Т |
ази легенда не е
народно творчество. Тя е плод на индивидуален творчески напън, който е
назорил вещия мениджър Теодора Халачева. Така да се каже, опит за
влизане с взлом в списъка от автори на спрения вестник. Но като всички
подобни творения, и това предимно витае из кулоарите и то предимно в
орална форма (народното творчество по начало
е неписмовно, разпространява се от уста на уста).
Ето три от фундаменталните твърдения, жалониращи коридорния епос: |
|
Журналистите непрекъснато вдигали стачки, когато
започвали уволнения като част от оздравителните мерки. |
О |
т редакцията бяха
уволнени десетина колеги, но стачки не е
имало.
Журналистите
изразяваха единствено недоумението си защо
именно
изпълнителната директорка
Теодора Халачева посочваше кой точно да бъде сред съкратените. Между
тях нямаше нито един от нейните фаворити
(не
повече от пет души),
които и помагаха в подготовка на тези списъци, защото тя не познаваше
работата на журналистите. Това може да го потвърди и бившия главен
редактор на изданието Атанас Свиленов, както и останалите заместник
главни редактори
по онова време, когато течаха т. нар. оздравителни мерки.
|
|
Журналистите
вдигали стачки, когато се затягала финансовата дисциплина. |
Н |
икой не е
протестирал, когато бяха орязани хонорарите и надбавките за трудов
стаж. Естествено, никой не е вдигал банкет по този повод.
Впрочем общата сума, спестявана с подобен тип икономии, се изяжда
напълно от заплатите на две-три полумъртви души с неясни функции от
периферията на редакционната чиновническа шапка.
|
|
Журналистите изцеждали изданието с командировки и
телефонни разговори. |
К |
омандировки от
журналистите не са ползвани, дори нямаше дежурна кола на разположение
на екипа, който правеше вестника и сме изпадали в конфузни положения
да отразяваме събития в София по БТА именно по тази причина. За сметка
на това г-жа Халачева винаги е имала кола на собствено разположение. |
В |
прочем това са
май
всички мерки от т. нар.
"оздравителна
програма".
Такова било наименованието на епоса. |