|
* * *
Зловещата комедия в
България отдавна е започнала и вече е почти към средата си (виж
“Бойко Борисов и хамама на обречените"
- част
първа и
втора).
Към касата на театрото със закъснение приближава недорасло, но
перспективно, недоучило, но отракано момченце с вакли черни очи.
То гледа втренчено и малко налудничаво. От едната ноздра на
момченцето тече един сопол. От другата – друг сопол.
Касиерката: Ти кво се въртиш тук бе,
сополанко.
Билет ли искаш.
Сополанко: Не се въртя, а въртя сделки.
И не
съм сополанко, а юпи.
Касиерката: Юпи ли? Тв’а па к’во е. Да не си
от ония, дето се друсат?
И дето бягат от
училище.
Сополанко: На мен не ми трябва училище.
Само
съм се учило и все едно, че две висши съм завършило.
Касиерка: Много важно, две висши. То и оня
там, доцент ли беше, какъв беше, и той завършил две висши, пък като го
погледнеш – черен като циганин.
Добре че дойде
царят. Царят е бял като бял човек, той ще оправи България и всички ни
ще направи бели хора. А ти или си купувай билет, или се махай
Сополанко: Добре де, ще си купя билет.
Ама
вместо пари ти предлагам сделка. От нея всички ще спечелим.
Касиерка: Айде бе, ще спечелим. Ти за един
билет не можеш пари да спечелиш, сделки ще ми предлагаш.
Сополанко: Мога да спечеля, мога.
Гледай сега.
(Вади от джоба
си хартишки) Ето това са едни брейди хартишки.
Исках да кажа, едни брейди книжа.
Сега ще заменя брейди хартишките с еврооблигации.
(Бързо
и ловко заменя едните хартишки с други. Касиерката го гледа
подозрително.)
Сополанко: Гледай сега какво ще направя с
тези хартишки, тоест с тези еврооблигации.
Касиерка: Я вземи, че си обърши с тях носа.
Сополанко (подсмърчайки): Няма да си
бърша с тях носа, а ще спечеля много пари.
Защото индексът
либор, тоест лихвите на лондонския междубанков пазар ще се задържат
над шест процента при дълга дюрация.
Касиерка: Кой е дюрация, бе келеш.
Аз ли съм
дюрация.
Сополанко:
Не, бе лелче. Не си дюрация. Просто ти редим един суап. Суапова
операция му викат на това.
Касиерка: Я стига ме баламосва, ами кажи ще
си взимаш ли билет...
Сополанко:
Ще си взема. Ама ти освен билет трябва да ми дадеш и пет лева. След
суапа ще ти ги върна двойно. Защото ще плащам по погасителната схема
на глобалните облигации, а не на брейди облигациите.
Касиерка: Добре, ето ти един билет, ето ти и
пет лева.
Касиерката протяга ръка
към сополанкото. Сополанкото
подава ръка, за да вземе билета и петте лева.
Изведнъж
касиерката го хваща за ухото, извива го и почва да взаимодейства с
бузите му, като при това му говори наставнически.
Касиерка (наставнически): Ще ти
извъртя аз на теб един суап.
На мен ще ми ги пробутваш тия,
тарикатче недорасло такова. На ти още един суап. На кого ще викаш ти
дюрация, бе смотаняк. Суапи ще ми върти. Хартишки ще ми пробутва. Ти
какво си въобразяваш бе. Че някой ще ти повярва на глупостите. Че
народът ще ти се хване на въдицата. Ама-ха. Ще правиш хората на идиоти
с разни евтини номера.
Ще ги баламосваш с разни
суапи и дюрации, да им прибираш парите. Я тръгвай на училище докато не
съм ти зашлевила още някой суап.
И си обърши
сополите.
Касиерката заключва касата и отива да предаде събраните
от публиката пари. Сополанкото подсмърча и си бърше сополите с ръка.
Край на първи акт
Втори акт
Сцена. Публика с хладилници. На сцената
се качва Милен Велчев. Той гледа втренчено и малко налудничаво. От
едната му ноздра нищо не тече.
От другата
– също.Публиката става на крака и бурно го аплодира.
Милен
Велчев: Както знаете, аз съм учил в Англия и
съм юпи.
Гласове
от публиката: Ама какво ли беше това юпи...
Ти пък не знаеш ли? Това са тия дето учат в Англия. Много са оправни.
Царят ги е намерил. Аааа, щом царят ги е намерил, значи са добри
момчета. Ще оправят България. Не са като оня там доцент ли беше какъв
беше.
Уж две висши образования завършил, пък черен като циганин. Друго си е
то да си юпи. Браво на царя.
Милен
Велчев: Предлагам ви една следка, от която
ще спечелим всички.
(Бурни
и продължителни ръкопляскания на публиката)
Милен
Велчев (като изважда хартишки): Ето
това са едни брейди хартишки.
Исках да кажа брейди книжа.
(Публиката шумоли одобрително.
Книжата също.)
Милен
Велчев: Сега ще заменя брейди хартишките,
тоеста книжата, с еврооблигации. (Бързо и
ловко заменя едните хартишки с други. Публиката се слисва ахва, смайва
се, трогва се, стене пъшка, въздиша и тръпне от възхищение.)
Милен
Велчев: Аз направих един суап.
