ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА - РИМЕЙК‘2005

Вотът на доверие към правителството най-вероятно няма да мине. Жилави се оказаха дикметата в тригодишната гора от сортовете абрашки - церовска, шулевска, василевска и прочие видове, които сякаш в момента са унесени в своя зимен сън, но напролет ще избуят отново, за да бъдат изкоренени и захвърлени на политическото бунище през лятото. Ползата от цялата тази галиматия е тази, че се разбра кой кой е.

Баба Сийка се ласкае да мисли, че все още се намират хора, които се сещат, че някога е имало политическа формация, наричаща себе си БЗНС. И, понеже днес от тази формация нищо не зависи, не би било чудно ако се допусне госпожата да седне в представителния стол на председателя на Парламента.

На все още хубавата Надежда й позволиха да се включи в свалянето на вече експредседателя чичо Оги, но в следващия ход – не. Затова, след успешното сваляне тя като ущипана, заедно с неколцина свои по-именити съпартийци – експремиер и експрезидент, се завтече да обяснява как СДС нямало да участва в едно бъдещо правителство заедно с БСП. Сякаш искаше да ни каже: по-добре напред под крилото на кадет Рилски, отколкото пред дулото на шумкаря Пирински.

Малкият, но сплотен и видимо добре обигран отбор от играчи на “Новото време” и най-вече тандемното трио “Кошлуков, Севлиевски & Цеков” даде нагледен урок, достоен за учебниците по история - за парламентарна зигзагообразна игра и добре отигран пазарлък.

Полуобразованият дядо Симо, вживял се в ролята на многомигащият и нищонеказващ премиер, се изяви за сетен път като добър играч и хитрец, въпреки неговите публични заклинания в обратното. Подавляющата част от неговите подопечни от странното политическо образувание НДСВ по време на тютюнената одисея се държаха традиционно като наакани за сметка на неколцината лидери – Илчев, Вълчев, Ралчев, Близнаков, които отчаяно изпълняваха ролята на матросовци.

Традиционно Ахмед ага доказа, че е най-големият играч в милото ни отечество, защото отново е на път да си осигури половин милион бедни и неуки гласоподаватели, за които остава скромното задължение да садят, плевят, поливат, копаят, берат, сушат, нижат и се надяват, че всички ние ще им купуваме световно узаконената дрога тютюн. Този път Ахмед ага с поредния си лупинг се приземи на площадката на псевдовеличеството, но следващият път - никой не знае къде ще приключи поредният му лупинг.

Серьожката пък остана с пръст в устата. Вероятно защото всеки бяга от неговата непривлекателна и вече силно спаружена столетница, въпреки отчаяните напъни на неколцината румени свежари, представящи себе си за шамани на нацията. Очевидно е, че политическите играчи се страхуват да влизаме в Европа като се редим за сетен път на опашки за хляб и сирене.

Единствен бай Иван беше еднозначно последователен в своята позиция и, понеже все повече хора го разбират и подкрепят, плаши силно останалите играчи.

08-02-2005