12-12-2003

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Антоний Гълъбов

Съвместна публикация с "Дневник"

 

11 декември 2003 10:55

Бюджет '2004: Крачка напред, две встрани

 

Според НДСВ, бюджета за 2004 година е крачка напред в поне три направления - гарантиране на макроикономическата стабилност, стимулиране на икономическия растеж и, разбира се спрямо повишаването на жизнения стандарт на населението. Всеки български гражданин, който все още си позволява да не мисли изцяло позитивно, би казал че в това няма нищо ново или по-различно от добре познатата на всички ни правителствена пропаганда. И разбира се, няма да бъде прав. Съвсем друг въпрос е, доколко новите неща, свързани с този проект за бюджет са добри, но сигурно е, че самата процедура за обсъждането и приемането на държавния бюджет достигна ново равнище на цинизъм в демонстративните пазарлъци. Сигурно е само това, че обсъждането и приемането на проекта за държавен бюджет е политически въпрос и всичко случващо се по отношение на него отразява достоверно протичащите политически процеси в българското общество.

Масовата представа, че подготовката на проекта за бюджет, както и неговото обсъждане е работа достойна и достъпна само за посветените, винаги е била удобно прикритие за отказа от политика на прозрачност и отчетност. Както и до сега, темата за бюджета бива обсъждана изцяло и единствено от финансови експерти, които най-често предпочитат да коментират макроикономическите измерения на актуалната ситуация. В това отношение сегашните управляващи решително "подобриха" съществуващата практика. Днес дори липсва самостоятелно усилие за изтъкване на предимствата на проекта за бюджет, който трябва да приеме Народното събрание. Единственият аргумент в подкрепа на качеството на сегашния проект за бюджет е липсата на принципна критика срещу него от страна на Международния валутен фонд. Останалата част от "аргументите на защитата" се свежда до по-дискретното или по-демонстративното повтаряне на тезата - ние сме дошли да управляваме, следователно каквото  определим като бюджет - това ще е. Разбира се, тук никой не се и опитва да припомни, че става дума не за парите на управляващите, които те благородно ще предоставят за "съзиданието и развитието" на страната ни, а за нашите собствени пари.

От публичния дебат по отношение на бюджета, продължава да отсъства въпроса за отчета на правителството за управлението на бюджета за предходната година, който също би трябвало да бъде гласуван от Народното събрание. Всъщност именно тук биха могли да бъдат търсени основания и аргументи за изразяването на политическо доверие към проекта за следващата година. От това как са били управлявани публичните средства, могат да бъдат направени достатъчно аргументирани заключения затова как най-вероятно ще бъдат и в бъдеще. А това на свой ред, означава да бъде дефиниран коректно въпроса за административния капацитет на сегашното правителство за ефективно управление на публичните средства.

Подготовката на този бюджет премина в условията на разрастваща се криза в управляващата коалиция. Макар и започнала навреме, процедурата по подготовката на бюджета, закъсня повече от нормалното и допустимото. Оказа се, че резултатите от местните избори доведоха до толкова сериозни промени в политическото самочувствие на управляващите, че по същество подложиха на преоценка цялата досегашна работа по бюджета. На свой ред, това ще доведе до поредния пример за работа по "стахановски" от страна на депутатите на мнозинството. А това, на свой ред ще докаже за пореден път, колко малко се интересува управлението от такива неща като морал, отговорност или парламентарни принципи.

Все по-обтегнатите отношения между НДСВ и ДПС направиха видима "механиката", стояща зад привидното единство на управляващото мнозинство. Стратегическият избор на ДПС за партньор на НДСВ имаше за цел да раздвои и противопостави парламентарната опозиция, така че тя да няма реални възможности за въздействие върху държавното управление. Днес този избор постави управляващите в почти пълна зависимост от представителите на партията, получила най-малко гласове на парламентарните избори през 2001 година. Вотът на българските избиратели след тях беше подменен поне два пъти. Първият път чрез  признаването на партията НДСВ за парламентарно представена политическа сила. И сега, когато ДПС ефективно управлява чрез безсилието на управляващите и реалността на заплахата за предизвикване на парламентарна криза и предсрочни избори.

Приемането на проекта за бюджет съвпадна с установяването на най-ниското равнище на обществено доверие в правителството и управляващото мнозинство. Правителство, ползващо се с одобрението на малко повече от 18% от пълнолетното население на страната, съставено от политическа партия, за която гласуваха едва 9% от участвалите в изборите български граждани, не може да гарантира обществена подкрепа за водената от него политика. Нямаме основание да приемем, че това равнище на подкрепа ще се промени рязко в положителна посока. При изпълнението на този бюджет, правителството най-вероятно дори ще продължи да губи обществена подкрепа и одобрение.

