|
|
Видя, че беше
много далече
Това бе всичко, което видя
Преди да излезе се преоблече
и наскуба китка цветя
Видя, че вътрешността й е мътна
Това бе всичко, което видя
Няколко пъти се спъна на пътя
и няколко пъти се спря
Дали я видя почти разсъблечена
или така му се привидя
Случва се понякога в особени вечери
А понякога дори през деня
Видя, че по краищата беше червена
това бе всичко, което видя
И беше толкова необикновена, че
сякаш за пръв път я видя
Видя я някакси озарена
от нещо, което не бе светлина
Но стана толкова мигновено, че
сякаш не я видя
Помни само, че хвърли цветята и
дълго без дъх стоя
Както стои на площада статуята
с увехналите цветя
После се върна и се съблече
Беше забравил, че я видя
Пък и тя беше така далече, че
вече не беше тя
|
