ОЩЕ

07-10-2002

7  октомври 2002

Гилотината на рекомунизацията

дна от най-големите перверзии на живковизма беше, че от хората се изискваше не само да се подчиняват безприкословно на решенията на червените главатари, но и да демонстрират и засвидетелстват непрекъснато любовта си към тях.

ега историята се повтаря. И на днешните управляващи сякаш не им стига волското търпение на народа, ами се дразнят на всяка забележка от страна на опозицията или медиите за глупостите, които катадневно вършат. И като се подразнят, също като учителите си, режат глави, щом могат. Засега в преносния смисъл на думата.

волнението на генералния директор на БТА е учебникарски пример за политическа разправа, защото целта на цялата операция не е да бъде гилотиниран конкретно Панайот Денев, а да бъде унищожена самата национална телеграфна агенция. Когато националната телеграфна агенция бъде политически  подчинена, тя автоматично престава да бъде и национална, и агенция. 

епесарите, които се вживяха в ролята си на медийни палачи, стопроцентово разбират от агентура, но от агенционна журналистика разбират точно толкова, колкото разбира Симеон Сакскобургготски от държавно управление. Затова в случая не е толкова важно, дали ДПС и НДСВ са сключили помежду си  сделка, в която фигурира един небезизвестен тортаджия с големановски амбиции, колкото ясно заявеното участие на БСП в алъш-вериша. Изборът на Стоян Чешмеджиев за шеф на агенцията стана със 17 гласа от ДПС, 95 от НДСВ и забележете – 32 от Коалиция за България, т.е. от БСП, която според себе си изобщо не управлява.

акто се досещате, личността на новия шеф Стоян Чешмеджиев, в случая, не ни интересува. Той просто ще бъде употребен и захвърлен. Но чисто професионално смея да твърдя, че в цяла България има едва една шепа хора, които притежават необходимите качества за шеф на националната телеграфна агенция. Безспорните фаворити между тях са Панайот Денев и Иво Инджев и няма нищо чудно във факта, че и двамата станаха жертва на политическо уволнение по време, в което БСП управлява в сянка.

нозинството няма доверие на Панайот Денев, той не е коректен и лоялен към политиката ни и така пречи на страната”, заявява вносителката на предложението Емел Етем пред журналисти. За нея критерий дали помагаш или пречиш на страната явно не е дали си вършиш професионално работата, за която си назначен, а дали правилно държиш ибрика, та да успеят управляващите по-добре да замият нацапаните си… физиономии.

трахувам се, че ако спазваме тази логика, следващата стъпка е да бъдат уволнени онези четири-пети от целокупния български народ, които и да са Му “повервали”, вече отдавна не “верват” и никой не може да каже със сигурност, кога вместо да чакат уволнение, ще теглят шута и на депесари, и на царисти.

о зад уволнението на Панайот Денев се крие нещо далеч по-важно. Неговата глава беше поискана още преди шест месеца. Тогава той кратко и кротко каза, че според временния статут на БТА, Парламентът може да го смени в момента, в който пожелае. Но също така добави, че неговата голяма мечта и цел е да бъде приет “Закон за БТА”, с който да се гарантира независимостта на агенцията като национална институция и да се елиминират всякакви опити за политическо влияние от една или друга страна. В закона, освен точният регламент за работа на агенцията, трябваше да залегнат критериите и правилата за избор на генерален директор, както и неговата мандатност. Такъв закон би бил пагубен за трите управляващи партии, защото би затруднил сериозно властовите им попълзновения, независимо кой е в ролята на машата (в случая ДПС)  и кой вади с нея кестените от огъня  (НДСВ и БСП). Затова проектозаконът от месеци прашасва в парламентарната медийна комисия.

ъде по-лесно би било да туриш чучела за членове на бъдещите два Съвета за електронни медии, за шефове на БНР и БНТ, ако не бяха защитени със закон. Сега за постигане на отдавна формулираните цели, на управляващите ще им се наложи да пишат нови закони, да станат за резил при прокарването им в пленарната зала, пък може и да им поиздърпат ушите от Брюксел. Защото и за слепците стана видно, че в “България на новото време” става дума за чиста проба “лов на вещици” в медиите, за нарушаване на конституционното право на гражданите да бъдат информирани и за все по-реалната заплаха от неприкрита партийно-ченгесарска цензура.

ова също е впечатляващ политически нюанс от новия морал на новото време.

(Б.а.: Текстът ще бъде отпечатан във в. “Про&Анти”)