Общественото внимание бе насочено към демонстрацията на сила от страна на ДПС по отношение на запазването на непрекъснато увеличаващите се средства, предвидени за фондовете "Земеделие" и "Тютюн". Размерът на конкретната сума, която бе обявена за недостигаща, не предполагаше развихрянето на подобни страсти. Но именно на това поле, ДПС реши че трябва да демонстрира представата за собствената си значимост след местните избори. В резултат от демонстрацията на съгласие при решаването на проблема между НДСВ и ДПС, всъщност средствата за Фонд "Тютюн" ще бъдат увеличени. До публичното пространство достигна само този конкретен спор по  параметрите на бюджета. Както и информацията за увеличаването на средствата за здравеопазване и образование, както и увеличаването на разходите за бюджетния сектор,  при отсъствието на видими структурни промени в тези сектори. "Експертно" представената информация за увеличаването на размера на минималната заплата, промените в данъчните закони, очакваните приходи от приватизацията и размера на бюджетния дефицит, както обикновено преминаха встрани от общественото внимание. В условията на дефицит на обществено доверие и все по-демонстративна зависимост от корпоративните интереси, чрез които дойде на власт, управляващата партия няма друг избор, освен да продължи да налага с всички средства интересите си. Поне по отношение на обществено доверие и подкрепа, имаме правителство на фактическото малцинство.

Когато през лятото финансовият министър подаде и прибра оставката си, основният аргумент бе натискът на който е подложен по отношение на подготовката на бюджета. Другият аргумент бе свързан с "яхтения скандал" и бездействието на МВР. Нито една от двете посочени от финансовия министър причини за неговото решение не претърпяха съществена промяна през изминалите месеци. Очевидно е, че днес той не би повторил експеримента с оставката си, въпреки че има всички основания за това. Може би, защото вече не разполага с никакви гаранции, че би могъл отново да я оттегли в подходящия момент.

След този последен партиен маскарад, твърдението че народните представители в своето поведение се водят единствено и само от законите и интересите на своите избиратели, напълно губи смисъла си. Никой не би могъл да убеди българските избиратели, че именно тяхната воля се изразява чрез действията или бездействието на техните представители. Нещо повече - получихме ново, конкретно доказателство, че силата определя степента на съединение или неговата продължителност в българските политически условия. Но, като че ли и самото обществено мнение вече не се вълнува толкова от този въпрос. Дори онези, които са очаквали някаква реална промяна, вече са склонни да приемат, че тя  е невъзможна при сегашното качество на политическия ни елит. Сигурно затова и представата за корупцията продължава да бъде масово и валидно обяснение на случващото се в страната ни. Затова и готовността за гражданска инициатива или представата за граждански контрол върху управляващите започват да звучат толкова наивно и безсмислено.

Самата перспектива, бюджетът на държавата ни за следващата година да бъде приет само с няколко гласа повече, би трябвало да предизвика тревога. България навлиза в изключително важен период от развитието си, при практически дефицит на легитимност на управлението. Парламентарният съюз на ОДС оспорва практически всички основни тези на проекта за бюджет и дори определя като драстично нарушение обособяването на сума от 900 млн. лева, която да не бъде включена в разходната част на бюджета, а да бъде определена като възмездно заплащане. Чрез тази промяна в начина на определяне на тези средства, всъщност бюджетния дефицит от 0,7 % става 3 %. Към всичко това се прибавиха и последните спорове по приемането на пакета от данъчни закони, които най-вероятно ще доведат до ново изостряне на конфронтацията. Коалиция "За България" вече заяви, че най-вероятно няма да подкрепи бюджета в сегашния му вид. Гласовете на парламентарната група НИЕ, както и на независимите народни представители, най-вероятно ще се разделят по отношение на бюджета. Групата на мнозинството също не е единна по отношение на отделни елементи на проекта за бюджета, но най-вероятно "партийната дисциплина" отново ще влезе в действие. Въпреки, че народните представители отдавна вече не са членове на една и съща политическа партия. Управляващото мнозинство не може и няма да промени нищо в стила на управлението си. Евентуалните промени в правителството биха могли само временно да отложат парламентарната криза, но не и да променят стила на управление. Той ще продължава да напредва с прекалено много стъпки встрани от обществения интерес и принципите на парламентарната демокрация.

"Бюджетът на съзиданието и развитието" отразява актуалното разположение на силите и влиянието на управляващите корпоративни интереси. Дори за представителите на мнозинството се оказва изключително трудно да определят, кои са стратегическите цели, чието постигане определя днешните пропорции в разпределението на публичните средства. Подобно на някогашните "живи картини", на финала на това парламентарно действие, ще имаме колективен образ на основните групи от интереси в управляващото мнозинство, а не отражение на държавна политика за преодоляване на проблеми и стимулиране на развитие. Може би затова изглежда все по-сигурно, че това ще бъде последния бюджет, който ще бъде подготвен и изпълняван от сегашното мнозинство.

Либертариум>>

home    top


© 2002 Още Инфо