-председателя. Неговият нов статут и правомощия ще бъдат регламентирани със Закон за националната сигурност. Съветът за сигурност ще бъде централен орган в системата за сигурност, подпомаган от комисии към правителството, пряко координиращ специалните служби и взаимодействащ със сродни структури на НАТО и ЕС.

Към сега съществуващите механизми за контрол ще приложим следните изисквания, които да залегнат в един бъдещ Закон за националната сигурност:

· постигане на парламентарен контрол върху структурата и функциите на сектора за сигурност като Министерски съвет предоставя информация, включително и класифицирана, която  да  даде възможност на Народното събрание да взема адекватни решения за структурата и функциите на сектора за сигурност.

· парламентарните комисии в Народното събрание ще имат възможността да се запознават с всяка съществена инициатива на институциите в сектора за сигурност и да съставят доклад за   заключенията си , който да стане достояние на членовете на парламента

· осигурявяне прозрачност в сектора за сигурност като един от основните елементи в постигането на демократичния и  гражданския контрол.

Ще наложим превенцията като основна форма на дейност на органите на МВР. Подобряване на координацията с други правоохранителни органи за бързото разкриване, задържане и предаване на съдебните органи, на лицата извършители на организирани и криминални престъпления, като подобрим качеството на полицейското дознание.

Ще въведем ефективни механизми за противодействие на корупцията на основата на взаимодействието с други държавни органи и организации за ефективното им противодействие. Разработване на програми и организация на взаимодействие между МВР и органите на местната власт и самоуправление, за съвместни действия по ограничаване на криминалните престъпления в столицата, големите градове и другите населени места.

Необходимо е изграждането на единна информационна система на органите за поддържане на обществения ред и борбата с престъпността, интегриране с тази на правосъдието, осигуряваща проверка в реално време на всичко необходимо на полицая за разкриване на престъплението.

Сигурността ще бъде гарантирана само ако бъде привлечена обществеността в борбата с престъпността и нарушенията на обществения ред и се предприемат действия по ангажиране на охранителния състав от други организации, включително и частния сектор, в борбата с престъпността.

13. ВЪНШНА ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ

СДС се бори за връщане на България в голямата политика и разширяване на зоната на свобода , демокрация и сигурност около нашата страна.

 Европейският съюз е семейство на свободни народи, обединени от общи интелектуални, морални и религиозни ценности. Българските граждани ще дадат своя принос като равностойни партньори за формирането на общата европейска политика и за бъдещото развитие на Европейския съюз.

Европейската солидарност ще ни помогне да възродим България и всеки български гражданин да получи много по-големи възможности.

Развитието на контактите с българските общности в чужбина, поощряването на чуждестранните инвестиции и намирането на нови пазари за българската продукция е цел на нашата политика.

Осигуряването на енергийна независимост на страната, изграждането на регионалната инфраструктура в Югоизточна Европа и сътрудничеството в борбата  срещу престъпността чрез партньорство с международната общност и с нашите съседи ще защити  българските национални интереси.

СДС ще провежда активна културна дипломация за популяризирането на България в Европа и по света.

Активно ще подкрепяме Република Македония и други страни от Югоизточна Европа в подготовката им за членство в евроатлантическите структури.

Концепцията за национална сигурност от 1998 г. и Военната доктрина от 1999 (допълнена в 2002), които отразиха цивилизациония избор на България от 1997 г. са остарели и не отразяват членството ни в НАТО, ЕС, новите рискове за сигурността и новата роля на България в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Както в критичните години за България СДС даде визия и вяра, осигури воля и способности за справяне с кризите и реализиране на цивилизационния избор, промени не просто външнополитическата ориентация на България, а мястото и в света, така и сега, СДС търси партньорство за промяна и социален оптимизъм за завършване на прехода и достоен живот в нормална европейска държава за всеки българин.

Промяната е нужна, защото липсват закони за системата за сигурност, за специалните служби, за дипломатическата служба, за защита на населението и инфраструктурата, за извънредното положение, за доброволните формирования в системата за сигурност. В Конституцията има противоречия, непълноти и препращане към несъществуващи закони. Законът за отбраната и въоръжените сили и Законът за МВР, Законът за защита на класифицираната информация не гарантират ефективен граждански контрол и трансформиране на системата за сигурност в ефективна система в служба на гражданите. План 2015 за модернизация на армията е нереалиситичен, а подобен план за вътрешните работи, защита на населението и другите елементи от системата за сигурност не съществуват. Всичко това замества политиката за сигурност с лични интереси и лични амбиции, които в сферата на сигурността и правосъдието се заплащат скъпо от гражданите и чистия бизнес.

Сигурността, външната политика и доброто управление са неразривно свързани.

