ОЩЕ

28-08-2002

27 август 20024 За ползата от някои стари вестници

одчертавам - някои. Не всички.

нтересна статия прочетох в броя на "Демокрация" от 19 юни. Няма я в сайта на вестника. Не я търсете нито на 18, нито на 19, нито на 20 юни. Намерих я в печатното издание. И съжалих, че не ми е попаднала по-рано.

 "Още" изписахме сума страници за тоя, дето духа. Човекът си го е казал просто, точно и ясно още преди повече от два месеца! Аз например написах "Истерията на гръбначните мозъци" и "Истерията продължава". Писа и инж. Сава Дончев от Плевен по същия въпрос. Писах с уговорки, тъй като нямам достъп до конкретни факти. И при мен се получаваше някакси така:

"Не е трудно да се прецени, че едва ли едно такова съоръжение, което трябва да прелети неколкостотин километра, може да тежи кой знае колко. Няма да се рентира. Да речем, тежи 5 тона. От тях поне 1 тон е ламарина. В останалото количество трябва да преобладава горивото. Зарядът едва ли е повече от 500 кг, значи горивото е към 3-4 тона..."

 вижте какво пише в "Демокрация" още тогава:

редизвиканата от БСП истерия около унищожаването на оперативно–тактическите комплекси СС–23 отново се оказа буря в чаша вода. Създаде се паника, която няма никаква реална почва, а понеже темата е доста сложна, хората не я разбират. Не са и длъжни, но пък тези, които разбират, не си направиха труда да обяснят. И БСП използва тази липса на информация, за да превърне унищожаването на тези ракети в доста драматичен епизод от своята кампания за местните избори. Използвано беше цяло ветрило от инсинуации, лъжи (областният лидер на бившите комунисти в Стара Загора заяви в местна телевизия, че Унгария е получила 1 млрд. долара, за да унищожи своите СС–23, а истината е, че там никога не е имало подобни ракети), хипертрофирано представяне на възможни екологически последици (данните за което се черпят както обикновено от жълтата преса), слухове. В цялата тази амалгама беше пренебрегнато само едно нещо – истинските факти. Какви са фактите ?

ългария разполага с 16 оперативно-тактически ракети СС–23, 36 тактически ракети Скъд и 28 тактически ракети Фрог–7. Първия тип ракети са с твърдо гориво, което ще бъде изгорено, а понеже основната му съставка е амониев перхлорид, то остатъчните при изгарянето му съставки няма да са повече токсични от изгарянето на същото количество бездимен барут например. Горивото на ракетите Скъд–А представлява керосин с оксидатори нитроацид и нитроген диоксид. Горивото на ракетите Скъд–B е диметилхидразин и е доста по–мощно, но и по–токсично от първото. И двата вида гориво ще бъдат неутрализирани в Румъния поради две причини. Първо, американската страна иска да се увери в действителното унищожаване на това гориво, и второ, в България няма необходимите инсталации за тази дезактивация. Бойните глави на СС–23 тежат 450 кг и представляват касетъчни заряди, на Скъд са 960 кг, а на Фрог–7 – също 450 кг. Тези заряди ще бъдат постепенно изгорени, а не взривявани и това прави всякакви опасения в тази посока безпочвени. Дори и като обща сума тези заряди имат относително малка мощност, затова всякакви опасения за сеизмични последици могат да предизвикат единствено усмивка.

олкото до спряганата сума от 54 млн. долара, която според функционерите на БСП била за екощети, трябва да се каже, че става дума за 7 млн. и те са за самата операция по унищожаването. Ракетите СС–23 се намират в базата Телиш, близо до Плевен, а Скъд са в Кабиле, Ямболско, и самата операция по транспортирането и цялостна утилизация струва тази сума, а не имагинерните екологични щети. Преди две години Словакия също унищожи своите 8 ракети СС–23 и получи 400 000 долара, нямаше такава истерия като сега и никога не се появиха данни за екологична катастрофа, с каквато спекулират от БСП.

ероятно много хора си задават въпроса защо САЩ така са се ангажирали с този проблем. Повярвайте ми, всичко това има много сериозни и прагматични измерения. След 11 септември стремежът на режими и терористични групировки, които се опитват да се сдобият с оръжия за масово поразяване и носители за тях, каквито са притежаваните от България ракети например, се превърна в основен проблем пред свободния свят. От тази гледна точка САЩ не могат да си позволят сравнително нова технология, особено системата за насочване и управление на СС–23, да попадне в държави като Северна Корея, Либия, Иран, Ирак, Судан или Сирия разглеждани от САЩ като източници на терористични заплахи. Първата например е започнала цялата си ракетна програма на базата на модифицирани версии на Скъд, а Сирия прави опити от 1988 г. да се сдобие със СС-23. На всички трябва да е ясно, че почтеното изпълнение на задължението на България по унищожаването на тези ракетни системи ще бъде най–доброто доказателство, че страната ни участва ефективно в борбата със световната терористична мрежа. Освен това трябва да се напомни, че от две години и половина има сериозно американско предложение унищожаването на тези ракетни комплекси да бъде компенсирано с даването на страната ни на американски реактивни системи за залпов огън MLRS, които са подобни на руската система “Смерч”. MLRS не е оръжие за граждански терор , каквито са СС–23, Скъд и Фрог–7 , които поради своята неточност и голямо кръгово вероятно отклонение са годни само за поразяване на широкоплощни граждански цели, а е предназначена единствено за поразяване на жива сила и бойна техника. Системите MLRS имат наистина възпираща сила за разлика от ракетите, които сега притежаваме.