ОЩЕ

22-10-2002

22 октомври 2002, 14:254

Аз трябва да бъда добър човек

А

з съм Българче. При това, обикновено. Ама от тия, най-обикновените, обърканите и озлобените. Или поне така си мисля. И честно да си призная, не се харесвам. Когато ме питат, казвам, че съм на 25, защото мисля, че ми липсват първите 7. А те, първите, май са повече. И не защото някой не се е постарал да ми ги даде, а защото вече не вършат работа.

Т

а, както казах, аз съм Българче, и живея в България с още куп Българи. Или поне аз така мисля. Напоследък започнах да се съмнявам. Има-няма, година и половина. Горе долу по това време започна и да ме боли. Ей тука, точно под ябълката. Заседна ми нещо и боли. Боли като гледам новините, боли като слушам радио, боли като чета някой столичен всекидневник. Боли, защото се оказа, че Българинът не разбира български. На принципа “никой не може да ти даде толкова, колкото аз мога да ти обещая”, му изсипаха тонове с голи думи, на които не би повярвал третокласник. По безпрецедентен начин. Българинът не го разбра. Всички други го разбраха и станахме за смях. Но това не е важно. Важното е, че инатът и овчедушето, нежеланието на хората да проявят здрав разум и слабото познаване на езика ни, доведе...

К

акво доведе? Ей тука много се обърквам с определението. Нямам идея що за хора ни управляват и накъде ни водят. Или по-скоро накъде отиват те самите, защото Българинът отива в друга посока, недоволен от избора си. Така е! Три пъти мери, един път гласувай.

Н

о стига за стадото. Бях започнал да говоря за себе си. Аз съм Българче. При това, обикновено. И не харесвам начина, по който живея. Не харесвам, че всички плачат, а никой не запретва ръкави, не харесвам непрекъснатото хленчене и криенето по ъглите, не харесвам McDonalds и Pepsi Cola. И себе си не харесвам. Душата ми не е хармония, Сократе. За това ще се променя. Малко по малко. За да стана друг човек. Може би по-добър. И не заради Аспарух и Златния век, и не заради който и да е било друг.

 заради себе си. Заради начина, по който искам да живея аз, заради начина, по който искам да живеят и децата ми. Заради начина, по който искам да изглежда страната ми, моята България, не другата. Заради всичко това аз трябва да съм добър човек.

 ако някой го интересува дали аз самият съм запретнал ръкави, ще му кажа:

Да! Аз написах тези 400 думи. А ти какво направи?