Стратегията на СДС в тези области включва:

· Активно участие във формиране на европейската политика и развитие на институциите на съюза;

· Активно подпомагане на процеса на разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани и Турция;

· Отстояване на нашите регионални приоритети - Балканите и Черноморския Басейн;

· Ефективно изпълнение на нашите ангажименти в НАТО и ЕС;

· Развитие на отношенията със САЩ и осигуряване  на безвизово пътуване на българските граждани

· Активно подпомагане на българските предприемачи –особено на малкия и среден бизнес в рамките на глобалната външнотърговска политика чрез осигуряване на  достъп до пазари, суровини и знание.

СДС ще работи за реален суверенитет и гарантирана сигурност на България в Евроатлантическата общност като същностно съдържание на цивилизационния избор на гражданите,за да се достигне в дългосрочен план до:

· Намаляване на енергийната зависимост от Русия и недопускане на нови зависимости, включително в сферата на сигурността;

· Стартиране на реални проекти за въздушен и морски суверенитет с национална система "Свой-чужд", съвместима с НАТО И ЕС като гаранция за сигурността на гражданите;

· Развитие на инфраструктура на съюзническото присъствие на НАТО и ЕС, разполагане на американски бази като гаранция за принадлежността ни към Евроатлантическата общност, а не като част от сива буферна зона между Изтока и Запада;

· Премахване още до края на 2006 г. на наборната служба и пълно професионализиране на всички елементи на системата за сигурност със създаване на съвместни експедиционни сили от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на държавната политика при бедствии и аварии съвместно със съседите и стратегически съюзници от НАТО и ЕС;

· Преглед на системата от специални служби и създаване на разузнавателна общност, регулирана със закон и под строг граждански контрол в рамките на изпълнителната власт;

· Развитие на модерна система за гражданска сигурност, гарантираща защита на населението и националното стопанство от всички възможни рискове при активно участие на гражданите и засилена регионална роля на България;

· Излизане от самоизолацията и изграждане и утвърждаване на мрежа от международни центрове на наша територия за развитие на приноса ни към сигурността, свободата и демокрацията в региона на Югоизточна Европа и Черноморието и гарантиране на влиянието ни в региона, особено в сферата на гражданската сигурност – защита на населението и критичната инфраструктура;

· Тансформиране на отбранителните изследвания и индустрия в съответствие с нуждите за трансформация на сектора за сигурност, интеграцията ни в НАТО и ЕС, ролята ни за стабилизиране и демократизация на Югоизточна Европа, Черноморието и Големия Близък Изток;

· Цялостно трансформиране на дипломатическата ни служба в интерес на гражданите и бизнеса.

· Премахване на връзките и зависимостите на служителите в дипломатическия корпус и системата за сигурност от структури на бившите специални служби на Варшавския договор, включително специално създадените икономически структури и формирана в периода на прехода организирана престъпност

СДС е за цялостен преглед на системата за сигурност на Република България след влизането в НАТО и ЕС, което ще организраме още в хода на предстоящата президентска кампания, така че следващия президентски мандат да стартира с ясна стратегия за сигурност, военна стратегия, стратегия за обществения ред и сигурност, стратегия за външната политика и за защита на населението и националното стопанство.

Такъв преглед ще се институционализира със закон и ще се провежда в началото на всеки мандат в подкрепа на трансформацията на системата за сигурност за изграждане на ефективен механизъм за формиране, провеждане, отчитане и коригиране на национална политика за сигурност.

Очакваните резултати от тези инициативи и действия на СДС ще бъдат:

· Реално чувство за сигурност за всеки гражданин по всяко време и на всяко място. Пълна интеграция на системата за сигурност в национален план и в евроатлантическата общност.

· Гарантирано нарастване на инвестициите като резултат от повишената сигурност, гарантиране увеличение на високотехнологичните работни места в резултат на модернизацията на сектора за сигурност, достъп до нови пазари и постигане на енергийна / ресурсна диверсификация за икономиката ни.

· Пълна професионализация и партийна неутралност на системата за сигурност. Ефективен граждански контрол над системата за сигурност и изключване на злоупотреба със сила и власт от силовите структури.

Необходимият финансов ресурс за тази  цялостна програма в системата на сигурност няма да надхвърля 5% от БВП, които ще се управляват прозрачно на програмен принцип с ежегодно измерване на постигнатите резултати за осигуряване на отчетност и отговорност за ефективно управление. Съгласуването на програмите в различните ведомства от системата за сигурност ще се извършва в Съвета по сигурността и ще се определят национални инфраструктурни проекти по сигурността с централно финансиране и активно привличане на средства от НАТО, ЕС и на двустранна основа от стратегически съюзници от евроатлантическата общност.

(Край)

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо