09-12-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Доц. д-р инж. Николай Ангелов *

9 декември 2005 15:30 

Другарке Такева!

 

В началните класове на моето образование имах класна, която ходеше с навити и пристегнати с ластик под коленете чорапи. Тя много държеше да използваме обръщението “другарке”, вместо “другарко”, защото й звучало по-учтиво.

И така, другарке Такева, и аз, като Вас, съм учител, само че на по-големи деца, които, като се изучат, стават инженери. И аз, като Вас, съм синдикален бос. И аз, като Вас, искам да постигна по-висока държавна заплата за моите колеги, а покрай тях и за себе си. Но не само, защото нашите заплати са обидно ниски в сравнение с тези на комшиите от Румъния, Сърбия, Хърватска и дори Македония (да не говорим за Словения и Гърция), но и защото, и за мен, и за моите колеги, домашните сметки за консумираната електроенергия, вода, телефон, отопление, транспорт, данъци, както и разходите за децата и възрастните ни родители, стават все по-непосилни.

Само че ние поставяме нашите искания не на всяка цена и не по този, откровено социалистически начин - на калпак и по равно, както Вие се опитвате да го правите. Ние искаме да получаваме достойни и силно диференцирани заплати срещу обществена оценка за качеството на нашия труд. Затова моят синдикат е колективен член в Асоциацията на демократичните синдикати (АДС), другарке Такева, а не във вашия, ще го нарека без притеснение, казионен синдикат КНСБ, който присвои профсъюзното наследство от времето на “презрелия” социализъм и сега се перчи със своята представителност и най-вече с парите от наемите на многобройните си имоти. Хората от моя синдикат, с които напоследък проведох множество разговори, не подкрепят вашата поредна показна акция, защото смятат, че в работата на учителите има много трески за дялане.

Другарке Такева, не може да се искат по-високи държавни заплати за хора, много от които, успоредно на задължението си да преподават и възпитават децата в училище, дават частни уроци на практика на същите тези деца по математика, български или чужд език, физика, химия, биология, география и кой знае още по какво. При това по домовете си без да се плащат данъци. Не бих се учудил ако чуя, че вече и по физическо и по трудово се дават частни уроци. Между другото, преди години, когато, въпреки нежеланието ми, конюнктурата принуди и мен да изпратя сина си на частни уроци в дома на една учителка по математика, всеки път той се връщаше от урока, овунян на цигари и запръжки. От него разбрах, че учителката му провежда уроците, докато готви обяда за семейството си в кухнята, а цигарата й дими непрекъснато в пепелника на масата в хола, където ученикът се поти над поредната задача. Нашият син, слава Богу, преодоля приемния изпит за гимназията, но у всички нас у дома остана лошият спомен за нещо пошло и безвкусно.

Недопустимо е, другарке Такева, да се искат по-високи заплати за хора, които, в крайна сметка, подготвят учениците си по такъв начин, че в резултат на техния труд половината от оценките на входа на средното и висшето образование са слаби. При това, забележете, не става дума за успеха на всички ученици, защото извън бройката на кандидатите за средните и висшите училища остава и една немалобройна (около 40%) група деца с посредствени знания, които не кандидатстват, а търсят работа и, след като не успеят, тръгват с еднопосочни билети по чужбина. Към тях трябва да се прибави и бройката на неграмотните циганета и турчета, които зорлем завършват четвърти клас или въобще не стъпват в училище. Вярно е, че отговорността за това състояние в образованието не пада изцяло върху учителите, но, питам се, колцина от тях в наше време имат самочувствието на будители на нацията.

А в по-далечното минало не е било така. Общоизвестно е, че учителят и свещеникък са били духовните стълбове на нашето провинциално общество, като престижът и самочувствието им далеч не са се основавали само на финасовото им благосъстояние. На мнозина съм препоръчвал и на Вас, другарке Такева, ще препоръчам, да препрочетете главата Радини вълнения от романа “Под игото” на Вазов, за да си припомните, че ученичките на Рада Госпожина ежегодно полагат изпит пред градските първенци. Сред тях има и защитници на султана като Кириак Стефчов, както и противници на царщината като чорбаджи Мичо, но всички те са убедени, че на младите български девойчета им е нужно качествено българско образование. На практика видните градски люде от романа, участвайки в изпита на ученичките, в присъствието на тяхната учителка, оценяват и нейния труд, защото искат да се убедят, че не харчат нахалос парите на своите съграждани за нейната заплата.

И накрая, другарке Такева, искам да Ви обърна внимание върху факта, че Серëжа Димитриевич е твърде различен от своите предшественици-социалисти, добрали се през последните 16 години до властта. Той нито е играчът Андрей, нито рустикалния герой Жан. Днешният премиер се ласкае да бъде смятан за юпи, другарке Такева. Той се е родил в копринени пелени, живял е както у нас, така и в западната чужбина при висок стандарт. За него, въпреки произхода и московския му докторат, Лондонското сити е еталон за качество на обществено устройство. Затова не очаквайте, че премиерът лесно ще се съгласи на Вашите щения, защото него друга треска го тресе в момента. Става дума за членството ни в ЕС, а от това членство зависи съдбата на държавата, на правителството в частност, а и на премиера в личен план. Догодина стачкувайте, другарке Такева, заедно с останалите, които ще стачкуваме, ако не ни приемат, защото сега си гърмите патроните нахалос за някакви си 5 лева към заплатите на колегите учители, докато проблемите в образователната система остават.

8 декември 2005

- - - - - -

* Авторът е председател на Демократичната академична синдикална организация при Техническия университет – София. През декември 1996 членовете на АДС тръгнаха първи срещу правителството на Жан Виденов и техните усилия доведоха до успех, който, като по учебник, други осребриха.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо