|
|
Тези
дни, "сърфирайки"
из интернет,
погледнах и в
правителствения сайт,
където
попаднах на
Редовният
доклад на Европейската комисия за 2002 за напредъка на България в
процеса на присъединяване
към Европейския съюз. В личен план
и
предвид на моята професионална подготовка и ориентация, най-вече
ме интересува Глава 17: Наука и изследвания, още
повече, че преди няколко години бях ръководител на едноименната
междуведомствена комисия, отговорна за изготвянето на позицията на
българската страна, както и за контрола по изпълнението на
заложените задачи в тази изключително важна област на човешката
дейност. Любопитно е за човек като мен, който е посветил
достатъчно много време за изготвянето на такива документи, да
погледне, макар отстрани и от дистанцията на времето, как тези
проблеми се решават в момента.
Преди
това ще си позволя да коментирам за пореден път некоректното
съчетание на едно място на думите наука и изследвания,
в което изследванията, като методичен подход,
подобен на окачествяванията, изпитванията
и оптимизациите, са неразделна част от
науката. Познавам манталитета на нашия администратор, за
който е разбираемо да не вниква в тези понятия, защото е далеч от
тях и, превеждайки ги буквално, ги повтаря до втръсване. Не бива
да се смята, че и европейският чиновник подхожда по друг и
по-различен начин. Той също така използва подхвърлените му
отнякъде понятия, не разсъждава върху тях и ги преповтаря в
множество документи. Винаги съм твърдял, че правилното и вярно
отразяващото реалните икономически потребности словосъчетание е
наука и технологии. Стремял съм се да го отстоявам,
макар и безуспешно, най-вече защото срещу мен са заставали мнозина
наши учени, за които науката завършва със създаването на известни
научни знания. Тези учени не ги интересува кой ще превърне тези
знания в реални технологии, необходими за обществото, още повече,
че част от създаваните знания не могат да бъдат доведени до
технологии и остават да "висят" в общественото пространство в
някои случаи съвсем самоцелно. Докато у нас продължаваме да се
въртим в омагьосания кръг на безпаричието и се чудим откъде и как
да увеличим българските целеви средства за създаването на
обществено полезни знания, науката и технологиите в Западна Европа
са издигнати отдавна в национални приоритети, също както в Северна
Америка, в Австралия илш в Япония, където те са част от тяхната
идеология. В този смисъл за тези страни е оправдано, наред с
останалата, да поддържат и слабоефективна, неприложна наука,
докато за нас, в нашето тежко икономическо състояние, това е скъпо
удоволствие.
Със
съжаление можем да констатираме, че първото изречение от доклада
на Европейската комисия към Глава 17 буквално съдържа следният
текст: "…
не е постигнат особен
напредък в тази област."
Очевидно тук дипломатичният тон е заменен с една безмилостно
конкретна и, трябва да признаем с известно неудобство, вярна
констатация. На уважаемия читател трябва да напомним, че Глава №
17 беше затворена преди няколко години, а някой би попитал: какво
от това?
По-нататък в доклада се казва: "…
липсва
ефикасен орган за формиране на политика за този сектор, продължава
да липсва и цялостна стратегия за научните изследвания и
технологичното развитие, а съответните законодателни мерки, сред
които и
Закон
за насърчаването на научните изследвания, както и
Закон
за високотехнологичните паркове и дейности, се бавят вече дълго
време."
За
човек "от кухнята" като мен, който е убеден, че проблемите в
нашето общество могат да бъдат решени ефективно и единствено
посредством целенасочено създавани у нас на пазарно реализирани
технологични знания, всяко изречение от горния текст има своя
съответен отговор. Винаги съм поддържал тезата, че на България,
подобно на редица държави в преход, е повече необходима
Държавна агенция за насърчаване на приложната наука и технологиите,
отколкото например създаденото от настоящето правителство
Министерство на спорта. Агенцията трябва да бъде създадена със
специален закон за насърчаване на науката и технологиите. Същият
закон трябва да регламентира подхода за създаването на ефективна
национална
стратегия за научни изследвания и технологично развитие.
