|
|
Калпавото правителство на НДСВ от самото си създаване и досега
непрекъснато се оплаква от лошо наследство, от "скелети в
гардероба", от заложени от предишното правителство мини, сред
които са и чиновниците от средния ешелон, чиито саботажи пречели
за реализацията на щедрите предизборни обещания на премиера.
Доколко сред тази категория служители не е играла "жълтата" метла
е друг въпрос. Но, дори да се приеме, че са запазени до един
всички заварени средни чиновници, несериозно е да се смята, че за
едно кадърно правителство те могат да са пречката да реализира
своите намерения.
В
живота ми се случи така, че в продължение на пет години, по силата
на политически промени и пробойни в административните пластове,
трябваше временно да изпълнявам функциите на висш държавен
чиновник с една дузина подчинени от средния ешелон. Наблюденията
ми върху манталитета на тези хора бяха непосредствени и достатъчно
продължителни за да си създам представа за тази "гилдия" и тъй
като вече съм извън играта, мога да коментирам някои интересни
явления в бюрократичните среди, разбира се, без да засягам личните
интереси на когото и да било.
За обществото чиновниците от средният ешелон не
представляват интерес, освен в случаите, когато на конкретен
гражданин се налага да контактува с тях за уреждането на свои
лични проблеми от административен характер. В резултат на тези
контакти сред гражданството не без основание се създава негативно
отношение към държавния чиновник, защото той е склонен да
злоупотребява със своята позиция на по-информиран по даден
административен проблем и на монополист, от когото зависи
парафирането и подпечатването на заветния за гражданина документ.
Това отношение на чиновника спрямо гражданите се явява един вид
компенсация за подчиненото му положение в йерархията.
Непосредствено и по-задълбочено отношение към чиновниците от
средния ешелон проявява само техният пряк началник, защото е
принуден да работи ежедневно с тях. За да постигне добри резултати
в съвместната им работа, той трябва да проявява сериозни усилия и
да разбира тяхната съсловна психика.
Манталитетът на средния чиновник се свежда до това той
постоянно да се пази отвсякъде и от всекиго. Този човек се стреми
да демонстрира лоялност не толкова към институцията в която служи,
колкото към своя началник, който, обикновено, е човек на властта.
И понеже властта в последните години стана твърде променливо
понятие, за средния чиновник е необходимо постоянно да се харесва
на този или на онзи временен висш началник.
Дълбоко в себе си, средният чиновник не го обича. Презира го, ако
не блести с по-високо с образование и квалификация, а е само един
парашутист. Завижда му, ако е по-образован от него, но не го
уважава заради качествата му, защото го възприема като политически
партизанин и злорадства, затова че началникът е временно на този
пост. Докато той - средният чиновник - е експерт и трябва
непременно да остане на служба до пенсия. Всъщност лоялността на
средния чиновник се свежда до такова поведение, което, преди
всичко, да не накърнява личните му интереси.
Средният чиновник не обича да говори за партии и политически
лидери. Той отбягва разговори с политическа тематика, защото не
знае кой стои срещу него, а от подобни теми "може да му изстине
мястото". Средният чиновник не обича да говори и за досиетата и
дори не му минава през ума да си извади документ за чисто минало,
защото не знае какъв заек може да изскочи от този трънлив храст.
Средният чиновник се стреми да работи колкото се може по-бавно и
да създава впечатление у началника си, че винаги е много зает.
Една работа, която може да се свърши за един час, чиновникът я
върши цял месец и ако никой не го контролира, може изобщо да не я
свърши.
Средният чиновник по принцип не обича командировките в страната с
изключение на тези, от които има лична полза. За сметка на това,
обаче, командировките в чужбина за него са истински празник, тъй
като от тях могат да се спестят доста парички, а нашенецът по
принцип и по неволя е пестелив.
Средният чиновник обича да хитрува, но е плашлив човек. Ако си
поиска рушвет, го прави с неудобство, защото знае, че външният за
неговата служба човек винаги може да се оплаче на шефа му. И
затова е доволен на дребни подаръчета.
Средният чиновник много обича коктейлите и почерпките. Той търси
всячески повод да бъде почерпен от колегите си и от външните
потребители на неговата услуга.
За
последното десетилетие при всяко овакантено място на средно
равнище, съответният висш партийно ангажиран чиновник назначава
известен брой "свои" хора в средния ешелон. Така на практика във
всяко наше ведомство вече има групи от средни чиновници от всяко
правителство, които си живеят задружно, водени от своите общи
интереси - тези на средния чиновник. Любопитно е да ги наблюдава
човек как при идването на поредния нов шеф злословят по адрес на
предишния, но сдържано, с мярка и без конкретни факти, защото
знаят, че след известно време ще трябва да повторят за кой ли път
това упражнение пред следващия началник. Пък и не могат да бъдат
сигурни дали някой от предишните шефове няма да се върне отново.
Така си живеят нашите чиновници от средния ешелон.
Хора, облечени скромно, пътуващи с градския транспорт, не добре
платени, но с известно достойнство, както всички служители на
държавната софра. Тези хора не са опасни за никое правителство,
защото нямат интерес да режат клона на който седят достатъчно
удобно. Те нямат амбиции да разрушават системата на която служат.
И само в своето подсъзнание се надяват, че някой ден ще дойде
големият държавник, който ще тури ред в държавата, ще ги накара да
станат по-дисциплинирани и по-отговорни, за да усещат по-голямо
удовлетворение от своя труд. И те пак ще му служат. |
