|
Поколеба се пред
пръста насочен
Не знаеше каква е
вината му
Как да поема
храната – с вилица или с лочене
Има ли друга
възможност, или е само една
Сложно ли е, или е
просто
Да го почувства
ли, да го премисли ли
Къде беше
дръжката, къде острието на ножа
Сам ли си направи
така, или му беше орисано
После видя и
отблясъка в дъното на тепсията
Дали да бръкне с
ръка или да продължи да се вглежда
Има ли още
остатъци след толкова много миене,
след толкова много
помия, избистряне и прецеждане
Поколеба се... Но
пръста продължава да сочи
Може да го отреже,
може да го промуши
Да измърмори
някакви думи, примерно “ Не беше нарочно.
Няма да правя
така, вече ще бъда послушен... “
Или пък “ Такава
ми е била орисията
Всеки си има
съдба, само мойта е чужда.
С кръста, или пък
с камъка, който превива шията”
И “Благодаря за
посоката, но просто нямаше нужда “ |