В закона трябва да бъдат регламентирани механизмите за
насърчаването на българското знание - фундаменталната, приложната
наука и технологиите; да бъдат дефинирани основните структури,
създаващи наука и технологии и да бъдат регламентирани условията
за реализацията на нови интегрални структури от типа на паркове
за създаването на високоефективни технологии с участието на
висши училища, научни институти и представители на бизнеса с висок
иновативен потенциал.
И още по-нататък в доклада на Европейската комисия
четем: "Макар
науката да е посочена като един от приоритетите,
в приетата през септември 2001 Правителствена програма, почти не
се работи по изложените в нея конкретни цели и задачи. Тук се
включва и подобряването на сътрудничеството между науката,
образованието и икономиката. Необходимо е по-нататъшно увеличаване
на разходите на фирмите за изследователска и развойна дейност."
При идването на власт на сегашното правителство
съществуваше изградена отдавна и ефективно работеща структура -
дирекцията "Научно-приложни изследвания" в Министерство на
образованието и науката. В периода 1997-2001 тази дирекция проведе
редица конкурси по формулата: малко предприятие +
научно-технологичен екип = печеливш пазарен продукт с висок
иновативен потенциал. Тази формула беше успешна, първо защото беше
взаимствана от Европа, и второ, защото с български пари бяха
започнати и завършени успешно стотици проекти до равнището на
продукти за нашия и външния пазар. Държавата осигуряваше до 50% от
потребната сума за реализацията на всеки спечелил конкурса проект,
а останалите средства се осигуряваха от предприятието. В
ежегодните конкурси участваха стотици малки частни предприятия.
Тези, които печелеха в конкурсите, получаваха съответната
финансова подкрепа за реализацията на своите проекти, като
средствата се възстановяваха при строго определени условия,
регулирани от държавния фонд. На практика предприятията
финансираха научно-технологичните екипи, а те от своя страна
осигуряваха конкурентноспособността на произвеждания продукт.
Никое предприятие не сключваше дъщерен договор с
научно-технологичен екип фантом, защото конкурсите бяха така
организирани, че учените и технолозите трябваше да заработват с
чест своите пари, а не да чакат подаяния от държавата като
мизерните си заплати. В крайна сметка, след закриването на тази
дейност, никой от екипа на сегашните управляващи не даде някакво
смислено обяснение за това защо обученият в Европа персонал от
тази дирекция трябваше да бъде разпилян, тази дейност да бъде
закрита и днес в доклада на комисията да има подобни констатации,
от които трябва да се чувстваме неудобно.
Време е да бъде осъзната истината, че икономиката
може да се съживи осезаемо не само в резултат от навлизането на
чужди инвестиции, но и по пътя на стимулирането на българското
технологично знание, доколкото все още го има. Раздаваните от
сегашното правителство в социалното министерство нисколихвени
кредити на потребители, в чиито проекти отсъства достатъчен
иновативен потенциал, е недостатъчно полезно, както за
потребителите на заемите, защото потребителите трудно биха
гарантирали тяхната възвръщаемост, така и за икономиката като
цяло. Световният опит показва недвусмислено, че богати са тези
общества, в които най-рационално се използва сивото вещество на
нацията, а не нейната мускулна сила, която възпроизвежда само
бедност.
В крайна сметка в заключението на Еврокомисията
се казва, че:
"…превръщането
на научните изследвания и технологичното развитие в България в
ефективни и конкурентноспособни дейности на европейско
равнище
ще изисква повече усилия."
Впрочем колко деликатно ни подсказват от Европа какво трябва да
правим. Очевидно това правителство, оглавявано от човек, който е
"на Вие" със знанието, ще трябва да бъде сменено от друго, което,
да се надяваме, ще подходи с необходимата отговорност по въпроса,
но до 2007 остават само четири години. За кое по-скоро ще ни
стигнат? |
