|
|
Приятно нещо е да има човек топла
соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да
легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и
една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм;
лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като
готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във
виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските
депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като
тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи,
- пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите
така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ,
прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако
ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали
Марка.
...
А ти, българин и патриотин, гледаш
на сичкото това с особено недоверие и думаш: "Суета сует и
всяческая суета." Светът е кръчма, а ти тряба да плачеш със смях,
да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския
полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са
грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на
гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима
милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали,
мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква
революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти те не мъчи,
парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти
оставили в наследство цели томове списания на български език.
Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана,
покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под
портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а
във ферманът волята на негово императорско величество, небесният
представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания
и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб,
малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е,
щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат
да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми
царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на
моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна кочина."
...
Топлата соба, изпросеният хляб,
харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова
поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде
равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията,
политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред
вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата
и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да
се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея:
"Гледайте, очи, ненагледайте се!"
...
|
