|
|
Така безобично
красива
за всеки, който се осмели да докосне съдбата й
Падат буците пръст, сама се обръща нивата
и се гушат среднощните кучета уморено в краката й
Така безутешно сива,
че се пита понякога за какво ли са сетивата й
Все нещо има в излишък, все нещо не й достига
и се обръщат тайно в копита едно по едно ходилата й
После си търсят подкови както се търси щастие
После си гледа оковите както се гледат звезди
Идва цялата одрана от храсталаци и
става отново красива както си беше преди. |