И ние всички
печелим от него. Защото
лихвите на лондонския междубанков пазар остават на дълга дюрация. Така
сочи индексът
либор.
Всъщност ние печелим благодарение на това, че
либор
остава над шест процента достатъчно дълго време.
Част от
публиката
(скандира
възторжено):
Ли-бор! Ли–бор!
Ли-бор!
Друга
част от публиката
(скандира
възторжено):
Вел-чев! Вел-чев! Вел-чев!
Милен
Велчев: Освен това ще плащаме по
погасителната схема на глобалните облигации, а не на брейди
облигациите.
Публикатa:
Ураааааааааа! Ще пла-ща-ме!
Ще пла-ща-ме!
Мирослав Севлиевски: Обещахме, че тази
сделка ще ви напълни хладилниците.
А както знаете, ние,
царските хора си изпълняваме обещанията. Също като царя. Моля
публиката да си вземе хладилниците и да ги пренесе във фоайето за да
бъдат надлежно напълнени.
Публиката минава във
фоайето, за да си пълни хладилниците.
На сцената остава
Милен Велчев. Към него се приближава касиерката.
Касиерката
(като
му предава парите):
Да си ми жив, маминото.
Ма я, какъв си ми
хубав, какъв си ми вакъл. Еййй, какви очи имаш, като маслини. Ама къде
ги намира царят такива левенти. Ето, вземи, маминото, тия пари, прави
с тях сделки, че да ни оправиш и всички да забогатеем. Вземи ги, сине,
аз за теб съм ги събрала. Разни тарикатчета искаха да ме измамят и да
ги вземат, ама аз не им ги дадох. Те си мислят, че българският народ е
прост. Ама българският народ не е прост. Вземи парите, сине, и със
здраве ги харчи.
Милен
Велчев: Бъди спокойна,
лелче. Индексът
либор ще остане на дълга дюрация и ще натрупаме милиони.
А освен това
ще плащаме по погасителната схема на глобалните облигации, а не на
брейди облигациите.
Касиерката:
Ама как сладко ми хортуваш, милото ми момченце, как хубаво ги редиш
думите, как да не ти поверва човек...
Касиерката развълнувано
се втурва да целуне ръка на Милен Велчев.
Той притеснено си
отдръпва ръката и нежно избутва касиерката извън сцената. Точно в този
момент иззад кулисите се появява важна персона.
Милен
Велчев (радостно): О, йес, йес, йес.
Ваше
Височество, стана както го бяхме намислили.
Важната
персона (снизходително): Буенос
мочачо. Ама я остави това “Ваше Височество”.
Съвременни хора сме.
Викай ми направо “Кирчо“. Дай да преброим сега парите.
И нареди някой да измете, че е е пълно с боклуци тук.
Милен
Велчев: Видя ли колко лесно мина номера. Аз
мисля, че още веднъж може
да го извъртим.
Важната
персона: И веднъж, и дваж, само
Дъртия
по никакъв начин не го замесвай.
Щото благодарение на
него ни се отварят тези възможности.
Милен
Велчев: Моля ти се, бе Кире.
Въобще не се
безопокой. Разбирам я аз политиката. Дъртия по никакъв начин няма да
го замесваме.
Двамата си разделят
парите и си отиват. На
сцената излиза чистачка.
Тя вдига
няколко хартийки от пода, вижда, че на тях пише “еврооблигации“,
хвърля ги, премита и изхвърля всичко на боклука.
Край на втори акт
Трети
акт
Съпруг се връща от щастлив от театрото и мъкне
хладилник.
Съпруга:
Напълни ли го, скъпи ?
Cъпруг:
Напълних го, скъпа. Милен Велчев направи великата сделка на
хилядолетието и ни напълни хладилниците.
Съпруга:
Браво на Милен Велчев.
Браво на царя. Не ни
излъга, като каза, че ще постигне бързо и качествено повишение на
жизнения стандарт.
Съпруг:
Отваряй хладилника, че огладнях.
Митко, къде се моташ
цял ден, идиотче тъпо. Идвай да вечеряме.
Съпругата отваря хладилника. От него се изсипват купища
брейди книжа, еврооблигации, суапи и дюрации. В това време влиза
Митко. От едната му ноздра тече един сопол, от другат – друг.
Митко
(като бърка из хартишките): Какви са тия хартишки бе. Аааа ,
сетих
се.
Колегата Милен пак е
пробутал номера с еврооблигацийте.
Чудна работа. Аз
като реша да излъжа някого, ме бият, пък той като лъже, всички го
хвалят и пари му дават. Що така, бе тате. Това ли е демокрацията.
Затова ли скачахме по митингите.
Съпруг
(ядосано): Не, това не е никаква демокрация.
Дванайсет години все
ни лъжат. И най-много лъже тоя, дето уж е доцент и има две висши, пък
е черен като циганин.
Съпруга:
Той, той, Иван Костов е виновен.
Той окраде България
и затова сега вместо с ядене хладилниците ни са пълни с хартишки.
Митко: И
бате Слави Трифонов така каза.
Много е лош тоя
Костов.
Съпруг:
Лелеееее, ние както се разприказвахме ще изпуснем шоуто на Слави
Трифонов.
Бързо пускай телевизора. Така и така само хляб ядем,
ами поне да погледаме как Слави Трифонов ще напсува лошия Костов.
Край на акта, край на суапите, край на дюрацията
|
