|
Очертават се две дати за влизането ни в Европа.
Едната
е приблизителна – някъде през 2007 година.
Другата е точна – няма да влезем никога.
България никога няма да влезе в общността на свободните,
демократични, благоденстващи, силни, самоуверени и развити
държави. Защото тези държави споделят ценности, осмислени и
утвърдени през вековете. Ценности, които мнозиноството българи
отхвърлят.
Една
от тези ценности е свободата.
Въпреки напористия бабаитлък на народните и кръчмарските песни,
въпреки обвеяния с легендарна мътилка свещен завет от читанките,
въпреки вдъхновеното блъскане на духовата музика при празнуването
на Ботев и Левски, въпреки тържественото изброяване на падналите
за свободата, повечето българи ненавиждат, мразят и се страхуват
от свободата.
Не е
толкова важно това, че приказките за евтината луканка и ракия през
тошово време са най-вече недодялани образци на простонародното
творчество или пък ченгесарски разработки.
Важното е, че евтината луканка и ракия
(да
не пренебрегваме салатките и клюките през работно време),
заемат в ценностна система на средния българин такова всеобхватно
място, че заради тях той драговолно би се лишил от всякакви там
свободи, права на човеци и натрапени от Запада демокрации.
Защото
ако в България има нещо по-мразено и по-ненавиждано от свободата,
то това несъмнено са Костов и демокрацията.
От
1332 години съществуване на българската държава истински
демократични и свободни са били само последните 13 години. И точно
тези 13 години са най- хулените, оплюваните и проклетисваните в
цялата ни история. Хората сякаш искат да ги изскубят от
историческото си битие и да ги изхвърлят като ненужна плевел от
своята обилно наторена с комунистически, монархически, султански и
еднолични режими, а също и с най-различни видове робства
историческа нива.
И
понеже се свенят да признаят открито пред европейците и чужденците
(а
и пред себе си),
че обичат робството и тиранията, обясняват, че са ги сполетели
някакви неправилни видове свобода и демокрация, като се
подразбира, че от правилните видове свобода и демокрация
произтичат незабавно и несимволично такива величави ценности като
евтината луканка и евтината ракия
(да не
забравяме салатката и клюките през работно време).
Свободата, демокрацията, правата на човека, разделението на
властите, многопартийната система, изборите – това са все
цивилизационни придобивки на свободните хора и граждани, които
искат да работят, да произвеждат, да живеят достойно и да се
оправят сами.
Те са
съвсем ненужни на робите, крепостните селяни, мужиците и
лумпените, които чакат друг да ги оправи – независимо дали той е
партиен секретар, пожарникар или цар.
Точно
тези средновековни, робски и мужишки настроения на лумпенизираното
от комунизма българско население използва Симеон да се добере до
властта, като обеща да оправи България за 800 дни и да раздаде
незабавно и несимволично високи заплати,
справедливост, благоденствие и нисколихвени кредити.
И само
на подобни настроения може да разчита, за да удържи властта си.
Резултатът е причудливата смеска от царски комунизъм, при която
мнозинството верва на царя, а издига паметници на Тошо. При която
след обещанията за почтеност във всичко, основно влияние навсякъде
и във всичко придобиват най- отблъскващите доносници и служители
на Държавна сигурност. При която бившите комунисти са не само
коалиционни партньори на царя, но и с неговата мълчалива
благословия се настаняват удобно във всички административни ниши в
очакване да вземат официално властта.
Невям
ще излезнат верни слуховете, че Симеон е станал премиер не без
помощта на тайните служби и парите на бившите комунисти, на коите
сега се издължава.
Но
дори да няма такава завера, управлението на Симеон пак не е това,
което е, а нещо, което наподобява онова, които би трябвало да бъде
съвсем друго, а не това, което щеше да бъде, ако не беше каквото
не трябваше да е.
И това
нещо съвсем не е краят на прехода от тоталитаризъм към демокрация,
а начало на прехода от демокрация към някакъв вид олигархично
управление.
