13-09-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Доц. д-р инж. Николай Ангелов

13 септември 2005 13:10 

Господа социалисти!

 

Господа социалисти, днес участието ни в НАТО не е като преди време във Варшавския договор. Работата на нашия военен контингент в Ирак никак, ама никак, не е като онази, за която бащите ви изпратиха през 1968 в Прага наши войничета на два месеца служба. Дори родителите им не знаеха, че техните деца, които бяха изстреляли по няколко пълнителя до този момент, отиват да умиротворяват непослушните чехи. Впрочем, някои от вас не са били никога войници и не им е достатъчно ясна разликата между  новобранеца-заек и “старата пушка”.

Тогава, през 1968, никой не ги попита тези млади българи дали искат да "помагат" на чехите. Те бяха пратени и толкоз! Слава Богу, че се върнаха, защото по-рано, през зимата на 1945, един ваш вожд, на чиято мумия в последствие за десетилетия трябваше да се кланяме, инструктиран от зловещия баща на народите, прати по бойните полета на Югославия и Унгария цялата ни армия. От нея по домовете си не се върнаха 30 000 българи – повечето млади селянчета, които нито засяха, нито ожънаха нивите си. Нещо повече. Вашите хора им отнеха земята, животните, инвентара и създадоха по чужд образец колхози. По-късно дори паметника в чест на загиналите попиляха. Крайният резултат от това наше поредно и злощастно военно участие се вижда на всяка карта. Загубихме цялата си югозападна провинция, западните си покрайнини и излаза на Бяло море, заедно с големия остров.

Колкото до чехите, въпреки че на времето зорлем се опитвахме да ги вкараме в правия социалистически път, те, заедно с поляците и унгарците, кривнаха от него. Но сега вече от години са членки на Европейския съюз. А ние? Ние подсмърчаме отстрани, надявайки се че някой, включително и те, и балтийците, и словенците, и словаците, ще ни помогне да влезем някога в Европа.

Днес, господа социалисти, нашите войници отиват в Ирак доброволно, дори състезавайки се помежду си и най-вече за пари, а не заради оня дето клати гората, както това ставаше в миналото. Войниците ни в Ирак, господа социалисти, са професионални войници, а не новобранци. Вярно е, че част от парите, които те получават излизат от нашия джоб, но, нали Божем, се надяваме, че по този начин ще си върнем милиардите, които Ирак ни дължи. Освен това каузата, заради която участваме като миротворци в Ирак, господа социалисти, е благородна, а не завоевателска. И не на последно място, в Ирак сме в бойно съдружие с една от най-успешните и технологични нации в света, която може да бъде нашата сигурна ракета-носител за влизането ни в Европейския съюз, а не с полуродината на някои от вас, която в продължение на години се опитва да направи първи крачки в демокрацията и която единствено може да вкара някого в ОНД.

Нашите рейнджъри са на работа в Ирак, подобно на миньорите, които, влизайки ежедневно в дупките, правят това заради по-високите заплати, каквито другаде не биха могли да заработят. Миньорите не от любов към геологията, а също за тези пусти пари, рискуват ежедневно живота си. Те съвсем не са сигурни в това, че в някой злощастен ден няма да бъдат изнесени студени или въобще няма да може да бъдат извадени от техните работни места. Това е част от занаята и цената за по-високите приходи, господа социалисти.

Нашите рейнджъри са на работа в Ирак и другаде също както и нашите медици,  които работят за пари в някоя чужда държава, а не заради силната си любов към тамошното население. С тези трудни пари и миньорите, и медиците, и войниците се грижат за своите родители, опитват се да съграждат свои домове, да направят семейство, да отгледат деца... И същевременно да добиват руда, да изпълняват Хипократовата си клетва или да въдворяват мир.

Затова, господа социалисти, преди да вземете каквото и да било решение за оттеглянето на нашия военен контингент от Ирак, нещо което беше заложено като уловка за шарани във вашата левичарска предизборна програма, идете и директно попитайте войниците ни в Ирак дали те искат това. Пък, ако не повярвате на нашите войници или ако президентът Буш просто не ви е достатъчно симпатичен, попитайте възможния бъдещ президент, мургавия генерал от Залива, какво той мисли по въпроса. Белким от него купите акъл.

Желая ви успех, господа социалисти!

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо