|
Малко преди да се чуе, че Първанов ще
награждава Желев**
с орден "Стара планина", Ивайло Крайчовски (басист на ФСБ
и "Стари муцуни") развиваше тезата, че трудно забелязваме
онези хора около нас, които са истински, с доказано трайна
ценност, национални институции. А трябва да ги почитаме,
за да не загубим мярата за нещата.
Желев е очевидно национална институция, но
не за него идеше реч в пледоарията на Крайчовски оня
четвъртък, по време на седмичната блус-вечер във "Фенс".
Ставаше дума за Камен Кацата.
Камен Кацата е значима национална
институция,
и то - много преди някой изобщо да беше
чувал за Желю Желев. За Кацата започна да се говори в края
на 70-те години, започнахме да го виждаме, макар и рядко,
през 80-те. Беше - ни повече, ни по-малко - богът на
българския блус. (Забел.: Който си мисли, че като става
дума за блус, иде реч за "бавни парчета", да напусне тази
статия веднага и да отива да чете "Нов фолк", "Жълт шок"
или каквото там четат такива хора).
Никога не е било ясно, как така
от прахоляка на мърлявия комунизъм
поникна, в лицето на Кацата, автентичен блус-мен.
 |
 |
Неговите
колеги - Васко Кръпката, ВВ King...
Снимка на националната институция, наречена
Кацата, Гугълът не показва.
Няма. И в
склада няма... |
| |
(Малко по-късно тази мистерия се повтори с
Васко Кръпката). Как така
стана, че този човек не се занимаваше само с бистрене на
футбол, слушане на сръбско и пиене на бира по тенекиите,
както правеха останалите? Кацата пее, музицира и вижда
света като негър от Чикаго. Все едно е започвал като
вокалист най-малкото при
B. B. King.
И до днес не знам, какво работи или е
работил този човек. Носеха се слухове, че е нещо техник
или инкасатор. Това, което знам е, че днес е очевидно на
финалната права пред пенсионната възраст, но по всичко се
различава от своето поколение. Трудно вижда, още по-трудно
ходи, но никой никога не го е чувал да се оплаква, да
хленчи или да смърди, както правят останалите, на тема
заплати, пенсии и лекарства. А едва ли от цял живот
блусарстване из София е натрупал портфейл инвестиции, на
които сега да се обляга...
Винаги е щастлив,
леко ироничната усмивка почти никога не
слиза от лицето му. Елегантността на неговия дух и
изтънченото възпитание, непресторената любезност към
всички, са още едно необяснимо чудо на фона на
комунистическата и след-комунистическата простащина.
Кацата е живо доказателството за това, че
свободата и цивилизацията могат да съществуват за всеки -
въпрос на личен избор напреки, а не поради
обстоятелствата. Никога не се предаде, не се отказа и,
убеден съм, с любезна усмивка би отклонил всякакви
предложения в подобна посока. Гледайки Кацата, ние виждаме
точно онзи стандарт на човешко същество, който трябва да
бъде даван на децата като пример - или, както е по
терминологията на евро-английския, бенч-марк.
Да го погледнем, наистина. Подпрял на носа
си неизменните черни очила - дизайн около 1956, нахлупил,
с уклон ляво на борд, черното кожено таке, Кацата подпира
някой стак (за непрофесионалистите - голям говорител
отстрани на сцената) и чака своя ред за сцената. Изцяло е
погълнат от ставащото там, но непременно ще ти обърне
цялото си внимание, ако го заговориш.
Идва и неговият ред ("И сега! Вашата
любима!! Каца!!!"). С усилие се качва на сцената, хваща
микрофона, вдига главата към прожекторите, размахва пръст
във въздуха и отваря гласището. Пот започва да се стича по
страните му още след минута - признак, че
влага себе си без остатък в изкуството,
което прави в момента. Както казваше на
времето Ерик Клептън: "Всеки концерт правиш така, все едно
ти е последен в живота и с него искаш да те запомнят".
Макар навлизайки в есента на годините си,
Кацата напоследък рязко е втвърдил саунда. Вместо - да
успокоява топката, както би следвало да се очаква. И
отново бълва, като същински гейзер, нови композиции,
пропити от духа на софийските махали.
Можете да присъствате на този празник на
свободния човешки дух всеки четвъртък в клуб "Фенс" на
бул. "Левски". Ще ви вземат три лева и те ще бъдат
най-ефективната (по оста разход-печалба) инвестиция, която
сте правили в собственото си развитие.
Няма положително човешко качество, което
публиката да не може да види въплътено в Камен Кацата.
Затова той е автентична национална институция и към него
трябва да има съответната почит. Време е временните
обитатели на публичната арена, каквито са политиците, да
се научат да почитат истинските хора-институции. Като
начало, следващият първански орден да е за Кацата.
Наша скромност и Крайчовски нямаме ордени
за раздаване. Обикновено просто отдаваме чест на Кацата,
опънати като струни, като на тържествен парад.
- - - - - -
* Заглавието е
на "Още инфо"
**
Евгений, вече и Тренчев ще награждават. Това сигурно
вече си го чул. |