А
всичките му европейски закони, прекопирани от цивилизования свят,
всичките му приватизации, направени уж по правилата на
лондонските тържища, всичките икономически обещания и програми са
само жълта слама, напъхана в демократическо чучело, чиито
наподобяващи живот движения са всъщност безотрадно поклащане на
разлюлени от вятъра вехти парцали и което всеки миг може да бъде
изтърбушено и разнищено от същите ония гарги, които би трябвало да
плаши.
Защото
рече ли царят
(или
пък някой друг демагог),
че Бойко Борисов трябва да оглави не само вътрешното министерство,
но също съда и прокуратурата, за да не се пречкат те в героичната
му борба с престъпността, то мнозинството българи, което и без
това недоумява поради каква невнятна причина прокурорите и съдиите
не се назначават лично от Симеон, тутакси ще се съгласи.
И рече
ли царят
(или
пък някой друг лъжльо),
че не друго, а партиите му пречат да извърши успешна приватизация,
за да отрупа народа незабавно и несимволично с невиждани благини,
то мнозинството поданици, наречено народ, веднага ще се съгласи
всички партии да бъдат тутакси забранени.
И рече
ли царят
(или
пък някой друг хитрец),
че хаосът, към който върви държавата под негово управление, може
да бъде избегнат единствено с въвеждането на извънредно положение,
то народонаселението пак би го подкрепило.
И ако
рече царят
(или
пък някой друг психар),
че за да има ред в държавата, всички съмнителни граждани трябва да
се подслушват, то масите
безусловно ще го подкрепят.
И рече
ли царят
(или
пък някой друг маниак),
че в името на незабавното и несимволично щастие няколко хиляди
лоши хора трябва да бъдат пратени в концлагери, то лумпенизираното
мнозинство пак ще се съгласи.
Поданиците биха откликнали на подобни кобургготически и вождистки
нововъведения с баране на ушите, плюене на семки и чесане по
врата, като последното, изразявайки все пак размисъл и отношения
към околните събития, би представлявало най-силната проява на
гражданска доблест и мъжество.
Защато
за поданиците връзката между свободата, демокрацията
и благополучието е толкова тайнствена, измислена и невъзможна,
колкото е за повечето хора връзката между квантовата механика и
ултравълновите печки.
На
такива хора връзките се проясняват и в главата им просветва
единствено и само след си я кюснат в някоя национална катастрофа.
А по
нашите краища националните катаспрофи обикновено следват поредното
суспендиране на конституцията от страна на кобургготските
владетели.
Засега
жълтото величеството и принадената му партия не стигат чак дотам и
си позволяват само тихомълком да я заобикалят, като нарушават под
благовидни предлози демократичните правила и закони или пък като
посягат на човешките права.
А ако
и в бъдеще, въпреки Кобурггота, България се размине с някоя
националната катастрофа, ако не попадне под ботуша на някой
диктатор, и ако не се върне към ужаса на концлагерите, то това
няма да е заради свободолюбието и човеколюбието на гражданите,
няма да е заради споделени демократични и християнски ценности,
нито пък ще е заради предавани от поколение на поколение културни
и цивилизационни натрупвания.
Ще
бъде заради европейската покана, която кара народа и неговия
началник да се придържат към външните условности и да имитират
европейщина, като по този начин осигуряват на България не пътна
карта, а подправено тескере и фалшив пропуск за цивилизования
свят.
Което
означаваова, че след 20-30 години страната ни може наистина да
стане част от европейската общност, притулена нейде зад Гърция или
Португалия
За да
утихнат най-после страстите български, да се сбъдне най-после
лелеяната от векове българска мечта, да се осъществи най-сетне
извечният идеал на средния българин – да му е дал някойси
достатъчно пари, че да приседне на теферич пред пустата му ракия и
салатка, да посегне към възлюблената си луканка и в сладостна
отмала да се отдаде на махленски одумки и канцеларски клюки.
|
